Мозъкът комуницира с тялото чрез централната нервна система, която се простира от задната част на черепа по протежение на цялото тяло. Атласът е най-сложната точка в цялата система.
Например както в гръцката митология, където големия джин - Атлас е наказан да носи цялата земя на своите рамене, така че първият прешлен повече е познат като Атлас, понеже носи цялата тежест на главата.
В случай когато Атласът е изместен, комуникацията измежду мозъка и тялото е нарушена, което може да доведе до неврологичен дефицит.
Анатомията на гръбначния мозък представлява много прецизно направен механизъм, при което едно малко отклонение на Атласът от своето правилно анатомическо положение, може негативно да се отрази на цялата мускулно -скелетна, циркулярна, парасимпатетична нервна система, както и генерално на цялото тяло.
За по-добре да се разбере проблема най-важно, преди всичко, е да се разбере разликата измежду статичните и динамичните състояния. Когато тялото е в движение се случват динамични промени, при пренос на тежестта, което може моментално да доведе до компресия на нервите и кръвообращението. Такива случаи са моментални и непроблематични за тялото, понеже по-рано или по-късно, ще се възвърне в своето “отпочиващо” положение, и компресията която е била създадена ще изчезне.
От друга страна, тялото перманентно носи статичния товар. Доколкото такова носене на тежестта е константно, не е балансирано и едностранно, в резултат на това се получава девиация на гръбначния стълб, което води до редица дисфункции в цялото тяло.
Изместеният Атлас и държането на тялото
Когато гръбначният стълб е в баланс, тежестта на тялото се разпределя равномерно от двете страни на тялото. Целокупната тежест на главата ( от около 5-6 кг.), която не е за подценяване, изцяло я държи първият прешлен - Атласът. Изместването на Атласът предизвиква черепът да не бъде в равноправна линия с гръбначния стълб. Такова изместване предизвиква низа нарушения в центъра за равновесие, което за съжаление води до губене на баланса от глава до пети, както и дисфункция на мускулно-скелетната система. Такова състояние бавно, но сигурно, води до изкривяване положението на тялото, при което едната страна е по-стегната, за разлика от другата и на тази страна е концентрирана изразена болка. В зависимост от типът на изместеният Атлас хиперлордозата, или пък кифозата на гръбначният стълб, може да се предизвика интензификация в по - голям размер, или съвсем да изчезнат.
Поради това, най-голямо значение се дава тъкмо на първият прешлен, който поддържа баланса на целият скелет и е директно отговорен за поддържане на правилното положение на тялото.
Последствия от изместеният Атлас
Въпреки, че черепът се подпира на “неравен” Атлас, очите трябва да изравнят нивото на видимото поле. Като последствие мускулите и лигаментите на субокципиталната област (задната долна част) на главата, са под постоянен натиск при константните опити да се компенсира изравняването с главата. Вследствие на това пък, другата част от гръбначния стълб започва да се изкривява.
Този континуиран натиск довежда до промяна при центъра за равновесие, предизвиквайки конвулсия в мускулите и болка, особено доколкото мускулите са слаби и неукрепнали. Вследствие на това резултата е с главоболие, цервикални проблеми, световъртеж, вкочаняване на шията, ограничаване движенията на главата.
При такъв случай в консултация с лекар упражненията и укрепването мускулите на шията, би можело да бъде полезно. Все пак, би било по-добре да третирате корена на тези проблеми, които предизвикват загуба на равновесието и низа други последствия.
Ефектите на Аксисът и другите шийни прешлени:
В зависимост от това какво е изместването на Атласът, същото може да се отрази негативно и на втория прешлен на шията, Аксисът или медицински C2. Всъщност при състояние на пациентите, когато Атласът е изместен от своето положение, това се отразява и на втория прешлен на шията, което също води към негово изместване, тъкмо поради Атласа. Така по този начин се формира един вид на “домино ефект” между прешлените, но впоследствие на процедурата тези трудности се надминават.
Положението на Атласът влияе върху цялото тяло
Във форма на синджир, в който един зависи от друг, другият влияе на третия и т.н. Атласът предизвиква асиметричност на целия скелет, едното рамо е по-високо по отношение на другото, сколиоза, изкривена карлица което може да доведе до дископатия, болки в коленете, стъпалата както и гърбът. Самото изкривяване на скелетът довежда до мускулна контракция, като същата често пъти води до сублокация, или блокада на отредени прешлени на гръбначния стълб.
Последователните сублокации може да креират непрекъсната компресия върху централната нервна система. Все по-често при такива иритации лекарите употребяват ползотворни медикаменти като кортизон, които нямат по-значителни ефекти гледано на по-дълъг период.
Притискането върху отредени нерви създава чувства на бодежи в ръцете и краката, и води до дисфункция на съответните органи. Това пък води до низа нарушения, дори и при някои части от тялото, които очевидно не са свързани.
Увеличените и затегнати мускули са последствие от константното напрежение, което притиска лимфната структура, артериите, както и вените между тези мускули. Това води към намаляване на кръвообращението и увеличено метаболическо изхабяване на продуктите на материята. Това състояние предизвиква още по-голяма напрегнатост на мускулите.
Тук сигурно може да се вземат в предвид и други фактори, които оказват влияние върху симетрията и правилността на положението на гърба. Все пак , и изместеният Атлас може да бъде решаващ. Изкуството показало, че в много случаи след репозиция на Атласът, скелетът заема по-правилна и естествена форма. Ако едното рамо е по-високо от другото, или карлицата е изкривена, тогава страданията за това ще бъдат неизбежни, по-рано или по-късно.
Изместеният Атлас:
- Може да предизвика стесняване на пространството между прешленния канал и долния отвор на черепа, оставайки малко достъпно пространство до гръбначния мозък, поради което ограничава и блокира електро-химическите импулси.
- Може да предизвика натиск върху цервикалната артерия и кръвоносните съдове и нерви, които излизат от черепа като глософарингеален нерв, вагусен нерв, помощен нерв, шиен нерв и вътрешната каротидна артерия.
- Може да забави циркулацията, цереброспиналната течност, която кръжи около костния мозък, обкръжен от твърдата мозъчна обвивка. Цереброспиналната течност също така e позната като CSF, или ликвор цереброспиналис, и подхранва, защитава и амортизира самия костен мозък.
При движение на главата и тялото, многобройни васкуларни, нервни и лимфни структури моментално се сбиват и изтягат. Тези компресии са само моментални и не създават никакъв проблем, все пак тялото е създадено да се движи. От друга страна пък, компресията генерирана от изместения Атлас е перманентна!
Значимостта на вагусния нерв
12 чифта черепни нерви напускат мозъка и се спускат надолу по лявата и дясната страна на тялото. Вагусният или черепният нерв, е най-дългият , най-значещ и най-разновиден черепен нерв на парасимпатетската нервна система, който помага при регулиране функционирането на почти всички вътрешни органи:Той контролира определени мускули, отчасти външните органи за слух, ларинкса, фаринкса, сърцето, белите дробове , стомаха и червата.
Една от задачите на вагусния нерв е да стимулира продукцията на жлъчната киселина и да регулира функцията на черния дроб. Той също така е отговорен за регулиране на сърцевия ритъм и дишането, има роля и при определени движения на устата, които са отговорни за говора и дишането. Вагусният нерв има диаметър от 2-3 мм на шията и заедно с каротидната артерия и вратната вена минава точно пред Атласа. Когато функцията на вагусният нерв е компрометирана ( което може да е предизвикано от цервикална артроза ), това може да създаде низа симптоми като: гадене, стомашна киселина, зашеметеност, топлина, тахикардия, болки и вкочаняване на шията, както и главоболие...
Последствия от притиснат вагусен нерв
В зависимост от вида на набиеност и колко всъщност е изместен Атласът от неговото нормално положение, самото притисване може да доведе до иритация на вагусния нерв, както и другите черепни нерви. Същотo може да създаде различни болки като :главоболие, мениеров синдром, трудности при преглъщането, съпроводено от чувството на грудка в гърлото, забързано дишане, неспокоен сън, генерално хладни раце и стъпала, неправилно и зачестено сърцебиене или хронична констипация, или диария без никаква очевидна причина.
Корекцията на изместения Атлас може да има позитивно влияние на епилепсията. Между другото, конвеционалният подход на медицината към тази проблематика най-често прилага оперативни методи, при което се съкращава левия вагусен нерв в горно-черепната област, където вмества електричен генератор на импулси, с цел да стимулира този нерв. Левият вагусен нерв най-често е притиснат от Атласа. Дали е възможно това да е коинцинденция ? Този въпрос заслужава и по-нататък внимание, и по-детайлно изследване.
Първите впечатления след процедурата
Веднага след репозицията на Атласът, в следващите дни, хората веднага преживяват по-различни чувства, но преди всичко, нещо което дефинитивно чувствуват, е някакво освобождение. Мнозина пък говорят, че чувствуват главата си по-лека, позволявайки по-голяма ротация в една или двете посоки, по-малко или почти изобщо нямат болки и главозамайване, или пък каквито и да било проблеми, които са имали предходно. Други пък забелязали, че се държат по-изправено, с по-голям баланс, че дишат по-дълбоко, съпроводено с чувство на вътрешно спокойство и самодоверие. Също така могат по-свободно да движат главата си. Многобройни са хората които идват в Атлас - Центара със страшно главоболие и си отиват без никаква болка. Други пък, които предходно имали болки в раменете, или в гърба, след посещението на Атлас Центъра, болките тотално изчезнали.
Реакции след корекцията на Атласа
След процедурата, тялото може да покаже някакви реакции, които указват на това, че процесът на самозаздравяване е започнал и тялото се намира напълно във фазата на този процес. Не съвсем всички имат екстремно позитивни реакции след процедурата, но все пак струва си да се спомене за тяхната възможност. Разбира се, тези реакции са моментални, краткотрайни и показват знаци за създаване на по-добро положение на гърба, дори и общо на тялото.
Най-болната част от тялото претърпява цялостна промяна, защото необходимостта за компенсация бавно изчезва. Положението което е използвало тялото, служело за изравняване положението на изместения Атлас. Сега трябва да се претърпи новото приспособяване на вече поставения на мястото си Атлас, който процес може да е доста очевиден.
Така, тежестта трябва да се преразпредели с цел да се получи отново изравняване на тялото, за да се възстанови нормалното положение на Атласа. Като резултат на това, мускулите които предходно са били в конвулсия, трябва да се освободят, а онези мускули които не се употребявали, може да бъдат частично или цялостно атрофирани, и сега може да започнат със своята активност.
При натуропатията, такова състояние е познато като “кризисно заздравяване”. Това е процес който е показател, че започват да се случват промени в тялото.
Когато тази фаза на изравняване положението на гърба ще завърши, все по-евидентно ще бъде увеличеното количество на енергия.
Реакциите може да се появят веднага след завършване на процедурата, или пък след няколко седмици. Нашето изкуство указва на това, че колкото по-болно е било тялото предходно, толкова неговите реакции за заздравяване биха били по - очевидни.
Очаквани реакции:
Континуираната умора в следните дни и увеличената необходимост за сън, мускулна сгърченост или болка в шията, гърба или пък в лумбалната област, болки в коленете и бедрата, предизвикани от промяната на телесния товар, като резултат на изправянето на предходно изкривените тазови кости.
Регенеративната фаза може да бъде подпомогната с ръчни масажи на шията, гърба или други процедури, които допринасят за по-добри резултати след употребата на този метод.
Израстване по височина и подобрена осанка на тялото
Благодарениe на този метод, след завршването на процедурата, ще се почувствуват значителни промени в позицията на тялото, дори и порастване във височина. В някои случаи, порастването по височина било дори и няколко сантиметри повече, което показва за това, колко всъщност гръбначният стълб е бил отклонен от своята идеална форма.
Четири варианти на изместен Атлас
В случай изместване на Атласът от неговото правилно положение, съществуват четири основни варианти, които влияят на държанието по най-различни начини:
Париетално изместване на Атласът Като последствие, Атласът е изместен странично, при което едната латерална апофиза е по-висока от другата. Такъв тип предизвиква сколиоза на гръбначния стълб, при което той получава формата на ‘’S” и предизвиква девиация в положението на гръбнака. Положение, при което едното рамо е изместено от своята идеална ос на вертикална симетрия , т.е. то е по - ниско от другото рамо, при което поради изместените тазови кости, гръбначният стълб е във форма на “кривата кула в Пиза”
Обърнете внимание: На скицата може да се забележи значителното подобряване в положението, където лявото рамо се връща на еднакво ниво с дясното и ротацията на таза се поправя постепенно.
Скица: 1) Преди процедурата; 2) Веднага след процедурата.
Ротация на Атласът по неговата хоризонтална ос. Този вариант предизвиква натиск върху нервите, артериите и лимфните канали около Атласа, отразявайки се негативно на цялото тяло. Няма по-значителни ефекти при държанието във вертикална ос, но може да предизвика изкривяване на гръдния кош и таза.
Атласът, който е притиснат отзад ( дорзално), води до увеличена кифоза и последствена цервикална хиперлордоза (гръц. lordosis).
Атласът притиснат външно, води до изчезване на цервикалната и лумбалната лордоза.
Репозиция на Атласа със само една процедура
Дълго време, физиотерапевтите се опитват да работят за имплементация - използване на разновидни техники, за да се възвърне атласа в първоначалната си позиция, но за съжаление всичко това е безуспешно или има процентуално малко трайни резултати.
По правило, тези достъпни методи не могат да доведат до значителни и дълготрайни промени в позицията на първия прешлен. Очевидно доказателство е фактът, че същите методи трябва да се повтарят отново и отново.
Прилагането на този метод резултира с позитивни и дълготрайни промени.
Защо точно така? Най-напред, за да се постигне трайна корекция на позицията на първият прешлен, преди всичко, е необходимо е да се релаксира дълбоко мускулатурата, която поддържа позицията на този прешлен. Това е почти много трудно да се постигне с ръчен масаж, факт който всеки изкусен физиотерапевт може да го потврди.Тъкмо затова, за този метод се използва специално изработена апаратура.
За да се разберат предимствата на тази техника, най - напред трябва да се обясни анатомията на Атласа - първият прешлен, който свързва главата.
Правилната позиция на Атласът се поддържа от разновидни обвивки на мускули и лигаменти. Тази функция характеризира Атласа като зависим, особено стабилен механизъм, който свързва самия прешлен с главата.
Ригидните лигаменти и субокципиталната мускулатура са почти винаги твърде вкочанени, което довежда до все по-малка еластичност на тази става.
Атласът винаги претендира да остане в своето положение и лежище, дори и когато е в неправилна позиция. Само чрез приложение на външни действия, с различни нива на интензитет, ще може да се върне Атласа в своето нормално лежище.
Наместо кратки и интензивни импулси, тази техника действа чрез прилагане на пригоден и континуиран натиск на точно определени точки на мускулатурата. Този определен натиск с достатъчен интензитет, дава възможност мускулатурата около Атласа бавно да се отпусне и да го доведе, стъпка по стъпка, обратно в неговата правилна позиција.
За по-лесно да се разбере, защо циропрактичните импулси не са достатъчни за да се намести Атласа, вземете пример от металургията, дали само един удар с чук би бил достатъчен да пресвие алуминиево парче под агъл от 90 градуса, или пък би бил нужен специален инструмент използващ съответна сила и достатъчно времетраене. За всичко това трябва да се има в предвид,че за да се пресвие алуминиевото парче под ъгъл от 90 градуса, трябва инструмента да се постави на ъгъл по - голям от 90 градуса, около 100, с цел да се спречи еластичния ефект на материала.
Все пак, ако се приспособи машината за превиване под ъгъл до 90 градуса, при този процес.алуминият ще се пресвие до ъгъл от 80 градуса. Затова може да се каже, че прилагането на премного слаба сила за премалко време, или пък прилагането на определена сила на погрешно място, не може да доведе до желания резултат.
Същият принцип на работа следи този метод за коригиране на Атласа: поставяне до желаната позиция с еднократно притискане, ще бъде недостатъчен, а тъкмо прогресивни импулси върху точно определени точки с точно определен ъгъл са нужни за хипотетично да се постигне ъгъл от 100 градуса също както във вече споменатия пример. Тъкмо затова, Атласът може да се постави в стабилна позиция, дори и след прекъсването на тези импулси.
Изкуството показва, че в сравнение с другите методи, този подход дава дълготрайни резултати. Тази метод не носи рискове защото при корекцията на Атласа се използва постепенно усилване на импулсите и метод, който не използва ненадейни и нагли движения, както при киропрактичните процедури.
Как се определя позицията на Атласът?
Неправилната позиция на Атласът се установява ръчно на определени части от шията. Това установяване изисква специална техника и изкуство на специалистите за Атласа.
Понеже Атласът е обвит с многобройни лигаменти и мускули преплетени по различни начини, може да стигне до кoнфузия и тотално погрешна диагноза.
Тъкмо затова, само малък брой доктори и физиотерапевти може да проценят точно позицията му. Затова, без съответна техника, преди всичко изкуство, този проблем не би можел да се реши.
