Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

Диагностични подходи при възли на щитовидната жлеза

Възлите на щитовидната жлеза са много често срещан проблем в клиничната практика. Преди ерата на съвременните образни методи за изследване, формациите на щитовидната жлеза са се диагностицирали чрез палпация (опипване), като по този начин успяват да се установят едва 5-10% от случаите. С навлизането на ехографията в рутинната практика, честотата на случайно откритите възли достига 50%. Независимо, че образуванията на щитовидната жлеза са толкова разпространени, честотата на злокачествените тумори е ниска – 7-15%.

Въпреки че причината за образуването на възли не е напълно установена, е ясно, че жените са 4 пъти по-предразположени. С напредването на възрастта, честота на формациите в щитовидната жлеза нараства значително, като над 60-годишна възраст, те се срещат при половината от населението. Една от най-честите причини за преустройство в тъканта на жлезата е хроничното възпаление, както при автоимунния тиреоидит (на Хашимото).

Друга известна причина за нарастване и нодозна транфсормация на щитовидната жлеза е йодният дефицит. Съществува и генетичнo предразположение, като доказателство за това е често срещаната фамилност при нодозните гуши. Една от основните причини за възникване на рак на щитовидната жлеза е излагането на радиоактивни лъчи, особено в областта на шията – при лъчеление за други тумори, случайно излагане при аварии от атомни централи и т.н.

Най-често възлите на щитовидната жлеза не дават никакви оплаквания и остават дълго време незабелязани. В повечето случаи се откриват съвсем случайно при профилактично изследване или при преглед по друг повод. Веднъж открити обаче, следват няколко стъпки в диагностиката им. Първо трябва да се оцени функцията на жлезата с помощта на хормонални изследвания – на тиреостимулиращ хормон (TSH), свободен тироксин (FT4) и трийодтиронин (FT3). Като допълнение може да се изследват и тиреоидните антитела- тиреопероксидазни (anti-TPO) и тиреоглобулинови (anti-TG) или т.нар. МАТ и ТАТ.

Следва ехографска оценка на възлите – големина, форма, структура, кръвоснабдяване, твърдост. Всичко това са критерии, които ще дадат отговор на въпроса дали трябва да се премина към инвазивно изследване – биопсия.

Съществува класификация, която разделя възлите на няколко групи, според риска от злокачественост – EU-TIRADS.

В първата категория, с риск близък до 0%, се включват чистите кисти на щитовидната жлеза и възлите с „гъбеста“ структура, като при тях биопсия не се налага. В ниско-рисковата категория (2-4%) са възлите с овална форма, гладки очертания, изо- или хиперехогенни, като те се биопсират при размери над 20 мм. Възлите със среден риск (6-17%), за разлика от предходната група, са хипоехогенни и се биопсират при размери над 15 мм. Високо-рискови характеристики на възлите са неовалната форма, нерезки и неправилни очертания, наличие на микрокалцификати във вътрешността и изразена хипоехогеност. Тъй като шансът за малигненост е 26-87%, такива възли с големина над 10 мм се показани за биопсия.

Щитовидната жлеза е подкожен орган, който е достъпен за инвазивна диагностика. Използва се тънкоиглена-аспирационна биопсия (ТАБ), който е сравнително лесен, безопасен, надежден и добре поносим метод. Процедурата обичайно е с продължителност под 30 минути, като се ползва тънка игла, която прониква през кожата във вътрешността на възела, откъдето се взима материал за цитологично изследване. Провежда се под ехографски контрол, като обичайно са необходими 2 до 6 убождания, за да се осигури достатъчно количество клетки за диагностика.

Няма някаква особено подготовка, но може да се наложи спирането на медикаменти за „разреждане“ на кръвта, за да се намали рискът от кървене. Резултатът от биопсията дава насоки за по-нататъшното поведение.

При доброкачествени формации, се назначава проследяване с помощта на ехография и изследване на ТSH веднъж годишно. При злокачествените възли се налага оперативно лечение. Съществува трета категория неопределени възли, т.е. нито категорично доброкачествени, нито злокачествени, при които се препоръчва повторна ТАБ след 3-6 месеца и при същият резултат – операция.

В обобщение, факторите, които са рискови за диагноза рак на щитовидната жлеза, са:

  • Възраст под 20 години и над 70;
  • Мъжки пол;
  • Анамнеза за облъчване в областта на шията;
  • Симптоми на затруднено преглъщане или дрезгав глас;
  • Наличие на увеличени шийни лимфни възли;
  • Твърд, плътен и неподвижен възел. Размерът няма значение!
  • Анамнеза за предшестващ карцином на щитовидната жлеза;

За щастие вече има бързи, ефективни и надеждни методи за диагностика и лечение на рака на щитовидната жлеза. При взимане на своевременни мерки, той е с много добра прогноза за напълно излекуване.

Източник: www.puls.bg