Тази статия няма да е толкова в духа на голяма част от предишните, които пиша за вас. Следващите редове ще отразят реалността тук и сега, погледната през моя прочит на случващото се.
На 19.11.20г. е подаден сигнал в полицията в Сандански за убийството на две деца - брат и сестра ( 3 г. и 5г.). Случаят все още има много неизвестни и е в процес на разследване.
Достигайки до мен случилото се, аз отделих време, за да прочета различните мнения и коментари, публикувани в мрежата. И те всъщност се оказаха спусъкът за моето желание да пиша в момента.
Трагедията е огромна. Това е безспорно - погубени беззащитни животи, скръб на близки, разпад на ценности, морал и отношения.
Много въпроси, коментари, обвинения... Но, моля ви, нека върнем крачка назад и се запитаме -
Какво се е случвало в това семейство, за да се стигне до фаталната случка?
Сведения показат, че е имало скандали в дома, съпругата е виждана от съседи със синини да излиза навън. Жената е ревнувала мъжа си, били са в процес на развод и борба за родителски права.
Действието да отнемеш живот, особено този на собствените си деца, не се взима за ден. Това е акт на безсилие , чувство на безизходица, начин за привличане на внимание. Да, съгласна съм, краен избор, но в такъв момент мислите ли, че жената е мислела трезво? Мислите ли, че реално е осъзнавала какво прави?
Нещо страшно се е случвало в това семейство и не е било факт от седмица, две, или три. Нещо грозно и агресивно е било гостенин поне години наред в дома им, за да се стигне до това една жена да премине в крайности.
Майката е имала нужда от помощ, да говори и споделя с някого случващото се в дома й, но... не се е случило.
Защо ли? За мен възможните отговори стоят в прочетените коментари, дадени от различни хора с мнение по темата:
- Защото "какво ще кажат хората", звучи по - тежко от убийство;
- защото да споделиш, че имаш проблеми е срамно и позорно, по - добре мълчи и търпи;
- защото по - често в очите на отсрещния виждаш осъждане, неприемане, а може би и гняв, който ти напомня на гнева в очите на любимия у дома;
- защото насилието се дамгосва, само когато е стигнало ПИКА си и връщане назад НЯМА;
- защото страхът да признаем, че всеки от нас има опит с насилие, дали лично или покрай значимите други в живота си, затваря очите , устата и ушите ни.
Надаваме глас, когато се е стигнало до крайната точка, бързичко слагаме име, което да мине под гилотината и продължаваме живота си!
Да, това е лесно да го направи всеки от нас! От удобното кресло у дома, да осъжда чуждите действия, без да се запита какво е довело до убийства, сринати животи, депресии, сълзи, болки и викове.
Време е ние като общество да пораснем, да узреем до момента, в който отворим пространство за споделяне на "грозното" в живота ни и да не срещаме осъждане, а РАЗБИРАНЕ!!! Защото НИЩО ЧОВЕШКО НЕ НИ Е ЧУЖДО!
Време е да отворим очите си, ОБЩЕСТВО, да свалим розовите очила и да погледнем реалността тук и сега, такава каквато е. В противен случай COVID 19, ще ни се стори като прелюдия към истинската пандемия - разбити семейства, домашен тормоз, загубени животи!
И не, не управниците ни са виновни, че това се случва под нашия покрив или този на съседа и ние само слушаме през стените последващите серии от трилъра.
Стига сме прехвърляли отговорност! Ние сложихме под изолация чисто човешкото в нас, което ни свързва с околните!
Крайно време е да махнем маските! И, не, не тези на устите ни с осъждащи в тях думи, а тези на сърцата и очите ни, за да си ПОМОГНЕМ, докато е време!
Честит празник на християнското семейство! Но, какво точно християнско и семейно избираме да празнуваме през 2020? Време е да направим осъзнат избор!
П.С.: Ако имате съмнения за домашен тормоз над вас или ваши близки; ако имате нужда да разберете кои са #ПървитеЗнаци за някой от видовете насилие, обърнете се към екипа на EMPROVE. Напълно безплатно и безопасно! Не оставайте безучастни!
Автор: Михаела Ангелова
*Повече за психолог и семеен консултант Михаела Ангелова тук.