Безспорно, ракът разрушава илюзията за безсмъртие и справедливо устройство на света и пренаписва личната история на човек. Болестта в свят, дефиниран чрез здравето, е тежък удар както по физическото и ментално здраве, така и по социалните взаимoдействия, системата на привързаността, работния капацитет, качеството на живот и не на последно място – преподрежда по съществен начин приоритетите в живота. Според системната теория всяко по-голямо събитие, засягащо един човек от системата, влияе върху взаимоотношенията на всички останали членове в тази система - това се случва на ниво убеждения, така и на поведенческо ниво. Изправянето пред болестта принуждава семейството да се адаптира към значителни промени в моделите, ролите и начините на свързване; както и в моделите на привързаността. С психологическа грижа, стартираща още в най-ранните етапи на болестта – и към пациента, и към близките; и добър психосоциален скрининг в онкологичните отделения, възможността за постигане на устойчивост и посттравматично израстване след травматичен опит се увеличава значително.
Идеята, че ракът би могъл да стимулира процес на личностно израстване, и емпиричните опити това да бъде доказано в научната литература, носят облекчение и възможност на много онкоболни да преодолеят фаталистичните стигми и идея за болестта като смъртна присъда, които изобилстват в общество. Болестта разкъсва и размества пластовете на личността, но не бива да се подценява идеята за патопластика на човешкия характер, както и за позитивните психологически промени вследствие на травмата, водещи към „остойностяване“ на живота - или т.нар. посттравматичен растеж (Tedeschi & Calhoun, 1996).
Посттравматичният растеж е психологически феномен, чиято теоретична и емпирична база разработват Р. Тедески и Л. Калхун през 90те години на миналия век. Идентифицирането на факторите, които го задвижват, е основна задача на двамата изследователи, които се обединяват върху идеята, че травмата може да отключи адаптивно преосмисляне на опита и позитивно израстване, което има силата да трансформира (Tedeschi & Calhoun, 1996). Това до голяма степен зависи от предишните убеждения и стратегии за справяне на индивида. В процеса на травматичен опит и израстване човек би могъл да предефинира своята представа за света и за аспектите на живота по отношение на пет области според модела, който предлагат Тедески и Калхун: оценяване на живота, отношение към другите, лична сила, разпознаване на нови възможности и духовна промяна (пак там). Откриването на смисъл в страданието е важен компонент от посттравматичния растеж.
Важно е онкопсихолозите да работят с идеята, че онкологичната диагноза носи не само травматизъм и фатализъм, а би могла да бъде използвана като катализатор на мощни процеси на израстване на личността.
Повече за автора тук.