https://www.facebook.com/profile.php?id=61579991204012
Понякога се случва колкото повече се стремим към нещо, толкова повече то да се отдалечава от нас - колкото повече се стремим да сме щастливи, да намерим любовта на живота си или да имаме успех, толкова повече сякаш тези неща стават трудно постижими. Това се отнася както до по-глобални теми и цели в живота ни, така и до ежедневни проблеми и задачи, с които се опитваме да се справим. Помислете например колко често се е случвало да искате да заспите, да правите всичко, за което се сетите, че се препоръчва за безсъние, и въпреки това сънят да не идва. Често същото може да се случи и в преживяването на т.нар. сценична треска – колкото повече си мислим, че „не трябва да се притесняваме“, толкова повече спокойствието бяга от нас.
Виктор Франкъл нарича това състояние хиперинтенция. Това е психичен механизъм, при който прекомерната фиксиране върху дадена цел или резултат пряко блокира нейното постигане.
Някои неща в човешкия живот трябва да бъдат разглеждани като странични продукти от определена дейност. Такива са например сънят, щастието, спокойствието или творческият процес - когато се опитваме съзнателно, волево да ги форсираме или постигнем, ние всъщност ги блокираме.
Хиперинтенцията почти винаги върви ръка за ръка с хиперрефлексията - прекомерното самонаблюдение. Хиперинтенцията ни казва, че на всяка цена трябва да постигнем нещо, а хиперрефлексията ни кара постоянно да се питаме дали се справям добре, защо още не го постигам, какво не правя както трябва, какво още трябва да науча/прочета/пробвам.
ПРИМЕРИ ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО:
Ежедневието ни е изпълнено с примери за хиперинтенция. Самият Франкъл дава примери за това:
- Безсъние – колкото повече си мислите, че трябва да заспите, толкова по-будни и напрегнати ставате. Това е така, защото заспиването е естествен процес и изисква отпускане, а не волево усилие;
- Заекване/сценична треска – човек, който прекомерно се опитва да не направи грешка, докато говори (хиперинтенция) и следи всяка своя дума (хиперрефлексия) е твърде вероятно да се обърка и да сгреши;
- Сексуални дисфункции – опитите за перфектно представяне под натиск водят до тревожност, която физиологично блокира тялото;
- Преследване на щастието – когато си кажем „Трябва да си прекарам страхотно, да съм щастлив“ това блокира усещането ни за наслада и радост от живота.
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ?
Дерефлексия - опитайте се да пренасочите вниманието си от себе си и представянето си върху нещо външно – към задачата, към другия човек, към каузата или смисъла. Когато спрете да сте фокусирани върху това как изглеждате и как се представяте, естественият поток се възстановява и напрежението намалява.
Парадоксално намерение – опитайте се да пожелаете или направите точно това, от което се страхувате, например, при безсъние си кажете „Тази нощ няма изобщо да спя, ей така ще стоя буден, да видя до колко мога да издържа само да гледам тавана“.
Написаното има само информативна стойност и не може да замести разговор с психотерапевт по темите, които ви вълнуват. Ако имате нужда от подкрепа, потърсете специалист.
Автор: Виолета Тодорова - психолог и психотерапевт