Всички сме чували репликата: Противоположностите се привличат!
Да, това е истината и същевременно абсолютна лъжа...
Объркахте ли се?
Истина и лъжа. Защото всеки съществуващ елемент се балансира само, когато успее да интегрира противоположностите!
Ние, като човешки същества, съдържаме цялата палитра от наглед полюсни същности, емоции, мисли и действия (оптимист - песимист, енергия - ленивост, любов - омраза, удоволствие - болка, мислещ - чувстващ и т.н).
В себе си познаваме целостта от противоположности. И в процеса на развитие, за да няма вътрешен конфликт, избираме да следваме позицията, с която се идентифицираме по - ясно и в която се чувстваме по - сигурни.
Чудите ли се какво се случва с другата крайност, живееща вътре в нас?
Не, тя не изчезва - остава там някъде, спотайва се и търси начин да бъде "приета". Най - често намираме нейн външен образ, в който да я опознаем. Тук няма да ви изненадам. Най - често това е нашият интимен партньор!
В отсрещния виждаме страни и лица, които на моменти ни подлудяват. Трудно да осъзнаем, че точно дразнещите парченца в него са тези, които живеят в нас. Просто ние не искаме да ги приемем и ги проектираме върху отсрещния.
Опитът ми показва, че една от най - трудните за преодоляване опозиции в любовта е: ИЛЮЗИЯ - РЕАЛНОСТ!
Единият партньор е по - склонен да избягва конфликти, да живее с представи, очаквания и да вярва в идеала за любовта. Повече му харесва да е " тъмнина", защото в нея всичко е такова, каквото си го изгражда в илюзията. А илюзията често е изпъстрена с цветове, наподобяващи дъгата. Казва си: "не отваряй очи, стой в представата за ТАМ и ТОГАВА. Остани в тъмнината, защото там идеалът е красив и непокътнат."
В светлото пространство (реалността) чуваш вътрешния си глас: "другият изисква от мен, ядосва се и крещи, сърди ми се", докато в тъмното мислите са: "но когато сме заедно и ми е хубаво, смеем се, прекарваме си весело". Така реалността става трудна за приемане, затова избира да намали светлината (дори вътрешната си такава), за да бъде с партньора си. Ако позволи слънцето да освети и озари реалността, връзката ще се изпари и ще остане сам. Тази мисъл е толкова болезнена, че даже решава да духне още една свещичка. Става още по-тъмно. А безопасно ли?
Реалността, отразена в другия партньор е дръзка, забелязва всеки детайл, наблюдава, анализира. В тази светла страна стои стремежът за случващото се ТУК и СЕГА. Мислите са: "по - добре да виждам всичко, дори и понякога да е грозно, грубо и сиво". Избралият светлината, не обича да бяга от проблемите, а напротив - изправя се лице в лице с тях в силното си желание да преодолява.
Илюзията плаши реалиста, защото се събужда страхът, че може да потъне и да се изгуби в безвремието, красотата и непокътнатия идеал на партньора си. А в такъв случай, усещането му е, че ще изгуби себе си, любовта и посоката си. Затова желае все повече светлина да има, за да не пропусне нищо.
Досещате ли се вече какво свързва светлината и тъмнината/ реалността и илюзията?
Страхът да загубят ЛЮБОВТА и взаимоотношенията помежду си! Защото ... липсата на отсрещния ще спре връзката с тази вътрешна част във всеки един от тях. А тази част се нуждае да бъде приета и уважена, за да създаде търсения баланс.
И знаете ли, тъмнината подарява допир, нежност, страст, магия. Светлината, от своя страна, допринася със своя разум, блясък, заземяване, материализиране на желанието, действеност.
Когато контрастите намерят начин да се свържат, те създават светлосенки, играещи танц на единение, красота и хармония. Тук няма вече опозиция, а преливане и свързване на противоположностите в жизнена енергия. В този момент илюзия и реалност се срещат и се превръщат в БЕЗУСЛОВНОСТ!
А тази безусловност ОКРИЛЯВА!
Автор: Михаела Ангелова
*Повече за психолог и семеен консултант Михаела Ангелова тук.