Николета Стоянова - психолог, психотерапевт под супервизия
С течение на годините се убеждавам все повече, че всяка среща с друго човешко същество ни дава възможност да се огледаме в себе си. Един от огромните дарове на професията психотерапевт е, че човек има възможност да се учи от опита на хората. Не, че не може да се научим и през собствените си житейски уроци, просто в този случай животът раздава по-големи шамари.
Често чувам, а и самата аз съм определяла и осъждала хората, фиксирайки се в техните недостатъци и кривици. Дали, обаче е възможно да повярваш, в това че всяка среща е възможност да се огледаш в себе си, да се опознаеш, и да наместиш, онези части от теб, които има да се подреждат? Сенчестата част от нас са всички наши страни, които така старателно крием от себе си и от света. Те са значима същност за нашето психе, която, ако я обгрижим и и обърнем внимание, могат да се използват като мощен енергиен ресурс и да ни помогнат да отключим творчески потенциал. Проекцията е психологически механизъм на контакт. Тя е несъзнавано прехвърляне на наши импулси, желания или емоции върху друг човек. Начин на защита от болезнен или неприемлив импулс, който е несъвместим с представата ни за себе си. Нещо като Баба Яга, на която никой не симпатизира. Поправете ме, ако бъркам.
Да, обаче всеки от нас има по една Баба Яга, с която, ако не сме се запознали е като тенджера под налягане, която гърми в най-неподходящ момент. Бабата може да бъде огромен ценен ресурс, но само и единсвено, когато я видим, чуем, разберем.
Човек може да има контрол единсвено над нещата, които познава в себе си. Ето защо си стува да се запитаме:
• Кои са онези неща, които ме дразнят в другите?
• Критикувам ли другите хора и най-често за какво?
• Мога ли да приема другото човешко същество с всичките му несъвършенства и да го обикна?
• Мога ли да се доверя на себе си и на другите?
• От какво най-много ме е страх?
Често чувам хората да казват “Аз не съм такъв/такава”, “Добрите хора не правят така”, “Трябва да си добър човек”. Съгласна съм, че човек е необходимо да се старае да развива добродетелите в себе си, но тези изречения са продиктувани от Баба Яга, на която не даваме здравословно проявление. Обикновено гореспоменатите изречения са чути от някой значим възрастен, който толкова често ни е повтарял като малки, че добрите деца не правят така, че ние сме потиснали онзи енергиен поток наречен здрава агресия. Да, Яга е здравата агресия!
Когато обуславяме себе си с подобни интроекти от детството потискаме всичко, онова, което сме. А ние сме всичко: и доброто, и злото, и клюкарят/клюкарката, и завистривия човек, и ранимия и темерута, и черното, и бялото, всеки цвят и отенък. Всеки човек има аспекти, които не харесва в другите. Дали ще е това, че някой закъснява или мързеливостта на другия не е толкова важно, важното е да се запитаме - “Това имам ли го в себе си”? Най-често отговорът е да, а когато не е положителен една част от нас все още не желае да се запознае с Баба Яга и така рискуваме тя да ни определя.
Наскоро ми се случи да ме нарекат шеговито “мързеливке”, а това за волеви човек, който “може всичко” и “всичко довършва до край” звучи пагубно. Ако не познавах Яга щях да се обидя, да отвърна на другия нещо в своя защита, но понеже сме имали чести срещи със старицата се усмихнах. “Мързеливка” ми харесва – и такава мога да бъда.
Да приемем себе си с всички несъвършенства и кривици, да ги опознаем и обикнем, да ги обгрижим и чуем е мощен ресурс. Това е огънят вътре в нас. Хората, които срещаме по пътя си могат да бъдат клечката кибрит, която да го запали, за това общувайте осъзнато.
Автор: Николета Стоянова - психолог, психотерапевт под супервизия, спортен психолог