БГ Лекари

БГ Лекари

Психолог Зоя Иванчева: Насилието, което не винаги разпознаваме

Как да разпознаваме различните му форми и защо осъзнаването им е първата стъпка към прекъсване на разрушителните модели.

 

По темата е създаден и видео подкаст в YouTube канала „Слушай психология“, предназначен за хора, които предпочитат да получат информацията в аудио-визуален формат.

▶️ Можеш да слушаш подкаста тук:

 

Понякога нараняващото поведение не изглежда като нещо сериозно. То може да се прояви чрез една обидна дума, чрез подигравка, чрез манипулативно изказване или чрез физическо наказание, което се оправдава с „възпитателна цел“. Когато подобни модели се повтарят, те постепенно започват да се възприемат като нещо нормално. Именно затова е важно да се научим да ги разпознаваме – както около себе си, така и в собственото си поведение.

В ежедневието си често сме свидетели на форми на общуване, които обществото е свикнало да приема като нещо обичайно – остри думи, унизителни коментари, манипулативни послания. Много от тези действия са толкова дълбоко вкоренени в културата ни, че понякога дори не ги разпознаваме като насилие.

В действителност обаче те представляват разрушителни модели на взаимодействие. Когато се повтарят системно, те могат да оставят дълбоки психологически следи. Това е особено валидно в детска възраст – периодът, в който личността се изгражда, а усещането за собствена стойност и сигурност се формира именно чрез отношенията с най-близките хора.

Психологическите изследвания показват, че преживяванията в ранните години оформят начина, по който човек по-късно възприема себе си, света и отношенията с другите. Когато едно дете расте в среда, в която определени форми на насилие са част от ежедневието, те могат да се превърнат в „нормалния“ начин на общуване. Така често се създава цикъл, при който модели на насилие се предават между поколенията – не защото хората искат да нараняват, а защото това е моделът, който познават.

Прекъсването на този цикъл започва с осъзнаването. Това изисква смелост – смелост да се вгледаме в собствените си реакции и поведение. Понякога означава да признаем, че сме възпроизвели модели, които самите ние сме преживели. Този процес може да бъде труден, защото срещата с онези части от нас, които не харесваме, невинаги е лесна. Но именно тази честност към себе си е първата стъпка към промяна.

Когато започнем да забелязваме как говорим, как реагираме в конфликт или как упражняваме влияние върху по-уязвимите около нас, ние вече сме направили важна крачка. Осъзнаването е процес – постепенно разгръщане на разбиране за собствените ни модели. И макар този процес понякога да е предизвикателен, той има дълбок смисъл, защото създава възможност за по-здравословни отношения – както за нас, така и за следващите поколения.

За да можем по-лесно да разпознаваме насилието, е важно да назоваваме различните му форми.

 

Вербално насилие

Вербалното насилие се проявява чрез думи – обиди, подигравки, сарказъм, унизителни коментари или постоянно критикуване на личността на другия. Понякога тези послания изглеждат „дребни“ или се оправдават с фрази като „казах го в яда си“ или „така се шегуваме“.

Когато обаче подобни послания се повтарят, те постепенно подкопават самочувствието на човека. При децата ефектът може да бъде особено силен, защото думите на възрастните често се превръщат във вътрешен глас. Детето започва да вярва на това, което чува за себе си – независимо дали става дума за оценки за интелигентността, способностите или личните му качества.

 

Емоционално насилие

Емоционалното насилие е по-фино и често трудно за разпознаване. То може да се проявява чрез манипулативни изказвания, внушаване на вина или срам, обезценяване на чувствата на другия или използване на неговите слабости като средство за контрол.

Когато човек получава послания, че „прекалява“, че „е твърде чувствителен“ или „си въобразява“, постепенно това може да доведе до съмнение в собствените чувства и възприятия.

 

Психическо насилие

Психическото насилие често включва по-сложни и повтарящи се модели на взаимодействие. Например редуване на близост и отхвърляне, създаване на надежда, последвано от внезапна критика или дистанция. Тези цикли могат да се повтарят многократно и да доведат до силно емоционално изтощение.

В подобни ситуации човек може постепенно да започне да се съмнява в собствената си преценка, да се чувства объркан и зависим от реакциите на другия. Това прави психическото насилие особено трудно за разпознаване и прекъсване.

 

Физическо насилие

Физическото насилие обхваща широк спектър от действия. То може да започне от поведения, които често се подценяват – например физически контакт без съгласие или нарушаване на личното пространство.

В много семейства физическото наказание – като дърпане на уши или т.нар. „пошляпване“ – все още се разглежда като част от възпитанието. От психологическа гледна точка обаче подобни действия изпращат послание, че болката може да бъде средство за контрол. В по-тежките си форми физическото насилие води до наранявания и представлява пряка заплаха за здравето и безопасността.

 

Сексуално насилие

Сексуалното насилие включва всякакви форми на сексуално поведение или контакт без съгласието на другия човек. То може да се проявява както чрез физическо посегателство, така и чрез натиск, принуда, неподходящи коментари със сексуален характер или нарушаване на интимните граници. Особено важно е децата да бъдат обучавани да разпознават и защитават своите лични граници, както и да знаят, че имат право да кажат „не“ и да потърсят помощ.

 

Социално и икономическо насилие

Понякога насилието се проявява чрез ограничаване на контактите на човека с други хора, контрол върху неговото ежедневие или изолация от подкрепяща среда. Това се нарича социално насилие.

Икономическото насилие включва контрол върху финансовите ресурси – например ограничаване на достъпа до пари, забрана за работа или поставяне на човека в зависимост чрез финансов натиск.

Тези форми често съществуват заедно с други видове насилие и могат значително да затруднят излизането от подобна ситуация.

 

Кой е уязвим?

Насилието може да засегне всеки човек. Въпреки това има групи, които са по-уязвими поради зависимост или неравенство във властта.

Децата са особено уязвими, защото са зависими от възрастните за грижа, защита и подкрепа. Жените по-често попадат в ситуации на партньорско насилие, особено когато съществува икономическа или социална зависимост. Мъжете също могат да бъдат жертви на насилие, но поради социални стереотипи те често по-трудно търсят помощ.

Най-често рискът от насилие се увеличава в ситуации, в които единият човек има повече власт или контрол – било то физически, емоционално, социално или финансово.

 

Как изглеждат тези форми на насилие в ежедневието

Понякога е по-лесно да разпознаем насилието чрез конкретни ситуации.

Например:

Едно дете се прибира с по-ниска оценка и вместо разговор получава коментар от типа: „От теб нищо не става.“ Макар това да изглежда като израз на разочарование, подобни думи могат дълбоко да наранят самочувствието на детето.

В друга ситуация партньор постоянно казва на другия: „Ти прекаляваш, всичко си въобразяваш.“ Когато това се повтаря често, човек може постепенно да започне да се съмнява в собствените си чувства и възприятия.

Понякога насилието се проявява и чрез контрол – например когато един човек настоява партньорът му да прекъсне контактите си с приятели или семейство. Подобна изолация може постепенно да доведе до зависимост и усещане за безизходица.

В практиката на психолозите често се срещат случаи, при които възрастни хора осъзнават едва след години, че поведението, което са приемали за „нормално възпитание“, всъщност е било форма на психологическо или емоционално насилие.

 

Как може да се помогне?

Първата стъпка е насилието да не се нормализира. Когато разрушителните модели бъдат ясно назовани, се създава пространство за промяна.

Споделянето също е важна част от процеса. Когато човек говори за преживяното с доверен човек или специалист, той вече не остава сам със своята ситуация.

Професионалната подкрепа от психолог може да помогне както на хора, преживели насилие, така и на хора, които забелязват, че повтарят подобни модели и искат да ги променят.

Съществуват и различни линии за подкрепа и специализирани центрове, където работят специалисти с опит в работата с жертви на насилие. Те могат да помогнат за оценка на ситуацията, за осигуряване на безопасност и за предприемане на конкретни стъпки за защита.

 

Защо е важно да говорим за това

Говоренето за насилието не е обвинение. То е част от процеса на осъзнаване и промяна. Колкото по-рано разпознаваме тези модели и колкото по-смело ги назоваваме, толкова по-голям шанс имаме да създаваме отношения, основани на уважение, сигурност и грижа.

Промяната често започва тихо – с един човек, който избира да погледне честно към собствените си реакции и да прекъсне модел, предаван години наред. Това не е лесен процес, но е дълбоко смислен. Когато възрастните около едно дете общуват с уважение, когато признават грешките си и търсят по-здравословни начини за разрешаване на конфликти, те всъщност създават нов модел. Модел, в който сигурността, доверието и взаимното уважение стават основа на отношенията. А именно в такава среда хората могат да растат – не чрез страх, а чрез разбиране и подкрепа.

 

Автор: Зоя Иванчева

Повече за автора тук.