Приятелите трябва да са равни помежду си – с тях човек може да споделя тайните си, да се забавлява или да се оплаче. Понякога те помагат, доколкото могат, понякога ти помагаш. Приятелите са много важни и имат специална функция в живота на детето и тийнейджъра – помагат му да се научи да общува с равни, да се ориентира в социалната среда, да разрешава конфликти или да взема решения как да се справя. Помагат му да се пребори за лидерска позиция в групата или да се съобразява с нея, когато е необходимо.
Родителите обаче имат друга функция. Те са тези, които трябва да могат да поставят границите, да изискват и да настояват. Но в същото време само родителите, като възрастни, могат да защитават, пазят и да се грижат за детето, без да изискват нещо специално от него в замяна, а само поради факта, че то е дете.
Когато родителят слезе на нивото на детето и се опитва да му бъде „приятелче“, детето остава без родител. Остава сираче. То няма до себе си голям, стабилен възрастен, на когото да се облегне. Просто има още един приятел, който не изисква, не предава опит, не насочва, а само се забавлява с тях и позволява всичко. Изглежда забавно, но често по-късно цената се оказва твърде висока. В някакъв момент нещата излизат извън контрол и вече е твърде трудно, или направо невъзможно, да бъдат поставени граници на порасналото дете, което се е увлякло по „лош път“.
Родителството, и изобщо позицията на възрастен, който се грижи за деца, изисква първо самите ние да сме пораснали. Това означава, да можем да удържаме собствените си емоции, желания и импулси, да се справяме с тях, като си позволяваме да ги преживяваме безопасно, а не да ги потискаме. Чак след това ще можем да поставяме граници, които да са стабилни и сигурни за децата - граници, в които те ще могат да експериментират безопасно, ще могат да се противопоставят, да казват своето НЕ!, така че да изградят себе си и да могат да вземат самостоятелни отговорни решения.
Понякога е много трудно да се удържат бурните емоции на детето, но е важно родителите да го правят по начин, който не разрушава отношенията на топлота и грижа. Детето, и особено тийнейджърът, има нужда до себе си от възрастен, пред когото, и с когото да премине през порастването, през кризите и колебанията, през разочарованията и бунта, родител пред когото спокойно да ги прояви всички промени в себе си, оставайки сигурен, че това няма да счупи връзката помежду им.
Родителите имат две важни задачи за постигане – да дадат криле и корени на децата си едновременно. А това се постига като изпълняват двете основни функции – безусловна любов и поставяне на ясни и твърди граници.
Просто ми харесва да е там.
Да знам, че съществува,
че го има
Че е възможен, в този свят,
Да знам че смисъл има
Смисъл има
Повече за автора тук: https://bglekari.bg/psihologiq-psihoterapiq/item/2892-violeta-todorova-psiholog-i-geshtaltterapevt-pod-superviziya-grad-burgas