Самата дума „ партньорство“, означава да си партнираме – да участваме в съвместни дейности с някой друг. Да се подкрепяме за обща кауза.
Семейните отношения постоянно демонстрират, че прекалената зависимост от партньора не е характеристика на една зряла връзка.
Подобна зависимост прилича на отношенията между дете и родител, а не между възрастни.
Мисълта, че този партньор е единственият възможен на света ("Ако ме напуснеш, няма да оцелея"), обременява връзката.
Не съществува един-единствен истински партньор.
Обикновено е достатъчно да срещнеш добър мъж или добра жена.
Между партньорите обаче често съществува силна взаимообвързаност до такава степен, че всеки се вкопчва в другия като дете в родителите и се чувства безпомощен и уязвим без него."
! Ако стоим като дете до партньора си, стоим като брат или сестра до децата си. Замисляли ли сте се за това?
И децата ни израстват реално без нас, в енергиен план. И, колкото и да се напъваме, да правим неща за тях, нищо не достига до тях. Защото не сме си на мястото на родител до тях.
Автор: Надежда Станоева - психолог, фамилен консултант Пловдив