Най-банално казано, депресията означава, че си „заседнал“. Особено бездействие – и в мисловен, и в действен план. Дори когато работят нещо, в което се опитват да се проявят, депресираните хора го правят машинално, без вътрешно убеждение за перспектива. Нещо от рода „Все тая ми е!“.
Бранимир Тасков - НЛП терапевт
Има различни форми на „засядане“ – от повтарящата се тъга до пълната безнадеждност. С депресията човек много трудно може сам да се оправи – за да не кажа невъзможно. То е почти равносилно да се избавиш сам от блато, което постепенно е започнало да те засмуква към дъното. Знаем, че не става – или ще ти трябва опора – нещо, което да приспособиш сам, за да стъпиш на здрава почва, или непременно ще ти е нужна чужда помощ. Има хора, които са склонни да изпадат в депресия, но все пак не се заключват в нея. Те най-често са „програмирани“ на подсъзнателно ниво от предишни състояния или въздействия, които са възприети като меродавни.
Избавянето от депресията означава да се „счупи“ мисловния модел, към който се е „залепил“ индивидът. А това няма как да стане, ако човек все си стои „неподвижен“, застинал. Както при повечето разстройства на съзнанието, депресираният си е „бетонирал“ някаква картина, образ на живота, от който не иска да се избави. Тези, които познават механизма на работа на подсъзнанието, знаят, че то записва всичко, независимо от това какъв е произходът му. Дали идва от вътрешния поток на мислите, дали е плод на „услужливо“ въображение, или пък е вследствие на логически анализ с обобщение – подсъзнанието работи с цялата тази информация и я съхранява за всеки случай. То не преценява кое е правилно, неправилно, важно, грешно и т.н. То просто записва. И този запис много често диктува мислите и дава насока на житейските ни преживявания.
НЛП дава възможност да се работи за деструктуриране на модела, записан в подсъзнанието, дори понякога не е важно каква е първопричината за това. Психолозите много обичат да търсят корените на явлението – говорят, изследват терзанията – с желанието да освободят човека от „паяжината“ на загнездилия се проблем. НЛП терапията не се занимава толкова с генезиса, колкото търси действена формула за реакция и противодействие на отклонението, в която включва физиологията (сетивността), вътрешните представи и емоцията.
Ако решим да изтрием първоначалния „запис“, това би било най-продуктивно и решително. Може да стане чрез регресия или чрез хипноза. Но не е кой знае колко по-бързо и от директната НЛП терапия. В основата на нейния подход е активиране или деактивиране на структурни елементи от вътрешната картина за света. Можем да я модифицираме по начин, че тя да загуби или промени изцяло функцията си като мирогледно определяща.
Има и друг начин, способстващ за постепенна промяна на първични или закодирани сигнали в мозъчната дейност. Тя се стереотипизира и както повечето явления -стереотипизирането създава улеснение, движение само по познатото. Значи, ако искаме да измъкнем човека от фиксирана вече нагласа, която се изразява в повтарящо се поведение, трябва да понаучим мозъка да си изгради нови невронни пътеки, да активизираме определени пунктове и сменим честотата. Мозъкът ни е като процесорът на компютър и той работи на определени честоти. За трансформация в тази насока ни помага едно специално устройство, наречено активатор за мозъчна дейност. То чрез стимулиране на светлинни и аудио сигнали постепенно приучва мозъка да работи по съвсем различен начин.
За консултация и терапия можете да се запишете за прием чрез контактната форма на сайта ми www.taskov-nlp.com.