За Димитър Ганчев:
От 2017 г. работя като клиничен психолог в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“.
Имам над 8-годишен опит като училищен психолог в СПГЕ „Джон Атанасов“.
Консултирам деца и родители в консултативните кабинети на СО-Изгрев и СО-Сердика
Магистър „Клинична и консултативна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“
Бакалавър „Психология“ във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“
Сертифициран психодрама терапевт от ИПИГП „Бернхард Ахтерберг“
Сертифициран фамилен консултант от ИПИГП „Бернхард Ахтерберг“
Сертифициран детски психодрама терапевт от ИП „Психодрама център Орфеус“
Индивидуална психотерапия.
В психотерапевтичното пространство се срещат хора с уникални житейски истории, които по различен начин преживяват себе си и другия. В тези срещи всеки идва от различна семейна реалност. Затова за мен е важно да помня това и да се старая да не знам за човека, когото посрещам в кабинета си, за да мога да науча от него и да заема съответната позиция спрямо конкретната му история. Това посрещане включва не само гостоприемство за човека, емоциите, историята му, ала и едно съпровождане и партниране в осъзнаването и изобретяването на онова, което ще закрепи, ще облекчи болката, ще оздрави и ще проправи път нататък.
Консултиране на родители.
Родителстването ни носи множество въпроси, които не се изчерпват с това Какво, Как и Кога да правим или не-правим за децата си. Родителстването поражда въпроси относно нас самите, препраща ни директно в собственото ни детство и юношество. Детството на децата ни сякаш иде, за да ни провокира да бъдем по-добри хора, да порастваме – всеки път, когато на детето му е трудно, удържаме и порастваме заедно с него – още малко. Животът е растеж с предизвестен край. Ние избираме какво да случим по пътя си и какъв багаж да поставим на раменете на децата си, подготвяйки ги за техния път. Те ще решат какво да използват. Да дадем нов живот е не само красиво и разтърсващо преживяване – отговорност е. Добре е, когато има кой да партнира на нашето родителстване, да го подкрепи. Консултирането на родителите има за цел да направи това пътуване по-лесно и по-осъзнато, както в семейството, така и по отношение на партнирането с институции като детска градина и училище.
Психотерапия за деца
Игровата терапия е единственият начин да достъпим детското психично и да взаимодействаме с него. Именно в играта детето кодира своя сложен език и е важно да се научим да го разбираме. В терапевтичната игра терапевтът съпровожда детето в срещата му с неговите трудности в себевъзприемането и общуването, подкрепя го в това да се научи да приема и управлява емоциите си и да ги изразява поведенчески по един социално приемлив начин, да се отстоява. В хода на терапевтичната работа отчитаме детските фантазии, начина на игра, използваните от детето роли и заемани позиции в играта, характера на сюжета и неговото изграждане, нивото на партниране и т.н. Използват се различни игрови техники, като терапевтът може да предлага, но изборът на игра и роли е запазена територия на детето.
Семейно консултиране
Системното фамилно консултиране разглежда семейството като система, която е повече от аритметичния сбор на своите членове, тъй като те имат своите взаимоотношения, които биват регулирани от правила, очертаващи границите в семейството: съпружеската подсистема, родителската подсистема и подсистемата на детето/децата. Често трудностите в семейството се осъзнават след появата на детето и особено, когато детето започне да посещава детска градина или училище. Това са по-големи системи от семейната и техните правила се наслагват йерархично и ни налагат да се съобразяваме с тях, да нагаждаме семейния си живот към изискванията на детската градина и училището. Друга тема са външните граници на семейството спрямо разширеното семейство (родителските семейства на съпрузите) и неговите намеси. Ролята ни на родители е специфично усложнена и от това да сме филтър между общността и децата си, от една страна, и, от друга страна, да сме филтър на собствените си желания, неудовлетвореност и претенции в съпружеските взаимоотношения. Често за нас, възрастните, е трудно да се удържим да не смесваме ролите си като съпрузи и родители, което в крайна сметка рефлектира върху децата ни.
Семейната система е източник на подкрепа, но същевременно търсим начин да съхраним своята автономност в нея спрямо другите семейни членове. Тези взаимоотношения освен комфорт, могат да ни носят напрежение, тревожност, дискомфорт, дори болка и страдание. Фокусът на работа в семейното консултиране на цялото семейство, съпружеската двойка, или отделен семеен член, е поставен върху взаимоотношенията, сравнително постоянните роли на всеки семеен член, поведенческите стереотипи, които реализират правилата и границите, разпределението на силите и разделението на властта. В крайна сметка целта е откриването на ресурса в семейната ситуация и закрепване на функционирането на семейството като група на по-високо ниво.
КОНТАКТИ:
Тел: 0884 996 142
Имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Facebook: Психодрама