БГ Лекари

БГ Лекари

Хранене при деца в училищна и предучилищна възраст

Децата и подрастващите се нуждаят от разнообразно и здравословно хранене, което е необходимо за техния растеж и развитие. Небалансираното хранене в тази възраст е причина за поява на заболявания на по-късен етап.

Децата до 3-годишна възраст имат едни хранителни нужди. Между 4 и 8 години нуждите от различните видове нутриенти се увеличават многократно. В тази възраст хранителните нужди не се различават за момичетата и момчетата. След 8-9 години се наблюдават значителни разлики.

Развитието при момчетата и момичетата протича по различен начин в отговор на половоспецифичните хормони.

Училищната и предучилищната възраст е време на активен растеж и нуждите от енергия за организма се увеличават постоянно. Това е времето, в което се увеличава и физическата и менталната активност.

Родителите трябва да осигурят подходяща диета, която да е в състояние да посрещне нуждите на растящия и развиващ се детски организъм и същевременно да се избегне възможността от наддаване на излишно тегло.

Мазнини. Те са основен клас макронутриенти, осигуряващи нужната за тялото енергия. Въпреки това делът на мазнините в диетата не бива да надхвърля 25-30%.

Ако има нужда да се намали приемът на мазнини, може да се премине към консумацията на нискомаслени млечни продукти, намаляване и дори изключване на пърженето като начин на приготвяне на храната.

Диета, която съдържа под 25% мазнини не е подходяща за деца, тъй като те все още растат и се развиват. Всъщност, ако детето не е с наднормено тегло или няма специфични хранителни изисквания родителите не бива да ограничават мазнините в храната.

Въглехидрати. Дневният прием на въглехидрати в тази възраст би трябвало да е около 130 г, което е приблизително 45-65% от цялото меню. Комплексните въглехидрати от пълнозърнести култури, плодове, зеленчуци и бобови култури трябва да преобладават.

Простите захари трябва да идват от плодове и плодови сокове. Храните, съдържащи рафинирана захар като бисквити, бонбони, торти трябва да се оставят само за специални случаи.

Изискванията за количеството на фибрите е 14г/1000 kcal, които могат да се покрият от редовната консумация на пресни плодове и зеленчуци, бобови и зърнени култури.

Протеини. Нуждите от протеини при децата са големи, заради интензивния растеж. Дневните нужди са 0,95 г/кг. Тези протеинови нужди лесно могат да се посрещнат с меню от типа: пилешко бутче, две чаши мляко, парче сирене и шепа ядки.

Нужди от микронутриенти в детска възраст. Недостатъчност на някои микронутриенти се наблюдава най-често по време на пубертета, заради усиления растеж и половото съзряване. В по-ранна възраст намалените нива на микронутриенти (витамини и минерали) могат да се дължат на непълноценно хранене.

За това е изключително важно редовно да се консумират пресни плодове и зеленчуци като междинни хранения или към основните.

Недостиг при минералите най-често се наблюдава при калций, желязо и цинк, чийто основен източник са животинските продукти. Дневните нужди от калций, за деца между 4 и 8 години, са 800 мг и 1300 мг при деца между 9 и 13 г.

Юношеството е периодът, в който се натрупва основната костна маса. Недостатъчните нива на калций в тази ранна възраст може да е причина за костни заболявания на по-късен етап като остеопороза.

Прясно, кисело мляко, сирене, кашкавал, пресни плодове са подходящи храни за детското меню, които ще осигурят необходимия калций.

Дневните нужди от желязо и цинк при деца на 4-8 години са съответно 10 и 5 мг. Редовният прием на месо и млечни продукти осигурява необходимите количества от микроелементите.

Зеленолистните зеленчуци като спанак и коприва също са чудесен източник на цинк и желязо. Ако по някакви причини детето не успява да си набавя необходимите нутриенти с храната, може да се започне прием на хранителни добавки, съобразени с възрастта.

Източник: www.puls.bg