12 чифта черепни нерви напускат мозъка и се спускат надолу по лявата и дясната страна на тялото. Вагусният или черепният нерв, е най-дългият , най-значещ и най-разновиден черепен нерв на парасимпатетската нервна система, който помага при регулиране функционирането на почти всички вътрешни органи:Той контролира определени мускули, отчасти външните органи за слух, ларинкса, фаринкса, сърцето, белите дробове , стомаха и червата.

Една от задачите на вагусния нерв е да стимулира продукцията на жлъчната киселина и да регулира функцията на черния дроб. Той също така е отговорен за регулиране на сърцевия ритъм и дишането, има роля и при определени движения на устата, които са отговорни за говора и дишането. Вагусният нерв има диаметър от 2-3 мм на шията и заедно с каротидната артерия и вратната вена минава точно пред Атласа. Когато функцията на вагусният нерв е компрометирана ( което може да е предизвикано от цервикална артроза ), това може да създаде низа симптоми като: гадене, стомашна киселина, зашеметеност, топлина, тахикардия, болки и вкочаняване на шията, както и главоболие...

В зависимост от вида на набиеност и колко всъщност е изместен Атласът от неговото нормално положение, самото притисване може да доведе до иритация на вагусния нерв, както и другите черепни нерви. Същотo може да създаде различни болки като :главоболие, мениеров синдром, трудности при преглъщането, съпроводено от чувството на грудка в гърлото, забързано дишане, неспокоен сън, генерално хладни раце и стъпала, неправилно и зачестено сърцебиене или хронична констипация, или диария без никаква очевидна причина.

Корекцията на изместения Атлас може да има позитивно влияние на епилепсията. Между другото, конвеционалният подход на медицината към тази проблематика най-често прилага оперативни методи, при което се съкращава левия вагусен нерв в горно-черепната област, където вмества електричен генератор на импулси, с цел да стимулира този нерв. Левият вагусен нерв най-често е притиснат от Атласа. Дали е възможно това да е коинцинденция ? Този въпрос заслужава и по-нататък внимание, и по-детайлно изследване.

Веднага след репозицията на Атласът, в следващите дни, хората веднага преживяват по-различни чувства, но преди всичко, нещо което дефинитивно чувствуват, е някакво освобождение. Мнозина пък говорят, че чувствуват главата си по-лека, позволявайки по-голяма ротация в една или двете посоки, по-малко или почти изобщо нямат болки и главозамайване, или пък каквито и да било проблеми, които са имали предходно. Други пък забелязали, че се държат по-изправено, с по-голям баланс, че дишат по-дълбоко, съпроводено с чувство на вътрешно спокойство и самодоверие. Също така могат по-свободно да движат главата си. Многобройни са хората които идват в Атлас - Центара със страшно главоболие и си отиват без никаква болка. Други пък, които предходно имали болки в раменете, или в гърба, след посещението на Атлас Центъра, болките тотално изчезнали.

След процедурата, тялото може да покаже някакви реакции, които указват на това, че процесът на самозаздравяване е започнал и тялото се намира напълно във фазата на този процес. Не съвсем всички имат екстремно позитивни реакции след процедурата, но все пак струва си да се спомене за тяхната възможност. Разбира се, тези реакции са моментални, краткотрайни и показват знаци за създаване на по-добро положение на гърба, дори и общо на тялото.

Най-болната част от тялото претърпява цялостна промяна, защото необходимостта за компенсация бавно изчезва. Положението което е използвало тялото, служело за изравняване положението на изместения Атлас. Сега трябва да се претърпи новото приспособяване на вече поставения на мястото си Атлас, който процес може да е доста очевиден.

Така, тежестта трябва да се преразпредели с цел да се получи отново изравняване на тялото, за да се възстанови нормалното положение на Атласа. Като резултат на това, мускулите които предходно са били в конвулсия, трябва да се освободят, а онези мускули които не се употребявали, може да бъдат частично или цялостно атрофирани, и сега може да започнат със своята активност.

При натуропатията, такова състояние е познато като “кризисно заздравяване”. Това е процес който е показател, че започват да се случват промени в тялото.

Когато тази фаза на изравняване положението на гърба ще завърши, все по-евидентно ще бъде увеличеното количество на енергия.

Реакциите може да се появят веднага след завършване на процедурата, или пък след няколко седмици. Нашето изкуство указва на това, че колкото по-болно е било тялото предходно, толкова неговите реакции за заздравяване биха били по - очевидни.

Очаквани реакции:

Континуираната умора в следните дни и увеличената необходимост за сън, мускулна сгърченост или болка в шията, гърба или пък в лумбалната област, болки в коленете и бедрата, предизвикани от промяната на телесния товар, като резултат на изправянето на предходно изкривените тазови кости.

Регенеративната фаза може да бъде подпомогната с ръчни масажи на шията, гърба или други процедури, които допринасят за по-добри резултати след употребата на този метод.

Благодарениe на този метод, след завршването на процедурата, ще се почувствуват значителни промени в позицията на тялото, дори и порастване във височина. В някои случаи, порастването по височина било дори и няколко сантиметри повече, което показва за това, колко всъщност гръбначният стълб е бил отклонен от своята идеална форма.

В случай изместване на Атласът от неговото правилно положение, съществуват четири основни варианти, които влияят на държанието по най-различни начини:

• Вариант номер 1

Париетално изместване на Атласът Като последствие, Атласът е изместен странично, при което едната латерална апофиза е по-висока от другата. Такъв тип предизвиква сколиоза на гръбначния стълб, при което той получава формата на ‘’S” и предизвиква девиация в положението на гръбнака. Положение, при което едното рамо е изместено от своята идеална ос на вертикална симетрия , т.е. то е по - ниско от другото рамо, при което поради изместените тазови кости, гръбначният стълб е във форма на “кривата кула в Пиза”

Обърнете внимание: На скицата може да се забележи значителното подобряване в положението, където лявото рамо се връща на еднакво ниво с дясното и ротацията на таза се поправя постепенно.

Скица: 1) Преди процедурата; 2) Веднага след процедурата.

• Вариант номер 2

Ротация на Атласът по неговата хоризонтална ос. Този вариант предизвиква натиск върху нервите, артериите и лимфните канали около Атласа, отразявайки се негативно на цялото тяло. Няма по-значителни ефекти при държанието във вертикална ос, но може да предизвика изкривяване на гръдния кош и таза.

• Вариянт номер 3

Атласът, който е притиснат отзад ( дорзално), води до увеличена кифоза и последствена цервикална хиперлордоза (гръц. lordosis).

• Вариант номер 4

Атласът притиснат външно, води до изчезване на цервикалната и лумбалната лордоза.

Дълго време, физиотерапевтите се опитват да работят за имплементация - използване на разновидни техники, за да се възвърне атласа в първоначалната си позиция, но за съжаление всичко това е безуспешно или има процентуално малко трайни резултати.

По правило, тези достъпни методи не могат да доведат до значителни и дълготрайни промени в позицията на първия прешлен. Очевидно доказателство е фактът, че същите методи трябва да се повтарят отново и отново.

Прилагането на този метод резултира с позитивни и дълготрайни промени.

Защо точно така? Най-напред, за да се постигне трайна корекция на позицията на първият прешлен, преди всичко, е необходимо е да се релаксира дълбоко мускулатурата, която поддържа позицията на този прешлен. Това е почти много трудно да се постигне с ръчен масаж, факт който всеки изкусен физиотерапевт може да го потврди.Тъкмо затова, за този метод се използва специално изработена апаратура.

За да се разберат предимствата на тази техника, най - напред трябва да се обясни анатомията на Атласа - първият прешлен, който свързва главата.

Правилната позиция на Атласът се поддържа от разновидни обвивки на мускули и лигаменти. Тази функция характеризира Атласа като зависим, особено стабилен механизъм, който свързва самия прешлен с главата.

Ригидните лигаменти и субокципиталната мускулатура са почти винаги твърде вкочанени, което довежда до все по-малка еластичност на тази става.

Атласът винаги претендира да остане в своето положение и лежище, дори и когато е в неправилна позиция. Само чрез приложение на външни действия, с различни нива на интензитет, ще може да се върне Атласа в своето нормално лежище.

Наместо кратки и интензивни импулси, тази техника действа чрез прилагане на пригоден и континуиран натиск на точно определени точки на мускулатурата. Този определен натиск с достатъчен интензитет, дава възможност мускулатурата около Атласа бавно да се отпусне и да го доведе, стъпка по стъпка, обратно в неговата правилна позиција.

За по-лесно да се разбере, защо циропрактичните импулси не са достатъчни за да се намести Атласа, вземете пример от металургията, дали само един удар с чук би бил достатъчен да пресвие алуминиево парче под агъл от 90 градуса, или пък би бил нужен специален инструмент използващ съответна сила и достатъчно времетраене. За всичко това трябва да се има в предвид,че за да се пресвие алуминиевото парче под ъгъл от 90 градуса, трябва инструмента да се постави на ъгъл по - голям от 90 градуса, около 100, с цел да се спречи еластичния ефект на материала.

Все пак, ако се приспособи машината за превиване под ъгъл до 90 градуса, при този процес.алуминият ще се пресвие до ъгъл от 80 градуса. Затова може да се каже, че прилагането на премного слаба сила за премалко време, или пък прилагането на определена сила на погрешно място, не може да доведе до желания резултат.

Същият принцип на работа следи този метод за коригиране на Атласа: поставяне до желаната позиция с еднократно притискане, ще бъде недостатъчен, а тъкмо прогресивни импулси върху точно определени точки с точно определен ъгъл са нужни за хипотетично да се постигне ъгъл от 100 градуса също както във вече споменатия пример. Тъкмо затова, Атласът може да се постави в стабилна позиция, дори и след прекъсването на тези импулси.

Изкуството показва, че в сравнение с другите методи, този подход дава дълготрайни резултати. Тази метод не носи рискове защото при корекцията на Атласа се използва постепенно усилване на импулсите и метод, който не използва ненадейни и нагли движения, както при киропрактичните процедури.

Неправилната позиция на Атласът се установява ръчно на определени части от шията. Това установяване изисква специална техника и изкуство на специалистите за Атласа.

Понеже Атласът е обвит с многобройни лигаменти и мускули преплетени по различни начини, може да стигне до кoнфузия и тотално погрешна диагноза.

Тъкмо затова, само малък брой доктори и физиотерапевти може да проценят точно позицията му. Затова, без съответна техника, преди всичко изкуство, този проблем не би можел да се реши.

Внимание : Стандартната рендген снимка или магнитен резонанс не винаги показва реалното положение на Атласа и при това не би можело дори да се визуализира ротацията на Атласа. Затова най-необходимо е да се използва спирален КТ скенер, точно нагласен, в противен случай КТ скенирането би било също така напразно.

Спирален КТ скен не е особено важен за да се проведе този метод, защото както вече споменахме по-горе в текста, позицията на Атласа, освен в някои екстремни случаи, може да се определи с помощ на пръсти, от страна на изкусни експерти, които се занимават с тази проблематика.