Румяна Иванова - психолог
Емпатия, огледални неврони, лимбичен резонанс. Понятия от психологията и невронауката. Но каква е връзката им с психотерапията и AI?
Чудили ли сте се защо общуването с някои хора се случва лесно и по някакъв естествен начин се „усещате”?
Съществува една част от мозъка, наречена лимбична система, отговорна за преживяванията, емоциите и поведението, провокирано от тях. Тази система играе ключова роля във взаимоотнощенията ни с другите и света. Пример за такъв тип взаимоотношения е общуването между родители и деца, между романтични и интимни приятели, между приятели. И много често в това общуване се чувстваме разбрани, приети, успокоени. На практика общуваме помежду си посредством лимбичната система. Тя е нашият емоционален мозъчен център. Помага ни да обработваме, регулираме и запомняме нашите емоционални преживявания.
Това се дължи на способността на тази система да разпознава и синхронизира дълбоки емоционални преживявания. Нарича се ”лимбичен резонанс”.
Благодарение на този феномен ние разчитаме невербалната комуникация – изражение на лицето, микроекспресия, интонация на гласа, езика на тялото. Можем да съпреживеем другия. Да познаем емпатията.
И за разлика от огледалните неврони, които ни казват какво прави или чувства другия и са в основата на имитацията и ученето, лимбичният резонанс ни помага да синхронизираме и ко-регулираме емоционалното преживяване.
Каква е връзката на тези понятия с психотерапията и AI?
В терапията „очи-в-очи“, където една личност със знания, опит и емпатия, общува с друга, която е във временно състояние на личен хаос, болка и невъзможност за справяне, лимбичният резонанс е най-уникалният лечебен инсрумент. Когато страдащият човек с неговата лична драма, преживял травма или живеещ с постоянна тревожност, взаимодейства с личност с регулирана, присъстваща и спокойна лимбична система и въоражен със знания префронтален кортекс, се задейства феномена „социално буфериране на стреса“. Как се случва това?
Активното слушане, емпатията, назоваването и утвърждаването на чувствата на клиента помагат за „разтоварване” и регулиране на емоционалното му състояние. Нивото на кортизол се понижава, сърдечният ритъм и дишането се регулират, мускулатурата се отпуска, отделя се окситоцин. Това позволява значимата и травмираща информация да се обработи по един по-обективен и логичен начин благодарение на вече регулираната лимбична система, която позволява наново достъпа до префронталния кортекс, отковорен за нашите когнитивни способности.
AI няма вегетативна нервна система, няма емоционален мозък, няма амигдала, няма очи и сърдечен ритъм. Няма емоционална реакция. Благодарение на съвременните големи езикови модели (LLMs) и свръхмощния еквивалент на префронтален кортекс AI е способен на една наистина изключителна когнитивна емпатия. Благодарение на комбинацията от думи разпознава и назовава емоциите, чувствата и страховете и генерира забележително точен и утешителен отговор. Но никога няма да ”усети“.
Това звучи чудесно, но крие и известни рискове. Единият от тях е генерирането на социално желателни отговори и афективното „угаждане”. Другият от тях е непоставянето на здравословни граници, което е задължителна част от психологичното израстване. В реалната психотерапия съществува здравословно противопоставяне, проявено правдиво и с любов, както и задължителен сетинг. Разработените стоически модели на AI се справят с някои от тези предизвикателства, запазвайки функционална неутралност и разграничаването на мисли и чувства от реални факти с цел запазване на автономността на потребителя. Но една напълно човешка способност липсва – способността за емоционална емпатия. За сигурна, реална човешка връзка. Липсва истинското съпреживяване, липсва способността да усети тежестта на болката и страданието. Още не е разработен еквивалента на лимбичната система и нейните феномени.
Терапията никога не е била само учтиво съчувствие и даване на съвети. Терапията е живият контакт между две личности. Тя е емоционално, когнитивно, живо партньорство. Тя е процес. И благодарение на лимбичния резонанс, едно травматично и стресово преживяване, споделено в безопасно, доверено пространство в присъствието на терапевт, позволява преживяването и паметта за това преживяване да се трансформира и замени с нов неврологичен модел на безопасност, интерпретация и регулация.
И нека завърщим с един цитат на д-р Б. Пери, който разкрива същността на всичи тези понятия:
„Тъй като травмата се случва в контекста на взаимоотношенията, тя може да бъде излекувана само в контекста на взаимоотношенията. Връзките са агентите на промяната, а най-мощната терапия е любовта.“
Автор: Румяна Иванова
Повече за автора тук.