Има нощи, в които човек е изморен, но не може да се отпусне. Ляга си, затваря очи, а умът сякаш започва да работи още по-силно. Появяват се разговори от деня, недовършени задачи, притеснения за утре, мисли за здравето, близките, работата или бъдещето.
Това често не е просто „лош сън“, а вечерна проява на тревожност. През деня напрежението може да бъде прикрито от ангажименти, движение и разговори. Когато обаче всичко утихне, човек остава сам със собствените си мисли и вътрешното напрежение става по-осезаемо.
Проблемът се задълбочава, когато към тревожните мисли се добави и страхът от самата нощ: „Ами ако пак не заспя?“, „Как ще издържа утре?“, „Защо не мога просто да спра да мисля?“. Така човек започва да следи съня си, да се напряга още повече и постепенно сънят се превръща в изпитание.
Не всяка трудна нощ означава сериозен проблем. Но когато това се повтаря често, когато вечерта започне да носи напрежение още преди лягане, а умът не може да „изключи“, е добре да се обърне внимание не само на съня, а и на тревожността зад него.