Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

Нутригенетика и нутригеномика – новите направления в диетологията

Нутрициологията като една съвременна интердисциплинарна наука, отбелязва значително развитие и възход, което доведе до възникване на нови направления. Това открива нови възможности и перспективи в превенцията и лечението на съвременните болести, които до голяма степен са обусловени от храненето. Безспорно като най-нови направления в науката за хранене са нутригенетиката и нутригеномиката.

 

Нутригенетиката изучава генетично изложените различия в човешкия геном по отношение на индивидуалните реакции на човек към определени храни, т.е. уникалния метаболизъм на всеки човек към приетата храна. Тя изяснява връзката между определен генотип (генетичен вариант), начин на хранене и появата и развитието на дадено заболяване.

 

 

 

Нутригеномиката е наука, изучаваща функционалните връзки между храната и човешкия геном, протеом (съдържащите се протеини в организма) и метаболом (произвежданите метаболити в организма в съответствие със заложената генетична информация), т.е. възможността на диетата да промени заложената генетична информация и от там да повлияе за възникване на заболяване.


Нутригеномиката проучва „хранителните белези“ на клетките, тъканите и органите и се опитва да разкодира как храненето повлиява на хомеостазата им. Съчетаването между определен генотип, начина на хранене и начина на живот има отношение към профилактиката или респективно към развитието на повечето съвременни хронични заболявания. При добра диета и условно добри гени, шансът човек да бъде здрав е много голям, докато при нездравословно хранене и лоши гени, рискът от заболяване е много голям (над 50%).

 

Основна задача на нутригеномиката и нутригенетиката е да маркира тези нутриенти и храни, които са най-съвместими с определен генотип, а от там и със здравето на даден човек.


По-важни научни изследвания в областта на нутригенетиката. Тя изучава възможностите за регулиране на някои ензими чрез диета. Така например ензимът стеарил КоА десатураза е основен ензим, участващ в процеса на липогеназата. Генът, кодиращ този ензим съществува в 4 изоформи при мишки. При нарушаване на една от изоформите, при тях се предизвиква редукция на мастната тъкан, повишава се резистентността от развитие на затлъстяване и се регистрира ускорен метаболизъм 

 

Доказано е, че високите нива на прием на омега – 6 мастни киселини и ниската консумация на омега – 3 мастни киселини са в основата на редица заболявания като сърдечносъдови заболявания, автоимунни заболявания, възпалителни процеси и т.н. Омега-3 мастните киселини потискат възпалителните процеси в съдовата стена посредством инхибиране на циклооксигеназния ген.

 

Данни за научни изследвания в областта на нутригеномиката. Един от най-успешните изследователи в областта на нутригеномиката е Дейвид Баркер, основоположник за ранния произход на хроничните заболявания или т.нар. „фетална хипотеза“. Според него съществуват неоспорими доказателства, че затлъстяването, сърдечносъдовите заболявния, хроничните белодробни болести, диабет, възникват пренатално, но има и доказателства, че някои заболявания като остеопороза, някои ментални разстройства като шизофрения, се детерминират по време на вътреутробното развитие на детето. Тези данни са на базата на обширни епидемиологични проучвания в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. А ето и някои от по-значимите резултати.
 

  • Деца на майки, които по време на бременността са с поднормено или наднормено тегло, са със завишен риск от сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2 в зряла възраст.
  • Рискът от развитие на тези заболявания нараства неколкократно, ако в зряла възраст индивидът води нездравословен начин на живот.
  • Ниското тегло при раждане на детето, ниският индекс телесна маса до 2-годишна възраст, както и бързото наддаване на тегло след тази възраст и високият индекс телесна маса на 11 години са независими фактори и всеки един от тях се свързва с появата на сърдечносъдови заболявания в зряла възраст, както при мъжете, така и при жените.
  • Деца, родени с ниско тегло и последващо бързо наддаване в първата си година от живота, не повишават, а редуцират риска от сърдечни заболявания в зряла възраст.
  • Недостатъчното и небалансирано хранене на бременната жена повлиява генома посредством IGF-инсулиноподобния растежен фактор, още във фетуса.
  • В зряла възраст храненето основно повлиява здравето чрез промяна на генната експресия на генома, след това чрез промяна в новосинтезираните протеини и съответно чрез появата на нови метаболити, отговорни за възникване на определено заболяване.

Източник: www.puls.bg