Чувство на отчаяние, самота и угнетеност;
Понижено настроение, тъга, мрачни мисли, раздразнителност;
Усещане за малоценност, безнадеждност и вина;
Нежелание за общуване и социални контакти;
Апатия, безсъние, повишена сънливост;
Липса на интерес към любими дейности, безапетитие или повишен апетит;
Главоболие, болки в гърба, умора и други телесни симптоми;
...................
На депресията винаги се е гледало в негативен аспект – като нежелан сблъсък с откровени истини за собствената ни личност, с които все сме отлагали да се срещнем. Всички наши заблуди падат изправени пред жестокостта на скритите ни страни – усещането за неспособност, малоценност, леност, малодушие, гневливост, обидчивост или желание да се скрием, да бъдем невидими, да откажем тежестта на отговорностите, да избягаме пред чувството за дълг, да намерим оправдание за всичко, което нямаме смелост да направим.
Тя всъщност ни отваря очите за онези наши страни, които толкова не харесваме в себе си, че сме скрили неосъзнато в желанието да бъдем по-добри, по-успешни, повече...
Депресията е угнетяващ период, съпроводен с неприятни субективни преживявания, която в крайностите си може да доведе до пълен отказ от живота. По тази причина човек се стреми всячески да я избегне. Тя слага спирачка на забързаното ни ежедневие, поставя пауза на хаоса в главата ни, като опитен режисьор забавя кадрите от прелитащите мигове, в които сме били просто пасивни наблюдатели на живота си. Тя търси усамотението и намира покой в съня, бездействието, затварянето за всички. За света. Защо?
Когато твърде дълго сме вървяли срещу себе си, срещу стаените си чувства, неорганизирани мисли и непозволени желания тя идва като предупреждение – колко още ще отлагаш себе си?
Доколко депресията е отговор на повика на собствената ни мисия, която чака да я сбъднем и доколко е естествена инстинктивна реакция на събитията отвън можем само да предполагаме.
В кои случаи се появява депресията?
Най-общо тя бележи травмиращи събития от живота ни – смърт, загуба, а от друга страна някакъв преход, криза – етап, който изисква адаптация.
По друг начин казано, депресията идва като последващ отговор на появила се промяна в живота ни. А когато нещо покрай нас или в нас се променя, то ние сме длъжни да се настроим към него, да бъдем готови да го посрещнем.
Когато става въпрос за настъпила загуба, смърт или раздяла с наши близки любими хора, реакцията на тъга, меланхолия и депресивност са ответна реакция на случващото се – нещо, което е било център в живота ни си е отишло и от нас се изисква да приемем новата ситуация. Така депресията се оказва необходим аспект от адаптацията ни към на пръв поглед неприемливи страни от действителността. В известен смисъл тя е част от способността на ума и тялото да се самолекуват – страданието е пречистващ и трансформиращ процес, колкото катарзисен, толкова и съдействащ развитието.
Oт друга страна депресията съпровожда моменти от живота ни, които са част от нашия жизнен път – това са периодите от растежа и развитието ни като организъм, част от физиологичните ни трансформации (измененията в тялото ни от детството та до старостта), специфичните полово обусловени промени по отношение на функционирането ни като мъже/жени и всичко съпътстващо тези промени. Депресивността е елемент от нашият интегритет, една своеобразна пластичност, която способства да се превърнем в индивиди с изградена личност, с необходимите й качества и идентичност.
Депресията освен дисфункционалност и комплекс от негативни психични и физически симптоми е също така и пътеводната светлина през личните ни катарзиси – онези моменти, които е необходимо да преживеем, извличайки своите уроци и житейски опит. Като яйцето, което се чупи отвътре под напора на новия живот – има болка, има разрушение, но има и създаване. Ражда се новото и за да се случи това ни е нужен катаклизъм, нужен ни е тласък, нужна ни е фрустрацията, която да предизвика този процес.
Можем да допуснем, че депресията е необходима реакция към нашия личен прогрес. Без да изпитаме всички последици от настъпилите промени ние не бихме могли да пораснем. Дори с цената на болка и страдание. Независимо, че ще ни се наложи да се изградим наново, разрушавайки старите си неработещи модели на поведение, мислене и вярвания. А ако не растем и не преживяваме и вътрешно промяната, ние няма да преминем жизнения си път пълноценно. Депресията е шанс и възможност да се обърнем и видим отвътре – кои сме, накъде вървим, кое ни осмисля, какво искаме да постигнем. Тя поставя фокуса върху нас самите - какво правим в тази посока, да потърсим грешките и слабостите си.
Искате да избягате от кризите? Да избегнете болката и страданието си? Стремите се по всякакъв начин да пренебрегнете знаците, които тялото или настроението ви изпращат; Насилвате себе си да преглътнете неудовлетворението си – от живота си, от близките си, от съдбата или дори от себе си.
Вътрешният ви бунт винаги намира своя път навън – дали чрез чувствата, преживяванията или през физически усещания в тялото. Потискането на тези сигнали с медикаменти не винаги е решение – особено, когато ние подсъзнателно знаем, че онова, което ни трябва всъщност е някаква промяна. Промяна в начина ни на живот, премахване на вредни навици, излизане от токсични взаимоотношения – нещо, което управлява, оказва влияние и пречи да се реализираме по най-добрият начин.
Да изберем да залъжем симптомите е лесно, защото истинската промяна изисква усилия, време и много работа по нас самите. Излизането от тежките периоди понякога коства най-вече личното ни преодоляване. И нищо отвън не е достатъчно ако не сме узрели да променим себе си, а оттам да бъдем активни и да променяме нашата реалност.
Решението е да извлечем своите уроци от моментите, в които вътрешно се разпадаме – да бъдем достатъчно смели да ги приемем и да се оставим да ни оставят своя белег.
Депресивността идва да ни насочи, когато сме в конфликт – с вярванията, с реалността около нас, с онова, което отказваме да видим; онова, което ни се е случило и травмите, които сме понесли; депресията е малката смърт пред всяка несправедливост, пред която се налага да се изправим – тя ни сблъсква с нежеланото, с неприемливото, с непоносимото и ни поставя в позицията на избор – да бъдем честни пред себе си и да посрещнем трудностите или да застинем и просто да очакваме животът да ни връхлети. Изборът е да бъдем участници или наблюдатели в собствената си реалност.
Животът е поредица от кризи. Само тяхното преодоляване ни води по пътя към личния ни растеж. Не бягайте от кризите, а се вслушайте в посланието им – те са възможност, дадена ви да преминете през житейските предизвикателства, уповавайки се на вътрешната си сила и устойчивост.
Автор: Габриела Гатева
Повече информация за психолог Габриела Гатева можете да намерите тук.