Слав Славов, доктор по психология и съдебен експерт
Когато детето не иска да ходи при баща си, първият въпрос обикновено е защо. При разделени или разведени родители причината невинаги е една. Отказът може да е свързан с напрежение между родителите, страх, неприятно преживяване, конфликт на лоялност, нарушена връзка с бащата или влияние от семейната среда.
Родителите често описват проблема с думите „детето не иска да вижда баща си“, „отказва да ходи при баща си“ или „не иска да остава при него“. Самият отказ от контакт с бащата обаче не показва автоматично каква е причината и не е достатъчен, за да се заключи, че има родителско отчуждение.
Ситуацията е особено важна, когато има спор за родителски права, определен режим на лични отношения или продължителен конфликт между родителите. Тогава поведението на детето трябва да се разглежда в контекста на отношенията му с двамата родители, предишните контакти и конкретните обстоятелства.
Ако отказът е траен, силно изразен или детето показва страх и силно напрежение, може да е необходима консултация с психолог или психологична оценка на детето. При съдебен спор може да бъде назначена и съдебно-психологична експертиза.
Важно е не прибързано да се посочи виновен родител, а да се изясни защо детето отказва да вижда баща си и какво решение защитава най-добре интереса на детето.