Интензивната умствена работа, съчетана с високо нервно-емоционално напрежение и хипокинезия (липса на достатъчно движения), води до редица неблагоприятни изменения в обмяната на веществата и повишава риска от поява на редица съвременни болести.

 

Храненето при такива условия трябва да бъде пълноценно като ежедневно се набавят есенциалните биологично активни хранителни съставки. Необходимо е да се подбират продукти с голяма хранителна плътност, при максимално ограничаване на рафинираните, консервираните и внасящите празни калории храни.

Белтъци. Те трябва да бъдат в количества, осигуряващи не по-малко от 10% от необходимата енергия. Като се има предвид, че хранителните продукти, източници на животински белтъци, обикновено са богати на наситени мастни киселини, при съставяне на менюто трябва да се предпочитат храни с по-ниско съдържание на мазнини като риба и птиче месо. Млякото и млечните продукти трябва да бъдат един от основните източници на пълноценни белтъци. Същевременно те осигуряват калций, важен за профилактика на остеопорозата. Част от белтъците трябва да бъдат от варива (боб, леща, соя)    , ядки (орехи, бадеми), пълнозърнести изделия, които са храни с хипохолестеролемичен ефект.

 

Мазнини. Те трябва да се ограничават. Мазнините трябва да доставят не повече от 25% от енергията за деня. Необходимо е правилно съчетание на мазнини от растителен и животински произход. За задоволяване на нуждите от полиненаситени мастни киселини е необходимо в диетата да се комбинират растителни и рибни мазнини.

 

Въглехидрати. Предимно лесноусвоимите следва да се ограничават, поради високата енергийна стойност, а такива са тестените продукти от бяло брашно, сладкиши, и други печива, вафли, палачинки и т.н. Хората на умствения труд трябва да предпочитат комплексните въглехидрати основно от пълнозърнест хляб, варива картофи. Потребностите от захар е добре да се задоволяват от плодове (фурми, грозде, банани и т.н.), мляко, пчелен мед.

 

Влакнини. Влакнините имат съществено значение за профилактичната насоченост на храненето и нормализиране на моторната активност на храносмилателната система. За осигуряване на необходимите количества – 25 до 30 гр на ден, ежедневно в храната трябва да се включват храни, богати на фибри каквито са пълнозърнест хляб, овесени ядки или трици, пшенични трици и голямо разнообразие от плодове и зеленчуци.

 

Витамини. Витамините трябва да се доставят изключително от естествени източници, т.е. с храната. Приемът на витамини под форма на хранителни добавки се налага, ако диетата е непълноценна и не е в състояние да осигури необходимите витамини. Това обикновено се случва през зимните месеци, когато пресните плодове и зеленчуци не са толкова много. Но и през зимата, с една добре балансирана диета е абсолютно възможно да си осигурите необходимите витамини. Ключът е в разнообразието. Това се постига като ежедневно се консумират сурови, сезонни плодове и зеленчуци. Голямо значение има профилактиката на скритите форми на хиповитаминози, които се проявяват най-напред с намалена работоспособност и лесна уморяемост.

 

Важно значение в храненето на лицата, заети с умствен труд , имат веществата с антисклеротично и липотропно действие (такива са метионин, холин, инозит, лецитин, полиненаситени мастни киселини, фолиева киселина, витамините В6 и В12). С храната ежедневно трябва да се внасят и достатъчно естествени антиоксиданти – витамините А, Е, С, каротеноиди, селен.

 

Минерални вещества. Биоелементите са необходими нутриенти за лицата, заети с умствен труд. За пълноценното им осигуряване е необходимо правилно съчетание на хранителните продукти от животински и растителен произход. Готварската сол трябва да се ограничава, особено при наличие на артериална хипертония. Съществено изискване към хората на умствения труд е да не злоупотребяват с алкохол, кафе, силен чай, кола и други тонизиращи напитки, богати на кофеин.

 

Режим на хранене. Режимът е правилно да бъде 4-кратен: първа закуска, която да осигурява 20 – 25% от енергията за деня, обядът трябва да осигурява около 40% от дневните калории, следобедната закуска трябва да е лека и да осигурява около 10% от дневната енергия, вечерята трябва да е не повече от 25 – 30% от енергийните нужди за деня. Вечерята се препоръчва да е лека – предимно млечно – вегетарианска и да се приема не по-късно от 2 часа преди нощния сън. В противен случай храносмилателната система няма нужното време да разгради храната и да започне нейното усвояване.

Източник: www.puls.bg