Това е така известната пирамида на потребностите... Тя има две нива: социални потребности и индивидуални потребности. Социалните потребности са: потребност от принадлежност и потребност от утвърждаване. Индивидуалните са: хранителна, сензорна и сексуална. Без първото ниво, второто не може да бъде изградено.
Потребностите си задоволяваме чрез общуването с хората, но най-голямата част от всички тях се задоволявят в партньорската двойка – най-близките отношения. Когато всички потребности са задоволени, връзката и любовта процъфтяват. Любовта се усеща едновременно с тялото, чувствата и разума. Тя е на всички нива: сексуално, емоционално, интелектуално и духовно.
Първата социална потребност, потребността от принадлежност, означава да не се чувстваме отхвърлени, самотни, единаци, а имащи до себе си човек, на когото да можем да се доверим, да се чувстваме сигурни и заедно с него да принадлежим към някакво цяло. Да сме принадлежни означава да сме зависими, но доброволно, щастливо зависими, с усещане за свързаност. В нашия кръг на принадлежност е не само партньорът ни, а и родителите, приятелите, колегите, познатите, другите хора. Тук е важно качеството, а не количеството. Не колко са хората, а какво е качеството на взаимоотношенията с тях. Когато качеството на взаимоотношението е високо, ние полуаваме физическа, емоционална, духовна и материална сигурност с човека.
Копнежът по принадлежност води началото си от свързаността ни с майката, докато сме били в утробата й.
Недостатъчното чувство за принадлежност се изживява като тревожност, тъга, самота, изолация, глад. Самотата не е естествено човешко състояние. Човекът е създаден да живее в група, той е социално същество. Да искаме да сме независими означава да не искаме да сме човеци.
Влюбването възпроизвежда това първоначално чувство на свързаност от началото на живота ни. Хората, които се страхуват да се влюбят, е възможно да са изживели тревожно своя вътреутробен период. Но и те копнеят за свързване. Човек е създаден да обича, да споделя, за да бъде щастлив и сигурен.
Втората социална потребност – потребност от утвърждаване, това е нуждата ни да бъдем признати и приети от значимите близки и най-вече от партньора до нас с всичките ни качества - такива, каквито сме. Приемането не означава непременно харесване на всичко у партньора. Имаме право на критично, стимулиращо израстването му, отношение, можем да отхвърляме качества, детайли, но да приемаме неговата личност като цяло. Като и партньора има право да не одобрява нещо в нас, но да приема като цяло личността ни с нашите негативи.
Утвърждаването, обратната връзка, която другите ни дават се изразява чрез думи, жестове, постъпки, излъчване на енергия.
Взаимното утвърждаващо отношение е изключително важно в двойката. Ако някой не е получил утвърждаване като дете, трудно може да го даде на партньора си. Умението да похвалим, да се възхитим, да благодарим кара другия да се чувства желан, видян, обичан. Неутвърждаването засилва несигурността, кара ни да се съмняванме в собствената си стойност, отдалечава. Всички сме чувствителни към утвърждаването и неутвърждаването. Някои повече – ако са расли с недостиг на утвърждаване от родители, учители, връстници, други по-малко, ако са получили достатъчно поощрения в детството и затова са спокойни за собствената си стойност. Всички се нуждаем от утвърдителна обратна връзка – за външния ни вид, за ума ни, за способностите, уменията, талантите ни.
Когато тези две социални потребности от принадлежност и утвърждаване са задоволени, можем да задоволим и индивидуалните си потребности: хранителна, сензорна , сексуална.
В хранителната потребност се включва не само храна, но и материални средства и духовна храна – знания, информация, изкуство, развлечения, подаръци. Имаме тяло и душа, и двете имат нужда да бъдат нахранени. А най-добрата храна за душата е любовта. Колкото по-малко е била задоволена тази потребност в детството, толкова повече имаме нужда от нея в настоящето.
Сензорната потребност е храната за тялото – нежност, ласка, топлина. Тя може да бъде задоволена само физически, не интелектуаално. Задоволяването й става през сетивата. Те са: красиви гледки за очите, приятни звуци за ушите, хубави аромати за носа, вкусни неща за устата и нежно докосване и топлина за кожата. Физическия контакт не е необходимо да е еротичен, може да е: прегръдка, докосване, държане за ръка.
Докосването подобрява настроението, намалява напрежението, действа антидепресивно, намалява тревожността, подобрява дейността на всички системи в ораганизма. В моменти на силни емоции, хората имат нужда да се прегръщат: и в радост, и в мъка. Днес, страхът от „нахлуването в личното пространство” ни кара да избягваме физическия контакт, както и „сексуализирането” му. Докосването е присъщо за човешката ни същност, която има нужда да премахва граници и да се чувства спокойна и щастлива при допира до друго човешко същество.
Сексуалната потребност – пълноценно задоволяване на сексуалността. Състои се не в правенето на секс, а в правенето на любов, при което участват и тялото, и душата. Пълноценно е задоволяването на сексуалната потребност, само ако всички останали потребности са задоволени. И при нея е важно не количеството, а качеството. Как, а не колко.
Задоволяването на всичките ни потребности зависи от свързаността ни с другите хора. Нито една от тях не може да бъде задоволена без поне едно Ти. Но днес живеем в ерата на хиперконсумацията. Опитваме се да презадоволим хранителната си потребност, за да компенсираме глада на останалите ни потребности, за които е необходимо непременно Ти отсреща.
Но неодушевените източници на удоволствие: обувки, дрехи, работохолизъм, алкохол, дипломи, медали, чревоугодничество, коли, пари, доставят метаудоволствие, а не същинско удоволствие. Истинско удоволствие винаги се получава от непосредствения контакт с живото Ти.
Как да повлияем на това Ти да задоволи нашите потребности, и как То на Нас да повлияе, за да задоволим Ние неговите, след като основните модели на поведение са блокирани от нашите травми?
Тогава нашето подсъзнание се опива да ги замести с неудошевените метаудоволствия. Всяка потребност обаче си има своето удоволствие. Не можем да задоволим нуждата си от принадлежност с храна или сексуалната само с думи. Метаудоволствията носят временно удоволствие. Това ни кара да увеличаваме количествата с тайната надежда да наваксаме липсващото качество. Така ставаме зависими от НЕЩА, защото не можем да сме зависими от ХОРА – най-естествената човешка зависимост.
Колкото е по-висок процентът на взаимна задоволяемост на всички потребности в двойката, толкова повече тя има шанс да запази моногамните си взаимоотношения. Колкото повече партньорите взаимно задоволяват своите потребности, толкова по-стабилна, хармонична, щастлива и дълголетна е двойката.
Автор: Снежана Богданова - психолог, психодрама асистент