Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

От възхвала до пълното отрицание. Емоционалният свят на детето с Лучия Таскова

Нашето гардже е най-хубаво! Всички сме чували това изречение. За всяка майка нейното детенце е най-хубаво.

 

Много често в стремежа си да бъдем идеални родители несъзнателно стигаме до крайности в отглеждането и възпитанието на нашите деца. Понякога родителите са твърде критични и взискателни или свръхпротективни и блокиращи развитието на самостоятелност.

 

Самооценката и самочувствието на децата започват да се изграждат около втората година от живота им, а към третата отношението към себе си се базира на оценката на другите и най-вече родителите на самото дете. Не всички обаче, успяват да намерят златната среда и често се случва детето да се издига прекалено много на пиедестал и да е „център на вселената“ или обратното явление, когато изискванията към малчугана са твърде високи и всеки неуспех от негова страна е посрещан с пищна критика.

 

Има една такава порода родители, които вечно са недоволни от децата, омаловажават успехите им и все изискват още и още. Ако детето има родител, който непрестанно го сравнява с другите деца и това не е в негова полза, детето определено има проблем със самочувствието и самоувереността. Сравнението с другите деца формира убеждението, че другите са по-добри и пораждат съмнение в собствените способности. В детството, под въздействието на критиката неусетно се формират и дълбоко се вкореняват негативни убеждения за собствената личност, които убеждения се пренасят и в живота ни като възрастни. Такива деца ще станат пасивни, неуверени, пълни с чувство за вина или гняв възрастни.

Свръхвзискателните родители моделират у детето състояния на срамежливост и напрегнатост. Те рядко ще поемат инициатива, за да избегнат нова критика. В тях ще се е загнездило очакването за провал. 


Такива деца стават уязвими. Може да имат широк приятелски кръг, но те няма да заемат лидерски позиции, мнението им няма да се зачита и ще бъдат податливи на натиск, защото няма да са се научили да се отстояват и да изразяват свободно мнението си. Твърде е вероятно да странят от връстниците си и да се самоизолират. Предизвикателствата за такова дете са нещо нежелано и то ще страни от тях по всевъзможен начин. Чувството за безсилие го кара да избягва новите задачи и да се отказва още при сблъсък с първата трудност. Детето твърде много се страхува от провала.
Собствената несигурност на детето може да предизвика хулигански прояви и девиантно поведение у подрастващите. Негативната оценка на родителите в ранна възраст води до негативно-агресивно поведение в по-късна възраст при децата. Децата се нахвърлят върху другите именно заради собствената си несигурност. 

 

Много често близките използват този похват на общуване с децата си с цел да ги мотивират за повече успехи, но постигат напълно обратен ефект – отглеждат едно неуверено дете, което се превръща в неуверен в силите си възрастен. Тези деца не могат и да приемат комплименти, защото дълбоко в себе си не вярват, че те са неискрени. Реагират еднакво както на забележките, така и на похвалите.

 

Съществува, обаче, и пълната противоположност на свръхкритичните родители. Майката, която гледа винаги да помогне на детето си и не му позволява да се сблъска с нито една трудност също не усвоява умения за самостоятелно справяне и в бъдеще време не може да бъде самостоятелна и успешна личност. Свръхобгрижването също ще поражда у децата липса на самоинициативност.

 

Сигурно е, че всички сме се сблъсквали и познаваме поне една такава майка, която кръжи около детето си и "постоянно му диша във врата". Вдига го от земята още преди да е понечило да падне. Разбира се, точно това дете е най-хубавото, най-умното, най-интелигентното и някак естествено се развива поне година напред в сравнение със своите връстници. Майката изпада във възторг за абсолютно всичко, което „направят“ с бебето или детето. Идентифицира цялото си същество с отрочето. „Те“ използват памперси, никнат „им“ зъби, „ядат“ пюрета и т.н. Целият бит и ежедневие се въртят около прищявките на детето.

 

По-късно започват да наставляват и направляват живота на вече порасналото им дете. Отнемат всяко право на самоинициативност и правото да се поучи детето от собствените си грешки. Учат децата си да искат одобрението на мама за всяко нещо, за всеки бъдещ житейски избор. Това поведение има своето негативно отражение върху детето за бъдещето му на възрастен. В зряла възраст порасналото вече дете ще се е превърнало в неуверено в себе си човешко същество с инфантилни постъпки, на което ще липсва способността да взима самостоятелни решения и няма да има способност за постигане на самостоятелни успехи.

 

Много често в кабинета ни се озовават точно такива типове родители със заявка да помогнем на детето да се справи с неувереността, ниското самочувствие и неинициативността. Има случаи и този родителски стил да доведе детето и до по-тежки състояния на тревожност, депресия и проблеми от емоционален характер.

 

Липсата на самочувствие не означава липса на възможности. Свързва се с нереалистични очаквания и стандарти. Изкривената потребност от изява и превъзходство може да доведе до разрушителни емоции.

 

За да достигне една личност до мъдрост и зрялост, то тя е необходимо да се е сблъсквала и преодолявала трудности и препятствия в живота.

Оставете децата си да падат, за да се научат да се изправят сами!

Източник: www.puls.bg