Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

Фамилен консултант Красимира Антонова: Какво може да ни се случи в един брак?!

Ние хората сме постоянно в някакви отношения помежду си и тези отношения са циркулярни, т.е със своето поведение, със своите емоции ние влияем на другите, но едновременно с това, и те влияят на нас. Бракът е твърде различен от останалите отношения: той е много силна връзка, той е сексуална връзка, обхваща много страни на живота и обикновено се замисля като постоянен.


Въпреки, че днес популярността на брака е доста спаднала, все пак значителна част от двойките сключват брак. Все по-голяма скорост в нашето общество набира явлението „съжителство на семейни начала” без брак.


В настоящата статия ще бъдат разгледани фазите, които се разграничават в един брак, с най-характерните положителни и отрицателни събития, които ги съпътстват.

Фаза на млади съпрузи без деца

От медения месец до раждането на първото дете: често през този период се наблюдава отдръпване от общуването с приятели, младите съпрузи предпочитат да прекарват по-голяма част от времето само двамата. Първоначално се регистрира висока степен на сексуална активност и удовлетвореност от брачните отношения.


В същото време през този период възникват редица проблеми. За двойката е от съществена важност да установят оптимален баланс на близост / отдалеченост, да решат проблема на семейната йерархия и сферите за отговорност. Това е времето, в което се търсят съглашения по различни въпроси (от ценности до навици). Всеки от двамата трябва да се приспособи към другия за да се изработи задоволителен модел на съвместен живот.
Първоначално обикновено съпрузите не забелязват различията си. Те избягват противоречията и критиката, защото се стремят да запазят една доброжелателна атмосфера в семейството и да не нараняват чувствата на другия. Изведнъж могат да осъзнаят, че са много различни и дори да се уплашат от различията си. С течение на времето скритите противоречия растат и съпрузите осъзнават източника на своето раздразнение един към друг.
През този период има още един важен проблем – установяването на границата на семейството. Тя включва вземане на решение по въпросите: кои от познатите на жената и мъжа ще бъдат допускани до семейството и колко често; доколко е разрешено на всеки от съпрузите да пребивава вън от дома, (къде, с кого, колко често) без другия партньор; доколко е допустимо вмешателство от страна на родителите на съпрузите. Всеки от партньорите трябва да скъса или отслаби връзките със своето семейство, да стане независим от него. Това обикновено е много трудно ако двойката живее в дома на някое от родителските семейства.


Една от най-важните задачи на този етап е регулирането на проблема, касаещ бременността и желанието за родителство. При работата на терапевта с двойки, намиращи се в този стадий, много често се установява, че „скритата” пружина на напрежението е нерешения въпрос за създаване на дете.

Фаза раждане на деца и взаимодействие с тях – от раждането на първото дете до навлизане на децата в юношеска възраст: фокус на вниманието и източник на основните проблеми са децата – тяхното раждане, болести, образование и т.н.


Какви най-често могат да бъдат проблемите?


Съпружеската двойка може да не бъде готова за появата на дете и раждането му значително да усили проблемите, свързани с неговото отглеждане и възпитание.


Някои млади майки разглеждат раждането на детето като способ за попълване на дефицита на любов към самите тях. По време на бременността си такава майка може да бъде особено щастлива във фантазиите си, свързани с появата на същество, което ще обича. Впоследствие обаче, след раждането може много бързо да настъпи крах на мечтите – факт, свързан с необходимостта от цялостно отдаване и саможертва за детето. Следродилната депресия много често се разглежда като окончателна загуба на своето собствено детство.


Съпругът и съпругата прекарват по-малко време заедно, равнището на удовлетвореност спада. Съпругата отделя повече време на децата, отколкото на съпруга си – тези отношения стават най-важни за нея. Възможно е да възникне ревност от нов тип, ако единият от съпрузите почувства, че другият е повече привързан към детето, отколкото към него. Тогава двойката се опитва да разреши проблема през детето. То може да бъде включено в коалиция с единия партньор срещу другия; като помирител на конфликтите, а понякога и като единствено оправдание за съществуването на брака.


Раждането на всяко следващо дете винаги води до промяна на ситуацията в семейството. Родителите са длъжни да се научат да се справят с множество проблеми, свързани с детето и да правят това самостоятелно. Много родители не желаят да използват методи на възпитание на своето дете, на каквито са били свидетели и обекти в своето родителско семейство. Тук възникват и редица проблеми с основните родителски семейства (баби, дядовци).
През този период, ако жената не работи в нея се оформя дефицит на самореализация, защото активността и е ограничена само в рамките на семейството. В нея може да възникне чувство за неудовлетвореност и завист по отношение активността на съпруга. Бракът може да започне да се разрушава и поради факта, че съпругата може да засили търсенето на начин за оттегляне от детето (напр. детски ясли, градина), а в съпруга да се формира чувство за вмешателство от страна на жената и детето. Възможен е и друг вариант, съпругът да не желае майката да се завърне на работа, опасявайки се от загуба на контрол върху нея.


От друга страна може да възникне свръхвъвлеченост на майката в проблемите на детето, като способ за компенсация на недостатъчно наситения и интензивен социален живот, който води.


Обикновено един от най-разпространените проблеми на този период е училищната фобия у детето. Дори да няма никакви проблеми в училището, фобията възниква в резултат на повишената тревожност от раздяла, особено ако майката е депресирана и рядко напуска жилището си.
Времето на постъпване на детето в училище може също да е съпроводен с криза в семейството. Несъгласията между родителите за това, как да се възпитава детето стават особено явни и остри. Този въпрос се превръща в основен и в него все по-осезателно се включва съпруга.


В непълните семейства (например, жени които отглеждат сами децата си) е разпространена борбата през поколение. Ако бабата е доста млада, тя започва да се държи към майката и внука си като към деца на една възраст. Ако майката работи, а бабата е в пенсия, ролевата структура на семейството е видоизменена: майката играе ролята на мъжа-хранител на семейството, а бабата – ролята на домакиня, възпитаваща общото дете. В така създалата се ситуация бабата предявява претенции за висша ролева позиция по отношение на своята дъщеря.

Фаза на стабилизация – обикновено тази фаза в развитието на семейството съответства на кризата в средата на съвместния живот. Тук удовлетвореността от брака достига най-ниската си точка главно поради трудностите в общуването с „тийнейджърите”. Жената е по-свободна от грижи за децата и може да намери една нова независимост, да развие нови умения, интереси и социални контакти.


През този период хората по-добре осъзнават нивото на своите възможности, постижения и повече се замислят върху края на човешкия живот. Типични стресори, характерни за този стадий са проблемите, свързани с остарелите им родители и преживяването на тяхната смърт.


През този период се наблюдава трудности в приспособяването към възрастовите промени на самите съпрузи. Когато мъжът достигне средна възраст и придобие висок социален статус, той изведнъж се превръща в особено привлекателен за много по-младите от него жени, като през това време неговата съпруга, за която собствената й физическа привлекателност е била много значима разбира, че става все по-малко търсена и добре оценявана от другите мъже. В тази част от живота си индивидът има значителен опит и знания, но вече не е така лесно, както в младостта да променя съдбата си. За хората от средната възраст промяната на професията може да представлява сериозен проблем. Загубата на работа или пенсионирането в по-млада възраст (напр. около 50 години, за някои професии) въвежда много често в депресия мъжете, защото в този период очакванията, нагласите, желанията, претенциите, амбициите, интересите, т.е. мотивационното ядро за самоутвърждаване са все още много високи, а същевременно икономическите и финансови възможности падат паралелно с наблюдаваните възрастови дефицити.


Децата започват все по-малко да пребивават в дома и с това заставят родителите си да осъзнаят, че рано или късно ще останат само двамата и ако им се иска да бъдат по-малко нещастни, то възникналата криза в отношенията трябва да се разреши. Юношеската криза от гледна точка на семейната система може да се разглежда като вътрешносемейна борба за поддържане на предишния йерархически порядък, но тийнейджърите се опитват да направят „революция” и да установят нови правила.


Разрешаването на проблемите, възникващи в зрелия стадий на съпружество е много по-труден процес отколкото в етапа на ранния брак, когато младата двойка е все още нестабилна и се намира в процес на създаване на нови стереотипи на взаимодействие. За нашите български условия обръщането за помощ към семеен терапевт е доста екзотична постъпка. Много семейства правят самостоятелни неуспешни опити да се справят с този проблем, което ги прави още по неадекватни. Понякога това води до интензификация на проблемното поведение, като алкохолизъм или жестоко отношение към съпругата, като постепенно то достига до нетърпимо ниво.

Фаза на напускане на дома от децата


Най-много интензивни кризи семейството преживява тогава, когато децата започнат да напускат семейното гнездо или когато в семейството влизат нови членове. Периодът на „празното гнездо” се оказва много щастлив за много двойки. Настъпилият подем в равнището на удовлетвореност, показва удовлетвореността на тези, които все още са семейни – другите вече са се разделили до този момент. Неустойчивите бракове могат да се окажат в този период пред изпитания, тъй като сега съпругът и съпругата прекарват повече време заедно и могат да открият, че са се отчуждили един от друг. Те все още запазват общия интерес към порасналите деца и обикновено се радват на внуците си.


В някои семейства конфликтите са толкова остри, че достигат до нетърпимост, напр. желанието на девойка да заживее извън семейството си със своя приятел. Най-неблагоприятния изход от тези конфликти е скъсването на връзката между родителите и детето. В други ситуации родителите освобождават детето от опеката си.


Напускането на семейството от някое от децата (най-често това е най-голямото) може да предизвика криза, ако детето е играело ролята на посредник в комуникацията между родителите. Обикновено тази тежест носят първите деца. Тогава те разбират, че няма какво да си кажат един на друг, че им е отнета любимата играчка около която са контактували и общували, която ги е свързвала. Това е причината през този период да се случват множество разводи. При семействата с един родител, напускането на детето може да се възприеме от него като началото на старостта му, независимо от това на колко години е.


Юношеската шизофрения и други тежки нарушения на психиката могат да се използват като способи за разрешаване на семейни конфликти на този етап, когато семейството е дезорганизирано. Ако детето и родителите не могат да понесат изолацията си, с детето може да се случат неприятни инциденти. Тогава много деца отключват органични (соматични) симптоми и болести за да останат в кръга на семейството. Родителите продължават да използват детето си като източник на несъгласие или обратно,необходимостта от съвместни действия непосредствено отпада [Хейли, 1995].
Индивидуалната психотерапия на детето, хоспитализацията му в психиатрична клиника, обикновено стабилизира семейната ситуация, превръщайки го в „уютното гнездо на болния”. Сега родителите не са длъжни да разрешават своя конфликт и преминават към следващия стадий в жизнения си цикъл. Подобряването на състоянието на детето обаче крие опасност всеки път конфликтите да излизат на повърхността. В такива случаи родителите бързо се намесват и прекратяват индивидуалната терапия, а при рецидив, отново я възстановяват, като отвеждат веднага детето в болница, обявявайки го за хронично болно.


Когато емоционалната интензивност в семейството е много висока и привличането между членовете е много силно, те се опитват да се раздалечат взаимно, отдавайки се на почивка. Конфликтът във взаимоотношенията посредством емоционална или физическа дистанция не приключва емоционалния процес, а точно обратното, дори го усилва. Ако разривът във взаимоотношенията е със собствените родители или сиблинги, емоционалното преживяване на тези отношения стават съвсем непоносими, подтиквайки индивида към нови отношения със собствената си съпруга (съпруг) или деца, които се превръщат в място за търсене на спешно решение. Под този натиск новите взаимоотношения стават все по-проблематични и накрая довеждат до дистанциране и раздяла.


Младите хора губят и грешат в случай, ако приемат крайно решение – или остават при родителите си, или завинаги скъсват със семейството си. Жизнените цикли представляват един непрекъснат процес, в който проблемите се разрешават в зависимост от реда на тяхното възникване. Миналите поколения са свързани със следващите посредством многобройни връзки. Ако младите хора прекъснат контактите със своите родители, те лишават първо собствените си деца от баба и дядо, а самите си родители затрудняват в прехода към следващите жизнени стадии.

 

Автор: Красимира Антонова - Фамилен и семеен консултант

(Повече за психолог Антонова, както и как да запишете час за консултация с нея, можете да прочетете тук.)

 

 

 

Източник: http://familnaterapia.com/