Още в първите страници на тази книга искаме да Ви благодарим, че я отваряте и се зачитате в текст със заглавие „УНИКАЛНОТО ДЕТЕ – типичният и атипичният път на развитието“. Струва ни се, че това заглавие е напълно подходящо и отговаря на личните ни разбирания за децата и тяхната подкрепа. Убедени сме, че всяко дете е единствено и неповторимо, поради което трудно може да бъде вместено в нормативни категории и точни алгоритми. Изключително многообразни и строго индивидуални са пътищата на детското развитие, които за всяко дете преминават през различни завои, препятствия, ограничения, уроци. Именно поради това ние възрастните постоянно се опитваме да държим сетивата си отворени за проявите на децата, да бъдем рефлективни на нуждите им и адекватни на възможностите им.

На фона на тези разсъждения понятия като „типично“ и „атипично“ развитие може би звучат по-скоро несъответно и неточно, но всъщност съвсем не е така. Всяко развитие предполага следването на последователни етапи, в хода на които се изграждат и усъвършенстват различните психични процеси и механизми. Възможни са и доста отклонения, които, от една страна, са нетипични за развитието, но, от друга, са най-съкровените прояви на уникалността на детето.

Все пак независимо дали е типично или нетипично развитието, познаването на сложните структурноопределящи процеси, върху които се базира то, е най-добрата и стабилна основа за фасилитирането и подкрепата му. Това обаче съвсем не е достатъчно. Необходимо е да се разпознае и фаворитизира уникалността на всяко едно дете, за да стане възможно, то да се хармонизира със себе си и с околния свят, както и за да се изобрети подход, приложим единствено към него.

За съжаление голяма част от затрудненията в детството са маскирани и с неясен произход, което може да доведе до прибързани и погрешни преценки, а от там и до неподходящи интервенции, последиците от които могат да се видят в по-късните етапи на развитието. В този смисъл съвсем не е случайно твърдението, че първите седем години са най-важният период в живота. Именно в детството се поставят основите на личността на човека, които неизменно ще се проявяват във всеки негов акт, решение, избор, наклонност, емоционална реакция.

За да илюстрираме значимостта на ранното детство можем да си послужим със строителната терминология. Ако сравним процеса на структуриране на личността на детето с построяването на къща, можем да кажем, че в най-ранната възраст се изкопават основите на къщата, дупката в земята, върху която тухла по тухла и ред по ред ще се надгради цялата конструкция. В първите години от живота на детето е много трудно да се преценят отделните характеристики на „основата“, но колкото повече детето расте, толкова по-видими стават последиците от неточно изградените основи и технните конструктивни деформации. Независимо от всичко обаче за да се минимизират и компенсират неточностите, се изисква отлично познаване на всички компонентни от градежа на личността.

Основайки се на нашата практика, уроците, които научихме от нашите малки и големи учители, и водени от желанието си да бъдем полезни, в тази книга ние се опитахме да подредим теоретичните конструкти и практичните ориентири, които ни помагат в ежедневните ни срещи с децата и техните родители. В този смисъл поставихме акцент върху значимостта на личната история на детето, динамиката на семейните взаимоотношния, спецификата на възрастновите периоди, развитието на психичните процеси и механизмите, структуроопределящи личността.

Наред с това се опитахме да представим и най-характерните нарушения в ранното развитие, вървейки по отделните сфери на жизненото функциониране. Подобен подход към детето и семейството не може да бъде сведен до конкретен метод, а по-скоро се заключава в следването на принципите на естественото човешко развитие, съобразяването със закономерностите в поведението на отделното дете, уважение към личността му и зачитане на субективните му изобретения. Освен това считаме, че специалистите не бива да се „натоварват“ с изучаването на поредния подход, защото много често това притъпява креативността им и свободата им да формулират подход, „скроен“ по мерките на детето.

В действителност в последните години списъкът от методики, насочени към подобряване на психичното функциониране, лавинообразно се обогатява. Постоянно ни бомбандират все по-нови и по-съвременни средства – нови лекарства, нови наблюдаеми показатели, нови указания и описания, нови техники и похвати, нови надежди. Парадоксално, но след всичко това, объркването на засегнатите хора се повишава и статистиката регистрира повече и по-тежки прояви на психични, поведенчески, обучителни, социални дисфункции.

В днешния свръхинформационен век с тревога забелязваме, че както родителите, така и специалистите демонстрират нарастваща несигурност по отношение на това, което е благоприятно за хармоничното развитие на децата. Напоследък обичайна стана гледката на деца във възрастта на активна двигателност, които са здраво „приковани” към количките си, лапнали биберони и лишени от свободно движение, което да ги развива физически, когнитивно и емоционално. Устойчиво забелязваме и неимоверните стремежи на много родители безусловно да задоволяват желанията на децата си и да ги ангажират приоритетно с дейности, които са им „интересни”, „приятни”, „любими”. Освен това в много от случаите, родителите надълго и нашироко обясняват изискванията си на децата и като в съдебна пледоария мотивират намеренията си. Вследствие на подобен подход децата често формират нагласа, че всичко им се полага, че не е нужно да правят усилия и да се борят, че могат да следват изискванията, само ако са съгласни с тях и ги разбират. И така постепенно те стават зависими от получаването на обекти и награди, консуматори, а не инициатори на живота си. Настойчиво налагат желанията си и контролират поведението на възрастните, но в същото време трудно се изправят, когато паднат; не успяват да загубят и да намерят сили в себе си, за да поправят грешките си; не приемат друго място освен първото и бързо се отказват, търсейки зоната, в която всичко им се получава „лесно” и „интересно”.

Наблюдаваме и друга тенденция в поведението на родителите. Те полагат големи старания от ранна възраст да стимулират децата си, за да научат буквите и цифрите, да рецитират стихотворения, да говорят чужди езици и изобщо да усвояват знания и умения. В желанието си да оползотворят максимално високата пластичност на детския мозък, да формират отрано важни знания, преждевременно да отучат децата от грешни модели на поведение и да им дадат „отличен старт в живота“, възрастните компрометират естественото развитие на други важни процеси, които в този етап имат по-ключово значение за цялостното развитие на детето. В крайна сметка често се оказва така, че макар и много умни, въоръжени с умения и знания, децата не съумяват да ги употребят ефективно в по-късните етапи от живота си и да си послужат с тях по функционален начин.

Нещо повече, ранно придобитите познания и ненавременно формираните умения могат да имат негативни ефекти върху детската личност. Става дума за развитие на прекомерна капризност или непретенциозност, стремеж за доминиране или подчертана подчиняемост, свръхмотивация за постижения или липса на всякакво желание за изява, висока степен на страхова готовност в неизвестни ситуации, паникьосване в непредвидимите ситуации и т. н. Това са само част от причините много умни деца да не успяват да демонстрират в пълна степен знанията и уменията си или да заплащат изключително висока емоционална цена за постигнатото.

За съжаление все по-често наблюдаваме тенденция при децата да изграждат собствената си представа за себе си върху разбирането: „Аз съм само това, което знам“. Последното е една от основните причини в по-късна възраст те да демонстрират неувереност или, както напоследък популярно се казва, „липса на самочувствие и ниска себеоценка“. Но какво друго може да се постигне, когато се опитваш да усвоиш всички знания, за да те възприемат за ценен?! Затова се стига до един парадокс – колкото повече учат децата, толкова повече разбират, че не могат да научат всичко. И са прави, реално не е възможно, защото колкото и да учим, ние никога не можем да изучим познанието на целия свят. Но ако се замислим, това не е нужно, защото светът се развива, когато не знаем и търсим начини да решим неизвестните за нас задачи. Именно тази нагласа в децата трябва да бъде съхранена и отглеждана, а не притъпявана от добре смлени познания и приложение на ясни модели.

Може би в този смисъл Пипи, героинята на Астрид Линдгрен, възкликва: „От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“ И ако се загледаме около нас, наистина може да забележим, че често в живота щастие постига не онзи, който е взел всички печалби, а този, който успява да е в синхрон със себе си и с околните.

За да сме в хармония със самите себе си, още в самото начало на книгата искаме да Ви предупредим, че тя няма никакви претенции да бъде изчерпателна и в строг научен стил да представи концепции и гледни точки към детското развитие и дисхармонията в него. Още по-малко има амбицията да очертае различните подходи и интервенции, които по универсален начин могат да се приложат към УНИКАЛНОТО ДЕТЕ. Убедени сме, че не съществува подход, базиран на прилагането на универсален алгоритъм, който да отговори на уникалните нужди на конкретното дете. Дългогодишната ни практика като специалисти, работещи с деца, тийнедйджъри и възрастни с различни прояви на психични страдания, многократно ни е уверила, че пълноценната подкрепа преди всичко изисква усилието за всяко отделно дете да се намери строго специфичен подход на взаимодействие с него, да се прояви уважение към трудностите му и да се зачетат личните му изобретения в опит за справяне с тях, да се изгради благонадеждното парнтьорство, в условията на които детето да изяви своята субективност, да намери свободно пространство за развитие и експериментиране, да се заинтригува от света около себе си и да потърси своето място в него.

Всичко това съставлява един доста сложен процес на придружаване на детето, който изисква детайлно знание за личната му история и семейните реалности, задълбочено наблюдение и пълноценен анализ на състоянието му в различните сфери на развитие, отлично познаване на механизмите, залегнали в основата на личността и задвижващи поведението му. Единствено на базата на всичко това ние сме в състояние да изработим уникален подход, приложим само за конкретното дете и неговото семейство.

И на края бихме искали да благодарим за коментарите, редакциите и съветите на Весела Банова от Сдружение „Дете и пространство“ и Българско общество по лаканианска психоанализа. На Мария Горанова и Петя Грудева от Националната асоциация на работещите с хора с увреждания, които ни провокираха да изложим мислите си и които неуморно отстояват правото на всички деца да се развиват и усъвършенстват. На Деница Димитрова, Десислава Попова и Стефан Борисов за споделения опит и знания, с които ни помогнаха при подготовката на някои от текстовете. На д-р Мария Ненчева и екипа й, които, работейки за своите малки пациенти, винаги са били чувствителни към психичното им благополучие и неуморно са подкрепяли нашите усилия в тази посока. На колегите от социални и здравни центрове от София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Велико Търново, Две Могили, Нова Загора и Котел, които подкрепяме в рамките на клинична супервизия, за възможността да се докоснем до десетки случаи от практиката им и да се поучим от тях. На всички деца, тийнейджъри и възрастни, които ни се доверяват и ни позволяват да вървим заедно през житейските им изпитания. За нас е удоволствие съвместната работа с всички тях и искрено се надяваме, че текстовете в тази книга ще бъдат полезни и на други деца, родители, специалисти!

 

Съдържание:

ПЪРВА ЧАСТ

Първа глава

„Типично развитие на бебето и детето
Основни психични процеси, структуроопределящи личността на детето“
Посрещането на детето в семейството
Динамиката на връзката майка – дете. Мястото на детето в субективния свят на майката. Развитие на привързаността
Процесът на психично структуриране. Основни психични структури при децата
Психо-сексуалното развитие на детето. Процесът на идентификация
Стадии в развитието на детската сексуалност
Трите основни комплекса в условията, на които се структурира личността на детето
Структуриращи загуби и забрани в развитието на детето
Процесът на идентификацията
Детските страхове
Какво представлява страхът
Основни групи страхове в детството
Възрастово детерминирани страхове при бебетата и децата

Втора глава
„Типично развитие на бебето и детето. Развитие на детето
от 0 до 7 години“
Ключови моменти от вътреутробното развитие и влиянието им върху психо-социалното развитие на детето
Специфика на развитието на бебето от 0 до 1-годишна възраст
Същност и разбиране на типичното развитие
Специфика на развитието на бебето до 1 година
Развитие на общата моторика
Развитие на фината моторика
Примитивни рефлакси
Сензорно развитие
Развитие на пространствена-времева ориентация
Развитие на говор и език
Емоционално и когнитивно развитие
Основни жизнени поведения
Специфика на развитието на детето от 1 до 3-годишна възраст
3.1. Развитие на общата моторика
3.2. Развитие на фината моторика
3.3. Постурални рефлекси
3.4. Сензорно развитие
3.5. Развитие на пространствено-времева ориентация
3.6. Развитие на говор и език
3.7. Емоционално, когнитивно и игрово развитие
3.8. Основни жизнени поведения
Специфика на развитието на детето от 3 до 7-годишна възраст
Развитие на общата моторика
Развитие на фината моторика
Латерализация
Сензорно развитие
Развитие на пространствено-времева ориентация
Емоционално, когнитивно, социално и игрово развитие
Основни жизнени поведения

Приложение: Скрининг параметри за разпознаване на психично страдание
Първа част: 192 страници.

ВТОРА ЧАСТ

Трета глава
„Атипично развитие на бебето и детето от 0 до 3-годишна възраст“
Същност и подходи при дефиниране на понятието „атипично развитие“
Особености в развитието на недоносеното дете
Изненадата на недоносеното дете
Недоносеното бебе в медицински термини
Ранни и късни усложнения при недоносените деца
Специфични особености в двигателното развитие на недоносените деца
Ранни затруднения във връзката с майката при новороденото дете
Околната среда на недоносеното дете
Нарушения във връзката с храната
Зависимостта на бебето от грижите на майката
Физиология на храненето
От майчиното мляко до храната, приготвена от мама
Развитие на хранителното поведение на детето
Нарушения на храненето при бебето и малкото дете
Нарушения в ритъма сън – бодърстване
Физиология на съня. Сънят при бебето и детето
Нарушения в съня при бебето
Нарушения в сън при малкото дете
Нарушения в двигателната активност
Маркери за изоставане в двигателното развитие стр.
Нарушения и примитивни рефлекси
Патологични рефлекси
Нарушения на двигателните функции
Нарушения на мускулната сила и обем на движението
Нарушения на мускулния тонус
Нарушение на координацията
Проблеми на опорно-двигателния апарат
Нарушения във връзката с тялото
Реалното тяло на детето и представата за тялото
Тялото на детето и агресивността
Род и пол на тялото
Нетипични форми на преживяване на собственото тяло
Нарушения в адаптацията към социалната среда
Нарушения във връзката с другите
Особености в начина, по който децата гледат и понасят
погледа
Особености в начина, по които децата чуват и използват гласа
Особености в начина, по който децата приемат присъствието
на другите и присъстват сред другите
Особености в начина, по който децата използват в езика
Нарушения във връзката с обектите
Нарушения в комуникацията
Комуникативни нарушения в ранното детство
Езикови нарушения в ранното детство
Нарушения в когнитивното развитие
Компоненти на познавателната дейност
Затруднения в когнитивното развитие в малката възраст
Сензорни нарушения
Нива на сензорна интеграция
Нарушения в сензорната обработка при децата

 

Четвърта глава
„Атипично развитие на детето от 3 до 7 години“

Затруднения в двигателното развитие
Детска церебрална парализа
Дегенеративните и наследствените заболявания на ЦНС
Мозъчно-съдовите заболявания
Невромускулни заболявания
Ревматичните заболявания
Перинатално увреждане на централната нервна система
Акушерска парализа
Затруднения в когнитивното развитие
Умствена изостаналост
Хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието
Затруднения в сензорната интеграция
Сензорно интегративна дисфункция
Маркери за нарушена сензорна обработка в предучилищна
възраст
Затруднения в развитието на речта и езика
Фонологични езикови нарушения
Граматично езиково нарушение
Семантично-прагматично езиково нарушение
Специфично артикулационно нарушение (дислалия)
Заекване
Говорна диспраксия
Дизартрия
Дислексия на развитието
Интернализирани разстройства в детството
Страх и тревога
Психоаналитичната концепция за тревогата
Класифициране на детските страхове
Разстройство при деца, предизвикано от раздяла
Генерализирана тревожност
Специфични (изолирани) фобии
Разстройство със социална тревожност в детството
Елективен мутизъм
Обсесивно-компулсивно разстройство
Разстройства, свързани със стрес
Депресивни състояния в детството
Затруднения във връзката със себе си и с другите
Аутистичното дете
6.1.1. Децата с разстройства от аутистичния спектър
Психотичното дете
Детето с разстройство на привързаността
Шизотипно разстройство в детството
Детето с противообществени прояви
Подходът на клиничната супервизия – ефективен начин за подкрепа на професионалното развитие на специалистите, придружаване на работата по конкретни случаи от практиката, постигане на добра екипна координация и вентилиране на емоционалното напрежение

Приложение: Формуляр за събиране на анамнестична информация и провеждане на обективно наблюдение. Наблюдение по сфери.
Втора част: 356 страници.

За поръчка на книгите можете да се свържете със Станимира Начева на телефон 0887558656.