Известно е, че човек познава 2 реалности:
• едната реалност е вън от нас, има я и без нас. Тя е обективна, дадена, ние сме нейна причина. Изучава се от много науки.
• другата реалност е субективна, затворена е вътре в нас. Това е светът на нашите преживявания, мисли, чувства, желания, фантазии, надежди и разочарования.
Човек знае много добре, че това, което възприема, и възприятието не са едно и също нещо. Нещата нямат образи, образи има само в нас. Ние имаме образ за морето, морето няма образ. Това, че можем да мислим за мисълта си, да разберем, че тя е нещо различно от това, за което мислим е всъщност този процес, който наричаме рефлексия. Тук, на Земята единствено хората са рефлексивни същества. Те се питат кой съм аз, откъде идвам, накъде отивам. Животното не се пита за тези неща. Когато човек започне да си отговаря на въпроса кой е, какъв е, тоест да се самоопределя или какъв иска да бъде, той функционира с една структура на съзнанието, наречена САМОСЪЗНАНИЕ- структура, която познава “сама себе си”. Призивът на Сократ “Човече, познай себе си” може да бъде продължен “Познай себе си, за да разбереш другите”.
Самопознанието е процес, който протича с различен успех у хората. Не всички хора се самопознават успешно и по тази причина живеят в заблуди относно себе си и това блестящо личи когато имат неадекватно поведение, когато правят грешки и неверен избор. При отговор на въпроса “Кой съм аз?” хората финализират процеса на самопознанието и изграждат една представа, едно разбиране за себе си, една гледна точка, която наричаме АЗ- образ, Аз- представа, АЗ- концепция, АЗ- съзнание, самопортретират се.
АЗ- образът- това е нашият самопортрет. Съществува едно реално АЗ- това, което казваме, че сме и вярваме, че сме. Може и да не съвпада с това, което сме.
В същото време човек иска да бъде някой или някакъв, да е различен от това, което е и съзнанието работи с АЗ- идеално. Има хора, у които има фиксация и структуриране на АЗ-а чрез това, което казват другите за тях. Когато ние построяваме своя образ и приемаме това, което другите казват за нас, е огледален АЗ- образ, в известна степен социален.
Аз- образът не е нещо аморфно, дифузно. АЗ- ът е диференциран и съзнанието работи с много АЗ- ове. У. Джеймс определя следните видове Аз- ове: Аз- интелект; Аз- морално, Аз- физическо, Аз- сексуално, Аз- професионално, Аз- естетическо.
Много е важно да се открие човек с кой от Аз- овете си иска да бъде в хармония. Има хора, които имат прекалено високи оценки за себе си до карикатура. Обратно, има и хора, които имат много ниски самооценки- подтиснати, без самочувствие, със суицидни тенденции. Има и хора , които имат стабилни и невероятно адекватни самооценки, много достоверни и те проктират твърде успешно поведение.
При портретирането е важно да се види дали човекът работи с реален АЗ- образ. Процесуално различията в самопознанието са свързани с различия в Аз- овите процеси, например различия в способността за самонаблюдение. Най- голямото различие се състои в това, че повечето хора трудно вербализират своите преживявания, но има хора, които имат талант за това- да се описват впечатляващо.
Автор: Филипа Каменова - психолог, психотерапевт
Повече информация за психолог Каменова можете да прочетете тук.