Поглед към психичното здраве на подрастващите в епоха на дигитална свързаност и емоционално отчуждение и 5 практически насоки за родители.
В последните години специалистите по психично здраве обръщат внимание на нарастващата потребност от развиване на умения за емоционална интелигентност сред подрастващите. От една страна те са изправени пред редица предизвикателства, обуславящи прехода на превръщането на момчето в мъж и момичето в жена, съпътствано от колебания в емоционалното състояние и многобройните промени, които се случват в нивата на хормоните и външния облик на тялото. От друга страна децата днес растат в свят, който предлага повече комуникационни канали от всякога, но по-малко истинска свързаност. Те са свързани чрез екрани, но често откъснати от себе си и от значимите възрастни в живота си.
Тревожността зад перфектния профил
Публичното представяне във виртуалното пространство не рядко се превръща в повод за тревожност сред подрастващите. Характерно за възрастта е да има моменти на несигурност в собствената стойност и значимост и сравнение с другите. Когато тийнейджърът се сравнява с разкрасени образи и представяне на перфектни тела и съвършен живот, които не са реални – това усещане за пропаст между „моята несъвършена реалност и перфектния живот на другия“ нараства.
Много тийнейджъри преживяват силен вътрешен конфликт: от една страна – нуждата да се покажат успешни, красиви, харесвани; от друга – усещането, че не са достатъчно добри, че изостават, че „нещо с тях не е наред“. Това е класически пример за вътрешен разрив между „аз-а, който съм“ и „аз-а, който трябва да бъда“. Психологическият резултат често е тревожност, чувство за празнота, понякога дори депресивни симптоми.
Емоционалната интелигентност
Емоционалната интелигентност включва умения за разпознаване и изразяване на чувства, регулиране на емоции и съпричастност. Тя е от съществено значение за благосъстоянието на подрастващите и също така необходимо качество и за възрастните покрай тях.
Най-добрата превенция на рискови поведения е когато тийнейджъра има изградена доверителна връзка със значим за него възрастен, който е емоционално зрял, подкрепящ и осъзнат. Това би могло да бъде родител, друг близък, семеен приятел, учител, психолог.
Колебанията в емоционалните състояния, чувството за несигурност или малоценност, които не са рядкост в тази възраст пораждат склонност към бързи „решения“, които всъщност само подкопават още повече добото развитие в процеса на израстване. Най-честите рискови поведения, които се наблюдават са пристрастяване към интернет, храна, алкохол, никотин, прояви на агресия, самонараняване или затваряне в себе си. Все по-често срещани са депресивни епизоди, тревожност и паник атаки. Употребата, както на храни със силни вкусове – преработени храни или такива с високо съдържание на захар,прибягването до източници на кофеин, никотин, алкохол и други стимуланти са бърз източник на допамин в организма и дават моментно усещане за „подкрепа“ и успокоение. Голяма част от тях пораждат зависимост.
Значимият възрастен
Най-устойчивият защитен фактор срещу психични трудности в юношеството не е нито доброто училище, нито извънкласните дейности, а стабилната, доверителна връзка с поне един значим възрастен. Някой, който да приеме детето безусловно, да го изслуша, да му даде сигурност. В съзнанието на подрастващите възникват множество усещания. Когато имат среда, в която могат свободно да общуват без да бъдат упреквани и строго съдени, те имат възможност да научат повече за своите чувства и разбирания и да си изработят подход за справяне и за действия в различни ситуации. Често става дума и за една непринудена обстановка, понякога под формата на игра или неангажиращ разговор, за да може тийнейджъра да се чувства спокоен да изкаже това, което е в него без да го класифицира по степен на важност и без риск темата, която го вълнува да бъде омаловажена.
В съвременната реалност, обаче, много деца растат без такава връзка – в емоционално отсъстващи семейства, при заети, преуморени родители, които не са имали подобна връзка и които също имат нужда от подкрепа. Именно тогава те стават по-уязвими към зависимости, емоционална нестабилност и социална изолация.
Какво можем да направим?
Практически насоки за родители на тийнейджъри
- Бъдете емоционално достъпни
Отделяйте време за разговори, интересувайте се от вътрешния свят на детето си без да го критикувате или съдите. - Подкрепяйте автентичността
Насърчавайте детето да бъде себе си, да изразява емоциите си и да приема собствените си граници. - Установете здравословни дигитални граници
Помогнете на детето да балансира времето си онлайн и офлайн, насърчавайте реални социални контакти. - Работете върху собственото си емоционално здраве
Вашата емоционална осъзнатост и умения за справяне с трудности влияят директно на детето. Потърсете подкрепа, ако имате нужда. - Търсете помощ при затруднения
Не се колебайте да се обърнете към специалисти при признаци на тревожност, депресия или поведенчески промени.
Връзката лекува
В свят, в който толкова много тийнейджъри се чувстват невидими, нечути и неразбрани, нашата задача като възрастни е не просто да ги възпитаме, а да ги видим. Да станем огледало, в което те могат да се припознаят като достойни за обич, подкрепа и разбиране.
Психологията не дава магически решения, но показва ясно: връзката е това, което лекува.