Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

Морбили при детето - клинична картина, усложнения и лечение

Морбили вирусът е един от най-контагиозните инфекциозни агенти, познати на човечеството. Инфекцията се предава лесно по въздушно-капков път от човек на човек. Поради устойчивостта на вируса в околната среда, директен контакт не е необходим. 


Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите симптоми) е между 7 и 21 дни, като средно възлиза на около 13 дни.


Заболяването започва с продромална фаза. Тук симптомите са неспецифични, обрив все още няма, а разграничаването на морбили инфекцията от другите вирусни респираторни инфекции е много трудно, понякога дори невъзможно. Тази фаза е с продължителност между 2 и 4 дни.

Симптомите включват: висока температура, хрема с воднист секрет, зачервяване и сълзене на очите, намален апетит, отпадналост и други. Към края на периода при 60-70% от децата се появява отличителният знак на заболяването – петната на Филатов-Коплик. Те представляват малки белезникави папули, с големина на оризово зърно върху еритемна (зачервена) основа. Те се наблюдават по вътрешната страна на бузата, срещу кътниците. 


Обривна фаза. Тя настъпва 3-4 дни след появата на първите симптоми. Обривът е макуло-папулозен, върху еритемна основа и започва от лицето – линията с косата, зад ушите, по врата. Постепенно обривът се разпространява надолу по тялото и крайниците, като отделните обривни единици се сливат (конфлуират) и така се засягат широки части от кожата.

Обривът е с продължителност между 5 и 10 дни и претърпява обратно развитие по реда на появата си – първо изчезва по лицето. След него кожата може да се залющва или да остане по-тъмно пигментирана.  Високата температура отшумява с избледняване на обрива, като персистирането й обикновено е признак за развитие на усложнения. 


Съпътстващи симптоми могат да бъдат: кашлица (която се задържа няколко седмици), болки в гърлото, болки в корема, увеличени лимфни възли, спленомегалия и други.


Кои са усложненията?

Морбили е вирусно инфекциозно заболяване, което може да доведе до опасни и животозастрашаващи усложнения. Преди въвеждането на ваксината са регистрирани над 2 милиона смъртни случая годишно в резултат от такива усложнения. Благодарение на доброто ваксинално покритие заболеваемостта рязко намалява в края на миналия век.

За съжаление, в Европа след 2010 г. се наблюдава ново покачване на честотата, като за 2011 г. са регистрирани 30 000 случая, а за 2015 г. те са над 100 000. Причината за това е понижаване на доверието във ваксините, което довежда до отказ от страна на родителите да поставят ваксини на децата.

Недобрата информираност и недостатъчната гласност на проблемите, свързани с отказа от ваксини, водят до появата на „позабравени”, потенциално смъртоносни болести, които иначе са ваксинопредотвратими. Такива са не само морбили, но и дифтерия, тетанус, коклюш, епиглотит, тежките бактериални пневмония и други. 


Световната здравна организация определи аниваксиналните движения като една от най-големите глобални заплахи за 2019 година. 


Защо е толкова опасно?

Погрешно на схващанията, които могат да се прочетат на много места във форумите, морбили не е „обикновена шарка”, която всяко едно дете трябва да преболедува. Заболяването може да протече много тежко, да доведе до редица краткосрочни и дългосрочни последствия, сред които засягат дихателната, сърдечносъдовата, нервната система. В някои описани проучвания усложнения се наблюдават в до 83% от хоспитализираните деца (Complications and risk factors for severe outcome in children with measles, Andrea Lo Vecchio и съавт.).


Причинителят на заболяването е един от най-контагизните инфекциозни агенти, познати на човечеството – Morbillivirus. При контакт заразяване настъпва в над 90% от случаите.


За да съществува добра защита на населението, е необходимо поне 90% от хората да бъдат ваксинирани. Така се създава напрегнат колективен имунитет, който не допуска „избухването” на епидемии и същевременно „пази” неваксинираните по една или друга причина деца. Тук нямам предвид неваксинирните поради нежелание на родителите, а деца с подлежащи заболявания, както и такива под 13-месечна възраст, които все още не са ваксинирани.


Единствено човекът боледува от морбили. Заболяването се предава по въздушно-капков път – при кихане, кашляне, говорене. Вирусът е сравнително устойчив в околната среда - издържа до около 2 часа. Това означава, че човек може да се зарази и при контакт със секрети, съдържащи вируса, които са попаднали върху различни предмети, т.е. директен контакт невинаги е необходим. 


Кои са най-застрашени?

Двата пола боледуват еднакво често, като малките деца са най-застрашени. Кърмачетата, особено тези на естествено хранене, имат пасивен имунитет, тъй като получават антитела наготово от майката. Той обаче е нетраен и на практика се изчерпва напълно до навършване на 6-месечна възраст. След това до поставянето на ваксината, което се случва на 13-месечна възраст, детето не е защитено. То „разчита” на напрегнатия колективен имунитет, който би трябвало да го предпази.


Други рискови фактори са някои подлежащи хронични заболявания и състояния, сред които: недохранване, дефицит на витамин А, имунодефицитно състояние.


Инфектираните отделят вирусните причинители в околната среда още преди появата на характерния обрив – обикновено около 4 дни преди това. Отделянето на вирусните агенти продължава и около 4 дни след появата на обрива. 


Има и известна сезонност, като най-много случаи се регистрират в края на зимата и началото на лятото. 

Те се срещат често, а най-застрашени са малките деца, бременните, възрастните, имунокомпрометираните, тези с лош хранителен статус, както и тези с подлежащо хронично заболяване.


Усложненията могат да засегнат на практика почти всички органи и системи:

 

  • Дихателна система. Респираторните инфекции са най-честите, като те включват: остър отит, ларинготрахеит, бронхит, пневмония. Именно пневмонията е едно от най-тежките усложнения. Тя може да бъде първична – причинена от вируса или в резултат от вторична бактериална инфекция. В някои случаи пневмонията може да протече много тежко, като около 60% от смъртните случаи са причинени именно от нея.
  • Нервна система. Тук усложненията се проявяват в различно време и включват: фебрилен гърч, енцефалит, посинфенциозен енцефаломиелит, субакутен склерозиращ паненцефалит.

Енцефалитът настъпва като усложнение при 1 на 1000 болни, като най-често той се проявява на около 5-ия ден от заболяването.

Посинфекциозният енцефаломиелит е с подобна честота, но той се развива след преболедуване – около 2 седмици след отшумяване на обрива.

Субакутният склерозиращ паненцефалит се развива 5 до 10 години след преболедуването.  

Останалите по-чести усложнения включват: гастроентерит, панкреатит, тромбоцитопения, перикардит, миокардит, остра бъбречна недостатъчност и други.

Лечението е симптоматично и включва: прием на антипиретици, рехидратация, постелен режим, лесно усвоима храна. При наличие на бактериална инфекция се предписват антибиотици. Има някои проучвания за ролята на витамин А в превенцията на усложненията и намаляване на смъртността. Специфично лечение срещу морбили вирусът към момента няма.

Децата, диагностицирани с морбили следва да са под карантина, за да се предотврат разпространението на заболяването. 

Източник: www.puls.bg