Какво прави едни взаимоотношения “успешни” / Част 3

Значението, което влагам в терминът “успешни”, когато става въпрос за взаимоотношения, /от всякакъв тип/ за мен вече има съвсем друго измерение. /споделила съм защо в Част 1 и Част 2/

А то е – доколко и дали някой от участниците в този обмен, е успял да види повече от себе си, а така и да е по-наясно със себе си. Т.е. „отлюспил е”, дори да е само един пласт, от трупани с години защити, бариери, граници, страхове – съсипващи го – да, него самият – чувства и емоции, които е очаквал, ИНАЧЕ, някой друг, най-често партньорът, „да излекува” или…„да компенсира“! И колкото по-дълбоки са въвлечените чувства, /привличането е индикатор/ толкова по-голям е потенциалът за промяна. Разбира се, дали този потенциал ще бъде използван в позитивната или в негативната му форма, зависи от мисленето, ценностите, но най-вече от личното себепознание и осъзнаване на всеки един от участниците в тях.

“Срещата на две личности е като контактът между две химически вещества: ако има някаква реакция и двата елемента се променят.”               К. Г. Юнг

Така, според мен, “успехът” на едни взаимоотношения, не се измерва с времето, изкарано заедно, нито с броя на децата или престижното им реализиране, нито с луксозната къща, мебели, кола… или от обещания като „докато смъртта ни раздели“. Да, не изключвам всичко това, но за мен, те са резултат/„бонус“, а основата е друга.

А тя е – Справяли са се!
Всеки със собствените си „демони“! Със собствения си “багаж”!

Важно е да уточня, че това съвсем не са отношения, в които липсват сблъсъци, разногласия, разминавания, спорове…  Дори напротив – те са “солта”, те са катализатор. Именно тези „кризи“ са индикатор, но и стъпало, с преодоляването на което,/независимо дали ще останат заедно или не/ всеки е успял да види с една идея /стъпало/ повече от това, което е. Успял е да преодолее това, което е мислил, че е, а така да открие повече от това, което всъщност Е!

Научил се е – да се учи!
Научил се е – да се променя!
Научил се е – да се Справя … със СЕБЕ СИ!

НО да, с разбиращата подкрепата в лицето на другия, чиято роля именно Е, а не ЗАРАДИ него или ЗА негова сметка. Но най-вече – НЕ И ЗА СВОЯ, а единствено с дълбокото и чисто желание взаимно да се поддържат и подкрепят, без никакъв скрит мотив.

Ако обобщим, то излиза че, „успешните взаимоотношения“ НЕ зависят от наличието или липсата на „кризи“, сътресения, недоразумения. Не зависят и от продължителността им, нито от приключването им, както и не зависят от това, дали ще си с един, пет или… партньори. Тогава какво или кое е това, което прави едни взаимоотношения “успешни”?!

Критерият е именно „КАК” преминаваш и „КАКЪВ излизаш” от тях! Това са именно онези „бури“, след които не си същият, но и след които може да си:

  • озлобен, наранен, а така и завинаги „осакатен“ – пренасящ болка, гняв, непримирима ярост и тъга, във всеки човек и всеки момент от тук натам. Да, точно това е причината т.е. защото НЕ си разбрал причината! Затова, дали всеки път, дали с всеки друг, все до същите „битки“ ще стигаш. Докато разбереш! Ако разбереш! Или си
  • обогатен т.е. използвал си взаимоотношенията по предназначение! А това означава – да опознаеш повече от себе си – като се пребориш със себе си, НО за себе си! Това означава да опознаеш себе си – да признаеш и разбереш емоциите си, “скритите”, вътрешни мотиви за действията си, продиктувани обикновенно от дълбокко маскирани страхове, вина, гняв, но и умело прикрити като упреци към “другите” и света!
    „Успешни“, това е когато „взел” си от тях, а така надградил, обогатил и РАЗБРАЛ смисълът им.
    „Взел“ си есенцията, а не „отровата“!
    „Платил си цената“! Най-сладката цена-знание, но вече ПРЕЖВИЯНО и РАЗБРАНО! Станало осъзнаване!

Така в “идеалният” вариант, “успешни” са всички взаимоотношения, които са между Двама човека, /за всякакъв вид взаим/Н/оотношения са нужни двама/”сходство”! В противен случай- раздяла/”несходство” :)/ но и които са поели отговорност за живота си, /достигнали зрялост/ всеки от които е свободен да Бъде „Аз“ – индивидуалност, но подкрепящи се взаимно по този нелек път към пълнотата, към целостта – личната!
Именно затова са във ВзаимНоотношения –  взаимна подкрепа в свързаност, а не в /об/вързаност,  което води до постигане на така желания синхрон, вече И в „НИЕ“!

Така удовлетворен и вдъхновен от свободата  да Бъдеш “Аз”, отразено ВЪВ и ОТ другия, няма как да не доведе до същото, но умножено като резултат,
в „НИЕ“! Или иначе казано

“Любов” = Свободата/отговорността/ да бъдеш “Аз” в “НИЕ”!

Irena Panova

“Основният проблем с любовта е първо да стане зряла!!! След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така. Зрелият човек не пада в любовта…. – той се издига в любовта. И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им – всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране…” ОШО

линк към Част 1 
линк към Част 2  

НЕтерапевТ, а Събеседник!
С Теб, по пътят към Теб!