За съжаление в световен мащаб, а и в България, зачестяват случаите на онкологично боледуване. Особено силна е тенденцията за „подмладяване“ на болестта – а по-младите хора са тези, които по-често търсят психологическа помощ.
Правилната психологическата нагласа, подкрепата при адаптацията към болестта и преминаването през нейните етапи; изграждането на нови копинг стратегии; възможността да споделим и пуснем онова, което ни тежи, са от ключово значение при срещата с болестта.
С какво да се съобразим, търсейки онкопсихолог?
⦁ Образование – най-близкото до психоонкология в България е специалността Здравна психология. Тя има доста специфики и се изучава като магистърска програма.
⦁ Психотерапевтична школа – ориентацията на терапевта към психотерапевтична школа също е от значение. Бихте могли да проучите към коя принадлежи или се обучава избраният от вас – това ще е значение за постановката/посоката на терапия. Членството в различни профилирани организации – като Международната асоциация по психоонкология например, също е критерий, че психологът се развива и е крак с новостите (при психолозите това е непрекъснат процес).
⦁ Опит – добре е психологът да има практически опит с онкоболни пациенти или като здравен психолог – в болница, медицинско звено, институция или частна практика.
⦁ Препоръки - най-добрата реклама си остава тази, която се разпространява от уста на уста и идва като препоръка от доволни пациенти. Все пак, трябва да се има предвид, че всеки човек е различна Вселена и понякога това, което работи като подход при един, изобщо не е подходящо за друг.
⦁ Не е задължително, но много помага както на пациента, така и на самия терапевт – терапевтът да е преминал през подобна диагноза. Неговият личен опит ще улесни свързването между вас. Да видиш човек, преминал през диагнозата и устоял и справил се – само по себе си действа терапевтично.
⦁ Да вярва истински във вас и в доброто развитие на нещата. Това не означава да гледа на ситуацията през розови очила и с пърхащ позитивизъм или да ви дава излишна надежда - но не считам за нужно и да ви я отнема.
⦁ Да е способен да разговаря с вас на екзистенциални теми, които силно вълнуват пациента в този период – за смисъла на живота, страданието, избора, отговорността, смъртта. Това означава самият той да е преминал през своя личен опит в психологията и супервизия по тези нелеки теми.
⦁ Да създава усещане за едно защитено пространство за споделяне, в което да имате възможност да преработвате емоциите си по добър за вас начин.
⦁ Да поддържа групи за взаимопомощ за онкоболни, в които да имате възможност да се включите при готовност от ваша страна – социалната подкрепа е изключително важен ресурс при онкоболни, цитиран от всички изследвания в психоонкологията.
⦁ Не на последно място – да е човечен и гъвкав като професионалист. Онкологичното боледуване е свързано с преминаване през различни физиологични състояния и различен по вид терапии. Терапевтът ви трябва да е наясно, че отлагането на час се случва, понякога присъствената терапия би могла да се замени с онлайн сесия (като в интерес на пациента, разбира се, е генерално тя да се провежда присъствено).
⦁ Онкопсихологът е на разположение както на пациентите, така и на близките им, а също и на медицинските специалисти, които ежедневно се сблъскват със страданието и смъртта и често имат нужда от подкрепа.