БГ Лекари

БГ Лекари

Кога да мислим за имунен дефицит у детето?

Повтарящите се (рецидивиращи) инфекции или продължителните заболявания могат да са първоначална изява на подлежащо имунодефицитно състояние у детето. 


Децата боледуват по-често от възрастните, особено ако посещават детско заведение. Това е част от нормалния процес на узряване на имунната система. Затова и далеч не всяко често боледуващо дете има имунен дефицит.


Трябва да знаем колко често е нормално.

Средно детето преболедува от 4 до 8 пъти от неусложнени респираторни инфекции годишно. Този брой обаче е строго индивидуален и може да варира в определени граници, ако са налице някои рискови фактори. Такива са: посещение на детско заведение – ясла или градина, по-голям брат/сестра, които посещават детско заведение или училище, експозиция на цигарен дим. Ако е налице собствен атопичен терен – атопичен дерматит, алергия към белтъка на кравето мляко, алергичен ринит и други детето също боледува значително по-често. Това се обяснява отчасти с по-лесното прикрепване на патогенните микроорганизми към епителните клетки на респираторния тракт.  


При децата с добре функционираща имунна система растежът и развитието не са засегнати. Те бързо се повлияват от започнатото лечение, възстановяват се напълно и с периодите между боледуванията са в добро общо състояние. При тях прегледът и параклиничните изследвания са без отклонения. 


Колко вида имунен дефицит има?


Имунодефицитните състояния могат д асе разделят на две групи – първични и вторични. Вторичните се развиват след кърмаческия период, а първичните се унаследяват и поради тази причина се проявяват още от самото раждане или в рамките на първите месеци, години.

Най-честат причина за вторичния имунодефицит е недохранването. Той може да настъпи и в резултат на подлежащо друго хронично заболяване – неоплазма, загуба на белтък (през гастроинтестиналния тракт например), HIV инфекция, заболявания на черния дроб, бъбреците, захарен диабет и други.


Първичните имунодефицитни състояния се унаследяват и са резултат от дефектен ген, като резултатът е повишена честота и тежест на инфекциите, дисрегулация на имунната система със склонност към автоимунни заболявания, малигнени процеси и други.

Първичните имунодефицити се проявяват с честота около 1 на 2000 раждания и те могат д азасегнат различни съставни части на имунната система: хуморалния имунитет, В-клетките, Т-клетките, системата на комплемента, фагозитозата. 


Дефектите, засягащи хуморалния имунитет (антителата) са най-чести и са отговорни за повече 50% от първичните имунодефицитни състояние. 


Кога да мислим за имунодефицитно състояние?


Подозрение за такова възниква, ако детето има:

  • повече от 6 инфекции в рамките на 12 месеца;
  • две или повече инфекции на синусите или пневмонии в рамките на 1 година;
  • две или повече сериозни бактериални инфекции – сепсис, менингит;
  • нужда от хоспитализации и интравенозен антибиотик за справяне с инфекцията;
  • невиреене, забавяне в развитието, изоставане във физическото развитие (тегло, ръст);
  • фамилна анамнеза за имунодефицитно състояние.

Подходът при дете със съмнение за имунодефицитно състояния включва: снемане на достатъчно задълбочена анамнеза и подробен преглед. Важно е лекарят да се запознае с историята на предишните заболявания, повлияването им от прилаганото лечение, броя на хоспитализациите и т.н. Видът на изолираните микроорганизми също е от значение. Като цяло видът на патогенните причинители дава добра представа за това коя част от имунната система е засегната. 


Фамилната анамнеза също е важна. Наличието на близки роднини с имунен дефицит, чести инфекции, злокачествени заболявания, автоимунни болести и други насочват към търсене на подлежащ имунен дефицит и у детето.

Източник: www.puls.bg