Групите за взаимопомощ при онкоболни стартират от практиката на екзистенциалния психотерапевт Ървин Ялом, който подчертава силните положителни ефекти от тях при пациенти. Тази тенденция е особено силна, когато се разглеждат и екзистенциални теми, които вълнуват онкоболните – за смисъла на живота, страданието, смъртта, за свободата, отговорността, избора, самотата и изолацията.

На какво се дължи ефективността на груповата терапия/групите за взаимопомощ при онкоболни:

⦁ Ракът е самотно изживяване. В група обаче човек разбира, че не е сам в страданието си и става част от общност, която преминава през сходна житейска ситуация
⦁ Добива се силно усещане за социална подкрепа
⦁ В групата се осъществява и съществен обмен на информация
⦁ Влива се чувство на положителни ресурси като надежда, оптимизъм, усещане за справяне, контрол върху ситуацията
⦁ Намираме смисъл в ситуацията – колкото и безнадеждна да изглежда тя. „Страданието спира да бъде страдание, когато намерим смисъл в него“, казва Виктор Франкъл
⦁ Учим се едни от други; и преживяваме трансформиращи моменти
⦁ Засягаме екзистенциални теми, за които е трудно да се говори в ежедневието – за смисъла на живота, смисъла на болестта и страданието, свободата, отговорността, избора, смъртта
⦁ Развиваме възможности за самоанализ, себерегулация, автентичност и активни стратегии за справяне

 

Поради силната ефикасност на груповата динамика стартира нова присъствена група за взаимопомощ за онкоболни, която ще се провежда веднъж седмично в рамките на 2 часа за период от около 3 месеца в гр. София.
За повече информация – контактите са видими в профила ми – тук.

 

Автор: Николина Алексиева