Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

Какви вреди нанася замърсеният въздух на кожата (и не само на нея)?

Замърсената околна среда ни причинява повече вреда, отколкото някога сме мислили. Няма орган или системи в човешкото тяло, които да не страдат от замърсения въздух в индустриално развитите държави.

Свикнали сме да виждаме снимки и репортажи от мъгливите улици на някои от най-големите градове в Азия и хората, които носят маски на лицата си. За съжаление, някои български градове пък са сред най-замърсените в Европа. Може би не е далеч денят, в който ще свикнем и с гледката на белите маски по нашите улици. Но дори и да се опитаме да избегнем вдишването на въздушните замърсители, опасността за организма остава и то чрез най-големия орган – кожата. Всяко вещество, което е токсично чрез вдишване, нанася вреди и чрез абсорбирането му през кожата, включително градският смог, изгорелите газове от превозните средства и т.н. Те проникват през епидермиса, навлизат в кръвоносната система и нанасят редица увреждания.

Индустриализацията – улеснява или разболява и състарява?

И здравето, и външният ни вид (дали ще сме преждевременно състарени) зависят не само от това дали пушим и се излагаме прекомерно на слънчевите лъчи, но и от това в каква среда живеем (включително домашната среда). През последните години дерматолозите наблюдават какви са промените в здравето на хората, които редовно са били излагани на изгорели газове и фини прахови частици. Резултатите показват, че живеещите в среда със силно замърсен въздух страдат повече от хронични възпаления на кожата и от повече нежелани възрастови изменения (например старчески петна), установяват учени от Изследователския институт за екологична медицина в Дюселдорф, Германия.

Като една мека и гъвкава защитна бариера, която обгражда тъканите, човешката кожа е достатъчно порьозна, за да попива влагата, да абсорбира лекарствата и да отделя себум, естетсвената защитна мазнина. Но същата тази особеност я прави и уязвима към агресорите от околната среда. От десетилетия знаем, че UV-лъчите на слънцето причиняват преждевременно стареене и повишават риска от поява на рак на кожата. Но отскоро се провеждат научни изследвания, разкриващи сериозните вреди за епидермиса, причинени от замърсители на въздуха, пестициди и други химически субстанции, характерни за света на съвременния човек. Учените считат, че проблемът е много сериозен, тъй като вредите от т. нар. „екологични стресови фактори” не се ограничават само върху самата кожа. Замърсителите и химикалите, които преминават през нея, понякога водят до локални кожни раздразнения, екземи и др. Но в някои случаи могат да причинят сериозни здравословни проблеми, свързани с безплодие, астма и дори някои видове рак. 

 

Изследване от 2017 г. в Център за наблюдение на околната среда в Гуанджоу, Китай, установява, че микроскопичните прахови частици, саждите, изгорелите газове и всичко, което вдишваме в градското ежедневие води до образуване на свободни радикали, увреждане на ДНК и клетъчна смърт. Друго изследване, на Rutgers University в Ню Джърси, открива, че кожата ни е много уязвима също така и към фталатите (опасни химикали в пластмасовите изделия). Фталатите се добавят, за да увеличат гъвкавостта и дълготрайността на пластмасите, но при тяхното стареене те лесно „изтичат” и се откриват като замърсители в домашната среда. Застрашават ни не само чрез поглъщане, но и като се абсорбират и от въздуха – и през белите дробове, и чрез кожата. Фталатите водят до редица хормонални нарушения и могат да отключат ракови заболявания. Приложението им в ежедневнието ни е толкова широко, че допустимата доза може да бъде лесно надскочена. 

Има ли възможни решения подобен сложен проблем? 

Замърсяването на околната среда е глобален проблем, чието решение зависи от много комплексни фактори, върху които невинаги можем да влияем. Но като индивидуално и просто решение за всеки, дерматолозите съветват да се вземат мерки за подсилване на защитната бариера, която кожата ни осигурява.

 

  • Най-разумното нещо, което всеки от нас може да направи, е да се опита да ограничи излагането си на агресори от околната среда доколкото е възможно. Това включва и задължителното вземане на предпазни мерки срещу UV-лъчите, като използване на козметика със слънцезащитен фактор. 
  • Друг начин за предпазване на кожата, особено от действието на свободните радикали, е да използваме козметика, богата на антиоксидантни съединения. Подобен тип кремове, лосиони и др. неутрализират свободните радикали по повърхността на кожата и помагат да се спре каскадата, разрушаваща клетките. Козметиката от този тип обичайно съдържа съдържат витамин С или витамин Е, които имат за задача да ограничат увреждането в клетките.
  • Процесът на регенерация на кожата може да се стимулира с помощта на минералните соли. В Шуслеровата терапия, например, има утвърдена комбинация за здрава и красива кожа – Шуслерова сол №1, №8 и №11. Тяхната функция е да поддържат нейната еластичност, да я предпазват от дехидратация, напукване и нацепване, да подпомагат синтеза на колаген и регенерацията на клетките. Могат да се приемат по 5 табл. от всяка сол дневно, за дълъг период от време. Възможно е да се комбинират и с локално приложение на мехлемите със същите номера. 
  • Правилното хранене е не по-малко важно за здравето на кожата от прилагането на козметика. Кои витамини и хранителни вещества са ни най-нужни в условията на екологичен стрес, на който сме изложени ежедневно? На първо място е витамин С, който е още по-важно да приемаме чрез пресни плодове и зеленчуци, отколкото да внасяме чрез кремове. За епидермис с по-добра защита са важни и разнообразнието в менюто, с предобладаваща непреработена храна. 
  • Много от проучванията са фокусирани и върху всеобщата цел за поддържане на младостта и свежестта на кожата. За предотвратяване на бързото стареене, освен витамин С, се нуждаем от витамини D и E; каротеноиди и др. 

Източник: www.puls.bg