Повечето хора биха поставили здравето сред най-ценните неща в живота на човека. То е сред най-честите и първи пожелания по различни поводи. Пожеланията ни за здраве са вплетени в традициите, символите, наричанията и молитвите ни. Те са част от ежедневното общуване. При среща с другите, но и при раздяла с тях, често им пожелаваме здраве. Когато се храним, пием, дори когато кихаме, си пожелаваме здраве, казвайки „Здравей!“, „Наздраве!“ „Остани си със здраве“ „Здраве желаем!“. Разгледано по този начин здравето изглежда като нещо, което искаме да ни се случи, нещо, което може да ни се случи, за което се молим и се надяваме.
Освен това обаче грижата за здравето е преди всичко отговорност – отговорност към себе си и към собствената ти личност, но също така и отговорност към другите. Полагането на грижа за собственото здраве освобождава близките ми от това те да се грижат за мен. И обратно, когато някой не полага достатъчно грижи за собственото си здраве често близките му се натоварват с това да го правят.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ, КОИТО НИ ПРЕЧАТ
Грижата за психиката ни е част от грижата за здравето. Личността ни е цялостна - тялото и психиката взаимно си влияят. Грижата за едната част е грижа и за другата, а от неглижирането на една от частите страда и другата. В по-голямата си част хората са сравнително отговорни към физическото си здраве – търсят медицинска помощ, информират се допълнително, опитват се да живеят здравословно като превенция на различни заболявания. Грижата за психичното здраве обаче среща различни предразсъдъци. Това прави тази грижа по-трудна, по-често неглижирана и дори често категорично отхвърляна.
- Психическото страдание често се смята за нещо, от което се срамуваме.
Част от тези предразсъдъци са свързани с това, че психическото страдание се възприема често като нещо засрамващо. Повечето хора не се притесняват да споделят от какво са болни, какви лекарства приемат и какви специалисти посещават, когато става въпрос за физическо заболяване. Ако някой от семейството обаче, или дори ние самите имаме психическо страдание, това често е скривано, рядко се обсъжда и човек не го признава дори пред себе си и пред най-близките. Гещалттерапията възприема психическото страдание като опит на личността да се справи, творчески да се приспособи към трудностите в живота. Разгледана по този начин болестта не е нещо, от което трябва да се срамуваме. Напротив – болестта е усилието на личността ни да се справи с определена ситуация и е сигнал да подпомогнем начина, по който креативно се адаптираме към сложността на всичко, което ни се случва.
- Психическото страдание може да промени възприятието ни, така че да смятаме, че нямаме проблем
Трудността да бъде призната болестта и да бъде потърсена помощ понякога се крие в естеството на самото заболяване. Част от психичните страдания са свързани с промяна във възприемането на света и на самата личност - човек мисли, че е обективен в преценките си, не открива проблем и не смята, че има причина да потърси помощ. Хора, страдащи от хранителни разстройства, например, преживяват себе си именно по този начин – не смятат, че имат проблем, не възприемат обективно външния си вид и съответно е трудно да потърсят помощ в тази посока. По-тежки психиатрични заболявания са способни да изкривят още повече възприятието на действителността.
Ако не възприемаме нещо като проблем става изключително трудно сами да се погрижим за разрешаването му. Най-често близките ни, приятелите ни и дори личният ни лекар може да настояват и да се опитват да ни накарат да видим проблема, така че да предприемем някакви мерки.
- Заслужавам си го!
Различни събития в живота ни могат да ни накарат да се чувстваме недостойни за това да се погрижим да себе си. Понякога грижата са себе си може да бъде възприемана като егоистична или дори нередна. Ситуация, в която не сме успели да се погрижим близките си, не сме успели да облекчим страданието им или да предотвратим загубата им, може да провокират силно чувство на вина. Засилено чувство за вина, носенето на прекалено много отговорност за другите хора, усещането, че трябва да се погрижим първо и преди всичко за тях, а не за себе си или мисълта, че щом не сме успели да се погрижим за другите, не е редно да се погрижим и за себе си – всичко това може да ни накара не просто да не потърсим помощ за собственото си здраве, но дори да смятаме страданието си за заслужено наказание.
- Ще се справя сам! Не съм слабак!
Един от предразсъдъците, свързан с психическото заболяване е мнението, че ако съм достатъчно силен (каквото и да значи това!) ще мога да се справя сам. Да се стегна, да не се глезя и подобни съвети са част от това възприемане за болестта като слабост. Психическата болест обаче е реално състояние, което е трудно или дори невъзможно за овладяване само със самодисциплина, себеанализ и силна воля. Нужна е реална външна подкрепа, за да може човек да се справи с него. Търсенето на подкрепа не прави човек по-слаб или неспособен, а дори напротив – показва способности за добра преценка за ситуацията и отговорност към себе си, а понякога и към заобикалящите го.
Форми на грижа за психичното ЗДРАВЕ
- Превенцията е важна, още когато се чувстваме добре.
Превенцията на психично страдание е важна част от грижата за цялостното ни здраве. Здравословният начин на живот, намаляване на влиянието на стреса, движението, храненето, сънят, времето за общуване с приятели и близки, времето за общуване със себе си и с природата - всички те са част от тази предварителна грижа за здравето ни.
Има случаи, обаче, в които обичайните ни действия не са достатъчни, за да се справим с проблема. Също както при физическото здраве. Редовното миене на зъбите, например, поддържане на добра устна хигиена и здравословно хранене биха намалили проблеми в тази област, но ако ви заболи зъб, вече не е достатъчно само миенето на зъбите. Дори и да го правите по-често, по-старателно или с по-ефективна паста за зъби, това няма да реши проблема – трябва да посетите специалист. Същото се отнася и по отношение на психичното здраве.
- Да се доверим на специалист – кога и на кого?
При психично страдание надхвърлящо ежедневната възможност да се справим с него е необходимо да бъде потърсена професионална помощ. Много е важно да бъдем чувствителни към това кога е премината границата, в която можем да се справим сами. Също като с прага на болка при физическо страдание – ако мога много да издържам на физическа болка може да стане твърде късно, когато потърся лекарска помощ. Ако постоянно пия обезболяващи, вероятно няма да усещам болката си, но това не означава, че съм се справил с болестта. Дори напротив, вероятността тя да се задълбочи без да разбера навреме за това е твърде голяма. Към психичното страдание може да има подобно отношение. И тук е важно да кажем – няма нужда да се издържа на болката, или на душевното, психичното страдание. Не е добър вариант и да обезболяваме постоянно, за да можем да продължим да функционираме. Обезболяването е временно средство и е добре да го ползваме само докато не получим професионална подкрепа за справяне. Болката (физическа или душевна) е за да даде знак да направим нещо – да потърсим лекар или да се обърнем към психотерапевт или психиатър, когато става въпрос за психическо страдание.
- Ролята на близките
Често грижата за психичното ни здраве започва от споделяне с близките. Понякога това споделяне може да бъде посрещнато с много неразбиране. Изречения от типа „Я се стегни!“ „Живей си живота, не се притеснявай!“, „Отпусни се, не го мисли!“ обикновено не просто не помагат, но и имат обратен ефект – карат ни да се чувстваме неразбрани и още по-объркани. Понякога обаче психичното ни страдание може да е толкова видимо за околните, че все по-често да ни се случва те да ни казват „Намери психолог“, „Отиди при специалист“, „Потърси помощ“. Разговорите с приятелите могат да облекчат до известна степен определени страдания, но в никакъв случай не могат да заместят работата на специалист. Важно е в търсенето на помощ да се информираме за разликата между специалистите по психично здраве.
Психолог, психотерапевт или психиатър?
Има много информация за това в мрежата, затова само накратко ще отбележа част от тези разлики.
Психологът е човек завършил висше образование по психология. Той обикновено има специализация в определена област. Психологът консултира, работи сравнително краткосрочно с клиента, подпомага го по различни проблеми свързани с конкретното ежедневие - проблеми със социализацията, адаптацията, спад на мотивацията, отношения с околните, техники за овладяване на стреса, техники за релаксация и др.
Психотерапевтът освен висше образование по психология е завършил обучение в определена психотерапевтична школа, което продължава средно между 4 - 9 години. Самият той е преминал през лична терапия, за да разреши собствените си вътрешни конфликти и е подготвен за дълбинна работа. Психотерапевтичната работа е работа в дълбочина. Тя изисква повече време, има по-голям ефект и влияе върху цялостната личност за справяне с проблема.
Психиатърът е лекар. Той е завършил медицина и е специализирал психиатрия. За разлика от психологът и психотерапевтът, за които се казва, че лекуват с думи, психиатърът лекува с медикаменти. Психиатърът е единственият специалист, който има право и компетентност да поставя диагноза, да назначава медикаментозно лечение и да променя такова.
Ако личният ви лекар смята, че има нужда от специализирана помощ, то той може да ви препоръча и да даде направление за консултация с психиатър. Медикаментозното лечение на психично заболяване е от изключителна важност в определени случаи. Има ситуации и диагнози, които в определен етап не могат да бъдат повлияни по друг начин освен чрез медикаменти. Често медикаментозното лечение, назначено от психиатрите не е достатъчно и е само началото на грижата за психичното здраве. Съчетаването на медикаментозно лечение с работа с психотерапевт би направило въздействието по-пълно и по-задоволително. Ако човек приема лекарства назначени от психиатър и в същото време посещава психолог или психотерапевт, трябва да ги уведоми за лечението, което е предписано, за да може специалистите по психично здраве да работят в синхрон по проблема, за който са потърсени и да са максимално полезни. Изключително опасно е преустановяването на приема на лекарства, назначение от психиатър, по собствена преценка. Спирането на медикаментите трябва да бъде обсъдено с лекуващия лекар и да бъде избран начина, по който те могат да бъдат намалени или променени.
Ако сами решим да потърсим помощ и не можем да преценим към какъв специалист да се насочим е добре като за начало да се обърнем към психолог или психотерапевт. От разговорите с клиента те могат да преценят дали има нужда и от психиатър, който да подпомогне лечението, като изпише необходимите лекарства.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ако пътувате в самолет заедно с малко дете, стюардесата ще ви даде инструкции в случай на опасност да сложите кислородната маска първо на себе си и после на детето. Не е егоистично, смислено и разумно е. Ако вашето оцеляване е застрашено, детето няма да може да се погрижи за себе си, а в същото време ще иска и ще се чувства длъжно да се погрижи и за вас. Така оцеляването и на двамата ви е застрашено. Грижата за здравето ни, физическо и психическо, е преди всичко лична отговорност. По този начин е и грижа и отговорност към хората, които обичаме.
Личността ни е цялостна – единство от тяло и душа, от физическа и психическа част. Грижата за двете е еднакво важна за цялостното ни функциониране. Не можем да пренебрегнем едната част от себе си и да очакваме другата да бъде здрава, да преодоляваме трудности или да се радваме на успехи. Грижата за здравето е трябва да е цялостна, постоянна и според нуждите на конкретната ситуация – когато се налага да е специализирана, а когато се налага да е превантивна или поддържаща.
Автор: Виолета Тодорова - паихолог, психотерапевт