Температурата на човешкото тяло се поддържа в тесни граници посредством два паралелни процеса - физиологична температурна регулация и поведенчески реакции. Поведенческата температурна регулация включва пребиваване на сянка, намаляване интензитета или спиране на извършваните дейности, сваляне на облеклото и екипировката, в случай, че има такава. Физиологичната регулация на организма се определя основно от хипоталамичния терморегулаторен център.


Излагането на въздействие на високи температури на околната среда се явява стрес за човешкото тяло. Организмът се опитва да компенсира неблагоприятното въздействие, но това от своя страна води до натоварване за физиологичните адаптационни механизми. В комбинация с въздействието на фактори като дехидратация, умора, интензивна физическа дейност са предпоставка за развитие на топлинни травми.


Повишаването на телесна температура с 2 °С натоварва значително сърдечносъдовата и рязко понижава работоспособността. Лица с ниска степен на физическа тренираност са с намален толеранс при експозиция на високи температури на околната среда. Физически тренираните хора притежават повишен сърдечносъдов резерв, който покрива в значителна степен повишените нужди на кръвообращението в условия на топлинен стрес.



Терморегулаторният капацитет и толеранс към развитие на топлинни травми намалява с напредване на възрастта. Сърдечносъдовите заболявания, манифестиращи се със застойна сърдечна недостатъчност, се повлияват неблагоприятно от въздействието на повишената температура на околната среда, поради увеличеното депониране на кръв в кожните кръвоносни съдове и засилването на застоя.


Различни кожни заболявания, включително слънчево изгаряне, влошават дейността на терморегулаторните механизми и с това увеличават риска от развитие на топлинни травми.


Някои медикаменти също повлияват терморегулаторните механизми. Седативните медикаменти и наркотичните аналгетици влошават паметовите функции, което от своя страна води до влошена преценка и намалена способност за вземане на правилни решения при експозиция на топлина.


Някои медикаменти въздействат върху терморегулацията чрез намаляване на потоотделянето – например атропин, антихистамини, трициклични антидепресанти. Други оказват неблагоприятно влияние чрез повишаване на топлопродукцията – тироидни хормони, ефедрин. Бета-блокерите оказват редуциращ ефект върху кръвния ток към кожата, а АCE-инхибиторите намаляват чуството за жажда и с това внасянето на течности.


Високата влажност на въздуха затруднява изпарението на потта и това затруднява топлоотдаването от организма. Такива условия съществуват в джунглите, където топлинни травми могат да възникнат при не толкова високи температури, но при влажност на въздуха достигаща 100 %. Така рискът от възникване на топлинни травми при еднаква температура на въздуха е по-голям в джунглите, отколкото в пустините.


Осезаема топлинна аклиматизация се постига за период от 3 до 5 дни, но за пълното ѝ разгръщане са необходими от 7 до 14 дни.


Експозицията в среда с висока температура, без осъществяване на значими физически натоварвания, води само до частична аклиматизация на пребиваващите, колкото да издържи в такава среда, без да е способен на извършване на допълнителна физическа активност. Паралелно с това дехидратацията намалява терморегулаторните предимства, постигнати в процеса на аклиматизация и не трябва да се допуска през този период.


Оводняването е важно както за поддържане обема циркулираща кръв, така и за ефективното потоотделяне. Сама по себе си храната също се явява източник на вода за организма, като осигурява приблизително 10 % от необходимото количество. Освен това храната осигурява внос на минерални вещества и соли, необходими за задържане на течностите в организма, голяма част от които се губят в процеса на потене.


Библиография:
1. Увреждания, предизвикани от топлина, Е. Танева
2. TB MED 507/ NAVMED P-5052-5/ AFP 160-1. Prevention, treatment and control of heat injury