Много хора предпочитат да четат книги за самопомощ или да посещават семинари от типа „Как да...“, вместо да се обърнат към психолог или психотерапевт. В това, разбира се, няма нищо лошо, но дали тези варианти са равностойни? Защо човек е добре да потърси специалист вместо да сподели с приятел какво го мъчи или вместо да прочете някоя от хилядите книги, които обещават да дадат отговорите, които търси?
Разликата е, че приятелите са субективни - някои ще направят и кажат всичко, което мислят, че искате да чуете, дори да не го вярват, други е възможно да ви въвлекат в някоя интрига, за да се почувстват самите те добре, трети най-искрено и добросърдечно ще ви дадат съвет, но той винаги ще бъде пречупен през тяхната призма, през техните вярвания, преживявания и разбирания.
Семинарите от типа "Как да забогатея?", "Как да бъда успешен?" и т.н. гръмко дават обещания за отговори, за споделяне на велики тайни на успеха (често в замяна на доста голяма сума), с часове заливат посетителите си с хиляди общи факти и заучени фрази, които хората искат да чуят, но реално не предлагат никакво конкретно решение, никакви стъпки за постигане на въпросните цели. Те няма и как да го направят, защото за нищо няма универсална рецепта за успех - и именно в това е красотата на света.
Четенето на книги за самопомощ, от своя страна, може да бъде доста полезно за някои хора, стига те да са достатъчно самоосъзнати и да имат способността да се гледат „отстрани“ и обективно, за да видят какво действително стои зад нещата, които искат да променят, къде и какъв е коренът на проблема, който имат. Дори и тогава е възможно да не открият подходящите за целта инструменти, бързо да се откажат от промяната или да заменят един тип поведение с друг, също толкова нездравословен. Но защо? Защото човек е устроен да вижда света и след това да го интерпретира спрямо своите собствени разбирания и вярвания. Твърде малко хора обаче осъзнават, че тяхната интерпретация често е коренно различна действителността. Начинът, по който интерпретираме света, зависи от това през какъв „филтър“ гледаме. Книгите имат тежестта на авторитет и биха могли да променят до някаква степен „филтъра“ и да предложат различен набор от значения и гледни точки; могат да помогнат на хората да видят, че техните конкретни проблеми са общи за човечеството и те не са сами в преживяванията си, както и да предложат определена терминология, чрез която да ги обмислят. Една книга за самопомощ може да бъде част от личното развитие на човек, помагайки му с една стъпка по пътя, но не и да отговори на всички негови нужди. Една добра книга за самопомощ няма да способността да каже какво да мисли читателят, но може да му предложи алтернативен начин на мислене или поглед над даден вид ситуации. Всички ние имаме различен произход, опитности и разбирания, което означава, че за дадено нещо един човек трябва да положи повече усилия, а друг - по-малко; за някои един и същ съвет би бил чудесен, но за други може да се окаже дори деструктивен – например в книга за самопомощ може да пише, че е добре човек да рискува, да бъде по-отворен и доверчив. Това ще бъде прекрасен съвет за някои, но за други, които вече са лековерни - напротив.
Въпреки това, книгите за самопомощ си остават може би най-популярният избор, защото са много по-евтини и осигуряват анонимност на читателя, тъй като не изискват лични срещи.
В крайна сметка, най-разумният избор, когато търсим начин за развитие или помощ/подкрепа за справяне с дадена житейска трудност, остава използването на професионалните услуги на психолог или терапевт.
Основната част от формирането на личността на човек се случва в ранното му детство, като най-голям принос имат хората, които се грижат за него по това време. В последствие, през целия ни живот, ние продължаваме да се формираме и реформираме, базирано на нашите взаимоотношения и опитности. Именно поради постоянната динамика на личността и непрекъснатите промени, на които тя подлежи, друг човек - психолог или терапевт, вероятно би имал по-голямо влияние и чрез своята гъвкавост и адаптивност към нуждите на индивида, бил много по-полезен и по-мощен инструмент, отколкото която и да е книга.
Разбира се, ако човек има ресурсите, може да се възползва и от самопомощ чрез книги и групови събития, и от услугите на психолог или терапевт. Изборът е личен и следва да бъде уважаван.
Автор – психолог Васимира Марковска