Понякога емоционалната раздяла в двойката настъпва много по-рано от физическата.
Партньорите дълго време съжителстват заедно, като мисловно функционират „самостоятелно“. Спят в различни стаи, имат различни развлечения и планове за прекарване на свободното си време. Общуват по-скоро на битова основа, отглеждане на деца и спомени за стари съвместни преживявания. Дори и прекарвайки време заедно, заради факта „ семейство сме“, взаимоотношенията са някак „изкуствени“, защото така се налага в момента. Любими фрази: …“ ЗАРАДИ ДЕЦАТА И КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА“.
Големият страх идва от физическата раздяла, от новото и непознато начало и бъдещето без физическото присъствие на партньора, който познаваме вече. Ще успея ли да намеря „друг/а“, ,, а ако остана „сам/а“ ?! По-добре да си остана тук в познатото…“ То навсякъде е едно и също“.
Често пъти има нужда от „катализатор“ за вземане на решения и това, обикновено е друг човек, който дава „силата“ да се постави реалната точка на взаимоотношенията, като развод или раздяла. Разбира се, не винаги този нов индивид се оказва „подходящ“, но пък успява да разбута „страха“ от това да се реагира различно.
Много от двойките, които са скъсали емоционалната връзка по между си отдавна, по-лесно приемат физическата раздяла, защото вече е програмирано в съзнанието им.
Прекрасен пример за емоционална раздяла са виртуалните връзки в интернет. Някой, някъде търси отдушник в други хора, които дори в действителност не среща никога в реалния свят. За момента те са по-разбиращи, изслушващи и вероятно в същото емоционално състояние като самия човек, с когото общуват. Често пъти, срещайки се на живо, хората са разочаровани от виртуалния „партньор“ и не продължават връзка във физическия свят, но той изиграва важна роля в момента на колебание и активира към по-различно действие.
Има и такива двойки, които остават физически заедно, но емоционално разделени и обикновено връзката преминава в „токсична зависимост“ и съжителство по договореност и интереси.
Автор: Надежда Станоева