Тревожността при децата често се бърка с каприз, инат или свръхчувствителност. Но когато страхът започне да пречи на съня, училището и общуването, детето има нужда от подкрепа.
Често тревожността се проявява чрез отказ да ходи на училище, болки в корема, плач, страх да остане само или силно притеснение да не сгреши.
Какво помага?
На първо място – спокойствие и разбиране. Вместо „Няма нищо страшно“, по-полезно е: „Виждам, че ти е трудно“.
Важно е и детето постепенно да се изправя пред страха си, а не постоянно да избягва трудните ситуации. Малките стъпки изграждат увереност.
Полезна е и работата с тревожните мисли като: „Няма да се справя“ или „Ще стане нещо лошо“. Тук психологическата подкрепа може да бъде много важна.
Родителят също е част от решението – със спокойна реакция, насърчаване и търпение.
Тревожността не е слабост. С правилен подход детето може да изгради повече сигурност и устойчивост.