Подготвяйки тази статия за читателите на БГ ЛЕКАРИ направих нещо, което не бях правел до сега, а именно: първо поставих заглавие (нещо, което винаги оставям за накрая), формулирах си няколко ясни и кратки цели (какво ще включа в увода, изложението и заключението), запретнах ръкави и започнах да търся информация. В процеса на търсене попаднах на официални документи за жертвите на изнасилване и трафик на хора. До тук с плана и ясната представа. Превеждах. Писах. Отсявах информация. Премислях. Трябваше ми дълго време и да осмисля прочетеното с чувство на тъга. Толкова много престъпления върху жени – агресия, изнасилвания, трафик – в 21-ви век, векът на глобализацията! „Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го… - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“ (Откъс от „По жицата” на Йордан Йовков).
Все пак, уважаеми читателю, реших да пиша под първоначално поставеното заглавие „Агресията върху жени“. Според световноизвестния психолог и учен Зигмунд Фройд агресията е вродена, заложена у всеки човек, т.е. тя е нещо, с което се раждаме. От различни условия и обстоятелства зависи доколко и по какъв начин ще я освободим. Тази теория приписва на агресията инстинктивен характер. Доказано е, че при индивиди от мъжки пол, притежаващи допълнителна Y-хромозома, нивата на агресията са по-високи, което довежда и до по-голям брой агресивни прояви. В гръцкия език за агресия се използва думата Επίθεση, означаваща атака. В същото време тя е съставена от две отделни думи Επί – на и θέση – позиция, място. Т.е. да се поставиш на мястото на жертвата, или казано с езика на психологията – да проявиш емпатия. Друга една дума е βία – насилие, която влиза в състава и на думата изнасилване (βιασμός). Именно оттук нататък моят план се преобърна продължих да изследвам най-силната проява на насилие (агресия) срещу жена – изнасилването.
Всяка трета жена в ЕС е била жертва на някаква форма на насилие, съобщава анализ на Евростат, посветен на днешния 25 ноември, определен от ООН като Международен ден за премахването на насилието срещу жени. Около четвърт милион насилствени сексуални престъпления са били регистрирани от полицията в ЕС през миналата година, като една трета от тях - близо 80 000 - са били изнасилвания. У нас, по данни на неправителствени организации, занимаващи се с проблемите за премахването на насилието срещу жени, почти всяка четвърта българка е била жертва на някакъв вид домашно насилие, като най-често срещаната форма е била сексуално насилие. Според международни изследвания между 1,5 и 2 млн. жени от цял свят стават жертви на сексуално насилие всяка година. Многото различия, обаче, правят статистическите данни за изнасилванията ненадеждни или подвеждащи. Противоречиви статистически различия се дължат на непоследователно определения за изнасилване, различни нива на докладване, записване, преследване и осъждане за изнасилване. ООН представи статистически доклад, съставен от правителствени източници, който показва, че повече от 250 000 случая на изнасилване или опит за изнасилване са регистрирани от полицията годишно. Отчетените данни обхващат 65 държави. Изнасилването е основен проблем в Афганистан. Редица правозащитни организации разкритикуваха законите за изнасилване в страната и тяхното прилагане. В много случаи жертвата се наказва под афганистанска култура, въпреки че ислямският закон гласи, че изнасилвачът трябва да бъде наказан, а не жертвата. Дори ако жената не бъде наказана, тя остава отхвърлена от обществото като „безчестна“, докато изнасилвачът не се счита за обезчестен.
Още едно голямо престъпление срещу жените е трафикът с цел сексуална експлоатация или за пазара на труда. През 2020 г. на Националната гореща линия за трафик на хора на САЩ са докладвани 10 583 ситуации на трафик на хора, включващи 16 658 индивидуални жертви, повечето жени и деца. Колкото и шокиращи да са тези числа, те вероятно са само малка част от действителния проблем. Размерът на трафика на хора е огромен: в световен аспект се оценява, че жертвите на трафик са 4 милиона, по данни на Международната организация по миграция. 500 000 жени от целия свят са предмет на трафик само към Западна Европа. Според проведено в края на 2003 г. изследване на Международната организация по миграция, 120 000 жени и деца се обект на трафик към Европейския съюз, предимно през Балканите, а по данни на Програма “Ла Страда” – България, 10 000 жени, предимно от Молдова, Румъния и Украйна работят само в секс-индустрията в Босна и Херцеговина. Жертвите са както от големите градове, така и от по-малките градчета и селата. Най-уязвими са млади жени на възраст между 18 и 24 години, които отговарят на предложения за работа като сервитьорки, танцьорки, детегледачки, и др. или на фалшиви предложения за брак; секс работнички; момичета от ромски произход, които често са продавани на трафиканти от семействата си. Случва се жените да са набирани от техни познати. Трафикантите се свързват с жертвите директно или чрез техни връстници, рядко чрез семействата им Около 35% от жените признават, че са имали затруднени до лоши отношения със семействата си по време на детството си или непосредствено преди да бъдат трафикирани. Болшинството жертви на трафик са жени, загубили работата си през последните години на пандемия. Повечето са подмамени с обещания за добре-платена работа в чужбина, с надеждата да подобрят условията си на живот и да могат по-добре да издържат семействата и децата си.
Проблемът с трафика на хора като едно от негативните явления в модерното общество е повдигнат за първи път от борците за човешки права в началото на двадесети век. По това време се е обръщало голямо внимание на британските жени, които са били принуждавани да проституират в държавите от континентална Европа. Така е възникнал терминът “бели роби”. По-късно значението на този термин се разширява и с него се изразява общата концепция за трафик на хора. В България трафикът се извършва от трафиканти и престъпни организации чрез измама и принуда. Има осъдени българи трафиканти в съседна Гърция, но в нашата страна по тази тема малко се говори. Информационни кампании се организират само около датата 18-ти октомври - Международен ден за борба с трафика на хора – и то не навсякъде.
В Хартата на основните права на ЕС, Раздел 1 – Достойнство, член 3, пише: Право на неприкосновеност на личността. Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност. Изнасилването, агресията, трафикът са престъпления. При тях се използват психологически средства (измама, манипулиране или заплашване на жертвите), за да осигурят секс, подчинение, или експлоатация на труд. Посяга се и се разрушава целостта на личността. Безразличието по тези въпроси убива на ден по една жена. Посвещава се на жертвите.
Автор: Валентин Атанасов – психолог, терапевт