Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

Неврологични усложнения след морбили - защо инфекцията е по-страшна от ваксинацията?

Морбили представлява вирусно инфекциозно заболяване с изключително висок контагиозен индекс, т.е възможност за предаване на инфекцията на други лица. Това, което отличава морбили от другите шарки, е високата честота на настъпване на усложнения, най-сериозно, сред които е развитието на енцефалит с възможни  дълготрайни последици или дори летален изход.


Инфекцията с морбили се разглежда като сериозно заболяване във всички възрастови групи, но най-застрашени от усложнения са децата под 5- ( и особено под 2-) годишна възраст, както и възрастните над 20 години.


Няколко бързи факти за инфекцията с морбили:


  • Всеки 1 от 4 заразени човека  с морбили бива хоспитализиран;
  • Всеки 1 от 1000 заразени човека с морбили развива енцефалит с възможни дълготрайни последици;
  • Всеки 1 или 2-ма от 1000 заразени човека с морбили ще умре, независимо от прилагането на най-добрите медицински практики.

Неврологични усложнения на морбили

Енцефалитът представлява най-честото неврологично усложнение на инфекцията с морбили. Развититето му невинаги може да се диагностицира веднага поради на пръв поглед неспецифичните симптоми – температура, главоболие, нарушено ниво на съзнание, които могат да се приемат като част от клиничната картина на системното заболяване.


Четири са възможните форми на енцефалит, които могат да настъпят вследствие на инфекция с морбили:

  • Първичен морбилен енцефалит – наблюдава се при около 1-3/1000 инфектирани лица. Развива се конкурентно, т.е по едно и също време с появата на характерните обривни единици. Лечението е симптоматично. Леталитет настъпва при около 10-15% от болните, а траен неврологичен дефицит се наблюдава в 25% от болните;
  • Остър постморбилен (постинфекциозен) енцефалит – настъпва при около 1 на всеки 1000 болни от морбили деца и при около 1-2/1 000 000 деца след ваксинация. Това е най-често срещаното неврологично усложнение на инфекцията с морбили и настъпва в рамките на 2-30 дни след нея, т.е след обривния стадий. Тъй като често настъпва скоро след инфекцията, понякога е трудно да се прецени дали се касае за първична инфекция или за постинфекциозен енцефалит. Освен основните симптоми на енцефалит, може да е налице нарушение в зрението, трудно уриниране и отслабени рефлекси. При 1/3 от пациентите се наблюдава рецидив на състоянието.

Лечението е с кортикостероиди или прилагане на интравенозен имуноглобулин като втора линия на терапия.

 

Леталитет настъпва при около 5% от болните деца и 25% от възрастните. Дори при пълно излекуване на децата, в дългосрочен план (след 3 години от настъпванетао на постинфекциозния енцефалит) може да се наблюдават дефицити във вниманието, поведението или проблем при взиманена решение.

  • Морбилен енцефалит с телца на включвания – наблюдава се по-често при деца, страдащи от имунен дефицит. Настъпва в рамките на около 1 година след морбилната инфекция или ваксинация. Средната възраст на засегнатитет е 6 годишна възраст. Нарушение в интелектуалните функции, двигателен дефицит и епилептични припадъци оформят  клиничната картина. Лечението е симптоматично като леталитетът достига 75%;
  • Субакутен склерозиращ паненцефалит – нарича се така, защото обикновено настъпва бавно, с прогресиращ ход и засяга всички структури на мозъка. Честотата му е 1/25 000 болни, като при децата под 1-годишна възраст рискът е по-голям – 1/5500. Симптомите настъпват около 6-15 години след инфекцията с морбили. Най-вероятната причина за настъпването му е невъзможното пълно „очиставане” на детския организъм от вируса (в първите 2 години от живота обикновено), което става причина за персистиране на инфекцията и съответното влошаване на състоянието с времето.

В началото обикновено са налице промени в поведението и спад в когнитивните функции (летаргия, липса на задръжка на вниманието и концентрацията, умствен дефицит). В рамките на седмици до месеци състоянието се влошава и настъпват и двигателни нарушения – миоклонии, епилептични припадъци, очни нарушения по типа на некротизиращ ретинит. Когнитивният дефицит прогресира с времето до състояние, подобно на деменция. Неволевите двигателни прояви се съпътстват от поява на ригидност, скованост в мускулите, които от своя страна водят до поява на трудност в преглъщането, дишането и говора. В крайния стадий болните изпадат в кома. Летален изход настъпва обикновено в рамките на 3 години след началото на симптомите.


Диагноза и лечение


Всяко съмнение за енцефалит изисква провеждане на PCR (полимеразна верижна реакция) тест за херпес вирус тип 1 и тип 2, варицела зостер вирус и ентеровирус, тъй като тези вируси са отговорни за 90% от случаите на развитие на енцефалит въобще. 


В случаите, когато е налице характерен клиничен ход на заболяването или е налице анамнеза за контакт с инфектиран с морбили болен, се изисква насочено търсене в насока на този вирусен причинител. За целта е необходимо изследване на специфични антитела – ИгМ и ИгГ както в серума, така и в цереброспиналния ликвор. Провежда се лумбална пункция. Възпалителни промени могат да се открият в мозъка, с помощта на ядрено-магнитен резонанс.  Провеждането на електроенцефалографско изследване (ЕЕГ) също би могло да бъде от полза.


Лечението, при всички форми на енцефалит, е главно симптоматично и не съществува специфична терапия. Единственото средство, което би могло да се използва за превенция на инфекцията с морбили и възможните нейни усложнения е поставянето на ваксина, която крие риск от 1/1 000 000 човека за развитие на енцефалит, на фона на 1/1000 при развита вече инфекция  с морбили.

Източник: www.puls.bg