Чудите се защо попадате в токсични връзки, как успявате отново да избирате партньори, които изискват от вас без да се ангажират.
Ако и вие сте си задавали въпроса: „Как все настъпвам едни и същи мини?“, то това е за вас. Знаете, че всяко наше преживяване е урок, чрез който трупаме опит. И този урок ще се повтаря докато не го научим.
Един от моделите за психотерапия предполага разделянето на личността на индивида, преживял травма, на три части:
- Оцеляваща;
- Носеща травмата или ранена част; и
- Здрава.
Тук се опираме на рефлекса когато ни заболи да опитаме да „ограничим“ болното място, да прекъснем връзката с ранената част от психиката си. Така успяваме да продължим да живеем, забравяйки за душевната рана. Оцеляващата част издига стена от психологически защити, така че травмираната и здравата част от психиката да не са в контакт. Така оцеляващата част от психиката ни защитава здравата от наранената ни част, от повторно преживяване на болката. Как обаче ни защитава: кара ни да забравим този изпълнен с болка опит, да се държим като дете, да замразим чувствата си, да се разболеем и други стратегии. Последствията от такава защита могат да бъдат постоянна умора и загуба на енергия, тъй като енергията ни се посвещава на преживяване на травмата и за избягване на страданието от нея и не ни служи за да живеем живота си.
И от къде мините, които постоянно настъпваме? Тъй като се заграждаме с неимоверни количества психологически защити, не виждаме и не чуваме, игнорираме травмираната си част. А това е тази част от нас, където се пази всичко, свързано с травмата – непоносими спомени, мисли и емоции. Това е тази част, която постоянно изпитва болка и се нуждае най-много от внимание и изцеление. И ето така, когато игнорираме своята ранена част, а тя има нужда от нашето внимание, тя периодично пробива защите и избира от наше име ситуации и хора, подобни на преживените в миналото, за да повтори този опит, вие да обърнете внимание и да я излекувате. Затова ви се случва отново и отново да попадате във все същите болезнени ситуации и на същите нараняващи ви хора, защото е дошло време не да ги избягвате, а да се вслушате в плача на своята ранена част и да ѝ дадете необходимия ѝ ресурс за изцеление. Докато научим урока си, той ще се повтаря.
Ако ви се струва, че се въртите във все същия омагьосан кръг, потърсете ме – ще надникнем заедно в заешката дупка, където криете неразрешени от предишните ви Аз болки и конфликти.
Ваша,
психолог Иванка Костова