В преплитането и взаимното влияние на психика и физика, мисля че никой не се съмнява. Днес все повече говорим за психосоматика на болестите и обръщаме внимание на света, като среда, средство и начин да намерим своето място, да се чувстваме добре и да бъдем приети.

Мозъкът е нашето огледало, той обезпечава, подсигурява поведението ни и вземането на решения. Тази функция е свързана с опита, вярванията, убежденията, нашите мисли, които се формират в процеса на израстване и са съвкупност от всичко което виждаме, усещаме, чуваме.

Мисленето и битието съвпадат. Ние не сме зрители, а участници в него, т.е. каквато форма на съществуване сме предпочели, такъв и ще бъде животът ни. Мозъкът не прави разлика между процесите, обезпечаващи реални събитрия и спомена за тях. Така че, когато се връщаме към лошите преживявания, ние поддържаме състоянието и разходваме отново и отново енергията на тялото за минали събития, които не можем да променим. Това, което можем да променим, е отношението си към тях.
Решението да прекратим този омагьосън кръг и отговорността за промяната е наша. Нека не забравяме, че свойствата на мозъка като памет, внимание и други конгнитивни функции, зависят от това къде е нашият фокус.

Филтри за вниманието:

• Губене на време в обсъждане на неща и събития, които не могат да бъдат променени, т.е. минали.
• Липса на развитие, еднообразно и монотонно ежедневие. Тук включвам храната за мозъка- четене на книги, спорт, забавления, пътешествия, музика, танцуване. Тяхната липса довежда до скука, безпокойство, страх, безсмислие.
• Вяра в чуждия опит, вяра в различни непроверени практики, вяра на хора с добър маркетинг. Аз съм за проверката и налагане на собствени филтри за това, което постъпва като информация в мозъка днес и което ще определи реакциите ни утре. Гръмогласното изричане на позитиви и повдигане на настроението едва ли е достатъчно. За деня, може би да, но за живота едва ли.
• Преяждане, храна със съмнително качество, храна със съдържание на много консерванти. За да разгради и обработи такава храна, тялото използва много енергия. За да работи добре, мозъкът също има нужда от много енергия. Затова, когато сме се нахранили, тялото ще работи за усвояване. Не е възможно да се захранват и двете функции едновременно.
• Ако искаме свеж мозък, добра концентрация, добре е да сме хапнали поне час преди да заложим на оперативността. Друг важен момент тук е усвояването на желязото, много необходим микроелемент. Ако храната е лека и се усвоява добре, то желязото в кръвта ще е достатъчно, за да изпълнява функцията си да транспортира кислорода и да ни кара да се чувстваме бодри.
• Недоспиването е друг крадец на внимание и енергия. Когато се събуждаме с будилник, се прекратява естественият процес на възстановяване, удължава се времето за адаптация и сме с намалена работоспособност. Важен часови диапазон за здравия сън е времето между 00ч и 3ч, когато се изработва мелатонин. През друго време не е възможно да се сдобием с ценния хормон, отговарящ и за защитните сили на организма. Той е важен регулатор за адаптационните процеси и от изключително значение за възстановяване на невромедиаторите, които обезпечават невронните връзки, т.е. по-добрата работа на мозъка. Това е и процес на регулация и възстановяване на силите.
• Неправилни тренировки, без почивка и време за възстановяване. Когато храненето не е пълноценно, организмът не разполага с достатъчно транспортни средства, за да се справи с натрупаната в мускулите млечна коселина и да я изведе навън. В резултат ние се чувстваме уморени.
• Нелюбима работа. Една много често срещана тема. Понякога работим повече за пари, за опит или имаме друга полза, но винаги това се свързва с много умора, отпадналост, слаба концентрация и памет.
• Употребата на енергийни стимулатори. Те имат способността да предизвикат бързо тонизиране, но и също предизвикват привикване към външни стимулатори, за да има достатъчно енергия на разположение. Използвайки ги, нарушаваме естественото производство на хормони. Тялото е лишено от енергия и приучено да има изкуствен, външен стимулатор.
• Многозадачност, мултитаскинг или правенето на много неща едновременно. Непрекъснатото превключване от една на друга задача, без да има завършеност, не води до ефективност, а само до разход на много сили. Мозъкът бързо се уморява, повишава се кортизола и стресът е на лице.

Всичко това пречи на вниманието, паметта и функциите не само на мозъка, но и на тялото. Натрупването и незавършването на процесите не позволява да се чувстваме добре.
Осъзнаването, осмислянето, приемането на пречките и поемането на отговорност за себе си, са ключ към здравето във всичките му форми.

Предложение за справяне със ситуацията
Отделяме време за обмисляне на нещата, които в ежедневието ни дразнят, като включваме ситуации, хора, навици.
Правим списък, а след това и план за премахването им.
Резултатът от тази практика е обвързан с действия, с осъзнаване, с воля.

„Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш навик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба.“ - Текери

 

Автор: Маруся Маринова - Лайф коуч

Повече информация за Маруся Маринова можете да прочетете тук.