В този материал, както показва и името му ще представя концепция, която можете да си персонализирате и видоизмените по подходящ за вас начин. Но първо, преди да стигнем до идеята за проблем, нека видим някои други неща.
- Дадена ситуация (Х) е определена, като „проблем“, поради твърде емоционалната окраска, която притежава. Или с други думи човек се поддава на това, което го вълнува в момента и това някак автоматично го кара да вярва, че има проблем.
- Човек има твърди дихотомни разбирания за правилно – неправилно – едното е в единия край, другото в другия. Или е така или е иначе. Всъщност между тези два пункта има много други .
- Твърде голяма селективност – взимат се само избирателни моменти от ситуацията, върху които се гради дадено вярване и т.н.
- Липса на анализ – за да ви предизвикам малко ще ви задам въпрос – кога всъщност липсва анализът?
- Вместо търсене на решение се търси следващият проблем – колкото и да е банално всъщност ще се изненадате колко често се случва.
И така. Сами знаете, че горният списък може да е още доста, доста дълъг. Но нека сега погледнем какво всъщност означава да имаш стратегия за даден проблем. Самата дума подсказва, че за да има някакъв план трябва да са налице (поне) следните неща:
- човек е стигнал до идеята, че нещо трябва да се промени, направи
- личността е осъзнала / преработила част от информация
- в известна степен можем да кажем, че е нужно рационално мислене, а шансът то да е налице е по – голям ако личността е успокоена, заземена.
- желанието нещо да се промени е по – голямо от желанието ти да си прав.
- други
Сега вече бихме могли да се отправим към следващите редове и да се запознаем със стратегията.
СТРАТЕГИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМ
- Какво искам аз (моята идеална цел). Изпълнимо ли е ?
- Мога ли да разреша това веднага, без да е противозаконно и без да си навредя?
- Кое мога / не мога да приема в този проблем ?
- Какво мога да направя сега (в този момент, в настоящето)?
- Какво мога да направя във времето?
- Как мога да се адаптирам така че да не страдам толкова много ?
- Какво е вероятно да се случи?
ПРИМЕР 1 (точка 1 отговаря на въпрос 1, точка 2 отговаря на въпрос 2 и т.н.)
- Да се разбирам по – добре с шефа си. Смятам че е изпълнимо, принципно
- Не
- Мога да приема, че началникът ми по подразбиране е облечен в някаква власт и осъществява контролни функции. Не мога да приема да издевателства над мен.
- Мога да подложа на анализ собствените си емоции, чувства и усещания, да потърся помощ, да чуя още мнения и т.н.
- Да не спирам да се доказвам в работата си, да работя съвестно и отговорно, да искам обратна връзка за моето представяне и ако нещата напускат границата на професионалното да търся съдействие под всякаква форма. Честно е да си задам и въпроса - искам ли да продължавам да работя на това място ?
- Мога да започна от днес, като бъда открит/а за диалог
- Вероятно ще имам една различна действителност – по – лоша или добра не може да се каже.
ПРИМЕР 2
- Да бъда с мъж / жена, който/която истински ме обича. Смятам че е изпълнимо.
- Не.
- Мога да приема, че е по – важно да ме обича истински и не е толкова красив/ красива; не мога да приема да ме лъже
- Мога да се старая да подобрявам външния си вид, да не се изолирам у дома, да остана отворен / отворена към социалния свят.
- Във времето ще преценя, дали бъдещият ми партньор заслужава моето доверие
- Мога да бъда искрен с нея/ него
- Ще разбера дали той / тя е за мен
ПРИМЕР 3
- Да имам по – пълноценен социален живот. Изпълнимо е.
- Да.
- Приемам, че той няма да е този, който е бил преди години. Не мога да приема да бъда постоянно работещ човек, без право на лично време.
- За момента това, което мога да направя е да оставя тази идея в съзнанието си и да търся начин да стане реалност.
- Във времето искам да оставя оправданията, че нямам време (което не винаги е вярно), да си давам шансове това желание да се случи и може би да намаля малко работните ангажименти.
- Част от адаптацията според мен е да приема, че този проблем всъщност може да се разреши.
- Ще имам поне малко повече социални контакти, отколкото имам сега.
Като виждате тази стратегия далеч не е идеална и няма амбициите да бъде. По – скоро това е отправна точка, идея, която да послужи на личността като основа, върху която тя би могла да стъпи, в изграждането на по – реалистична и обективна преценка, спрямо текущата ситуация, определена като проблем.
Собствен материал, психолог Станимир Стойков, гр.Ямбол
webpsiho.com
Повече за автора: Станимир Стойков