Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

Психотерапевт Ани Дюлгерска: За “разделите“ и пътя до тях

Случвало ли ви се е да попаднете във връзка с мъж(жена) и да имате усещането, че сякаш все майка му(баща й) е на първо място. Винаги готви по-вкусно, винаги знае какво да каже, и казаното винаги е на място и т.н. Сякаш все трябва , за да стигнете до любимия(та) да минете през майка му(й) или баща й. Или родителя му(й) е болен, алкохолик, самотен, има проблеми и все се налага да му се обърне внимание, като че ли живота ви се върти около тях и все не остава време за вас двамата. Възможно е дори родителя да е починал , но усещането да е същото. Или това да е бившия (бившата), приятелка, приятел, бизнес партньор, любовник, които постоянно намират начин да звъннат със "спешна нужда" . Сякаш все някой друг е преди вас.

Какво е общото между всички тези ситуации? - Много връзки, в които вие или партньора ви играете главна роля. И не пускате... Появява се новата, уж по-важна връзка, но я няма раздялата със старата. Оказва се, че дори човека да не е починал, несъзнаваното възприятие за раздялата е толкова болезнено, че предпочитаме да останем заклещени във фантазията си, към момента преди тя да се е случила, и се мъчим да удължим илюзията по всевъзможни начини. Като например, чрез оставане в изчерпали се взаимоотношения, чрез изолация, чрез съдебни дела, чрез болести, чрез динамично ежедневие, чрез избягване на всяко докосване до реалността. Все не е сега момента и оставаме свързани...през болката, през скандалите, през нараняването и т.н.

И уж влизаме в новия си живот и новите връзки, но реално не сме приключили емоционално със старите, за да сме свободни, за новите. Това създава доста трудности и ни отнема шанса да изживеем пълноценно настоящите си взаимоотношения и да бъдем щастливи. Незнайно, защо все нещо не върви. Усещането като сме с такъв партньор е сякаш сме мебел и не ни забелязва, не ни иска, не реагира, сякаш спи или като че ли е някъде другаде. Държи ни на една ръка разстояние, но не ни използва.

Много често в партньорските взаимоотношения се събират двама партньори с такива неприключени ситуации. Колкото и да ни се струва, че проблема е само в партньора, всъщност не е така и вече осъзнали се имаме абсолютно равен шанс, променяйки се да повлияем на отношенията. Когато единия тръгне да расте, минава през етапите на раздялата и силата му започва да се освобождава от зациклянето, той я дава на партньора си или я влага в друг или друго. Тук зависи дали партньора е готов също да израсне,ако е така, той може да усети и поиска тази енергия,за да се свържат. Ако не е готов обаче, тази енергия му идва в повече и започват конфликти. Първия се налага да избере какво да прави с излишъка. Тук често възниква необходимост от трети човек или връзката би могла да се разпадне.

Как можем да разберем дали при нас има такъв проблем и все още не сме се откъснали емоционално, някъде? Когато всичко е приключило, докосването до човека или ситуацията не е обвързано със силна (интензивна) емоция, в най-общ смисъл. Как се приключват такива ситуации? Как се преминава през тежко събитие, трудно приемане на болест, смърт, изневяра, отделяне от родители и порастване? Как да се справим, така че живота ни да продължи по един добър и смислен начин? Как изобщо се продължава напред? Това се случва едва когато преминем през следните 5 ЕТАПА НА ПРЕОДОЛЯВАНЕ:

1 Етап на отказ- ОТРИЧАНЕ НА РЕАЛНОСТТА, че нещото се е случило. Служи, за да ни предпази от шока и евентуални последствия за мозъка, в първия момент. Засядайки в този етап, се стремим да избягваме всичко, което ни докосва до реалността. Може и от света да се изолираме. Често се съпътства от объркване и тревожност, усещане за слабост и прималяване в тялото, неспокоен сън или липса на такъв. Може да се превърне и в доживотна меланхолия. Това състояние, на МЕЛАНХОЛИЯ може да се разпознае, по това че дишането е много повърхностно, за да действа като анестезия и да блокира емоциите и чувствата. Всичко се преживява по-скоро като истерия (повърхностно), без емоция, като претенция. Отдолу прозира голям страх. Нещо, като да съм спрял да живея, в момента на случката. Липсва адекватна реакция, когато някой ни обиди или прекрачи личните ни граници например, тъй като сигналната лампа, за реагиране (емоцията, която поражда тази обида) не мига. Често в желанието си да изтрием случилото се, идва желание да чистим у дома до безкрай, да се къпем и мием постоянно, да подреждаме всичко друго в живота си, да не се омирисваме, да не се цапаме, да е като на снимка в списание... В този етап, всяко докосване до реалността, или всяко нещо което провокира дълбока емоция ни води към втория етап.

2 - Силен ГНЯВ- Гняв от разочарование, че събитието се е случило и нищо не може да се направи, за да се върне времето назад. Често има и гняв към човека (дори починалия). Тук се появява и вината. Ако не можем да насочим гнева към “причинителя”, го изсипваме към хора, които нямат нищо общо, но пък към които можем да си го позволим. Ако и това не можем следващия вариант е към себе си. В този етап, ако не си дадем сметка какво се случва можем да пометем всички и всичко около себе си. Да режем и късаме наред. Да обвиняваме всички за всичко.(особено, когато съдбата ни е отредила тежък кръст да носим).Все едно това ни дава право да сме всевишни и много, много важни. И изискваме специално отношение от всички. Без да осъзнаем, че никой не ни е виновен и нещата зависят от нас да ги направим, такива каквито ги искаме. И това, че носим тежък кръст не ни освобождава от отговорностите в живота. Гневът сякаш е към това, че сме се събудили и сме разбрали колко дълго сме спали. И о, ужас реалността не е идеална! Нищо не е каквото го заслужавам. Какво да правя?!? Понякога ни трябват две, три или повече връзки да проумеем, че идеални партньори и ситуации няма и всичко чака нас. И ако човек умее да обича и да живее щастливо, и знае пътя, той просто умее и ще го направи. Тогава той например избира човек, влага енергия да очертава граници, ежедневно се грижи за връзката и възпитава партньора си, как да го обича! Учи се на разпределението на ролите в двойката и на това, как се става мъж или жена. Вариантите на разглеждане са много според вида на неприключената ситуация.

3- Третият етап е на ПРЕГОВОРИТЕ. Мечтаем си, че може да сключим сделка и да обърнем процеса по някакъв начин. Развива се във фантазията ни. Ще си сложа силикон, филъри, ще ходя яко на фитнес, ще си правя селфита и ще качвам във фейсбук, ще снимам секси фотосесии,голи фотосесии. Или ще намеря вариант да се спазаря със съдбата. Ще бъда добра, ще стана веган, суровояд или ще гладувам по еди коя си програма, която е уникална и са открили нещо иновативно, неоткрито досега. Ще отида да живея на село. Може да започна да играя хазарт, билетчета, тото. Всичко, което може да ми помогне да прескоча отговорността и усилията. Обръщам внимание, че не отхвърлям никое от тези неща принципно, но да са осъзнат избор, а не начин да избягам от усещането вътре в себе си. И ако сме се застояли повече на този етап идва момент, в който например партньора не издържа и ни напуска, изневерява или се случва нещо разтърсващо, изтрясква ни по главата и проумяваме реалността. И тя ни хвърля в следващия етап.

4 - Този етап е най-тежкия. Етапа на смазващата ПРАЗНОТА, БОЛКА и ДЕПРЕСИЯ. Етапа на осъзнаването на случилото се. Той често води до загуба на смисъл и посока. Загуба на собствения ни образ, който сме имали за човека или в ситуацията. Това е равносилно на загуба на част от себе си. Тук е важно да се обърнем навътре и да си се подредим. Кой съм, къде съм, какво искам от живота, какви ресурси имам, за да тръгна и да надграждам. Да запълвам празнотата,която усещам. От къде да започнем? Ами... с малки крачки, които да ни вдъхнат доверие в себе си. Пък било то и съвсем леки задачи. И не трябва да забравяме да се възнаграждаваме за успехите си. Като много е важно, да съобразите състоянието си и задачите да са адекватни на него.

5- При този последен етап на ПРИЕМАНЕТО се усеща зверска умора. Все едно тялото е много бито и пребито. Тук често има един застой и усещане, че ако направя крачка напред ще се разделя от човека или ситуацията. Ще го загубя. Но отдолу, след голямата мъка, е ТРЪГНАЛ НОВ ЖИВОТ и той напира и подбутва. Ако упорстваме да останем, тръгва гняв. Този гняв може да се отрази в тялото, психосоматично във вид на възпаления, на глезена например (мястото в тялото, което съответства на психологичното задвижване напред), може силно възпаление на венците или в зависимост от конкретиката и в други области ,както и други болести. Понякога, този процес тръгва още предусещайки събитието, понякога, дълго след него .Понякога, всъщност дори винаги, всичко това протича много индивидуално, в цветове и нюанси.

От тук нататък, живота тръгва и времето малко, по малко изсветлява болката. Но човека, урока или каквото е друго остават в нас! Вече нямаме очаквания, разочарование. Само топлината остава. Готови сме да погледнем ЖИВОТА В ОЧИТЕ.Реалността ни е дала опора, дошла е и мотивацията да се променяме, да растем и да се споделяме.

Автор:Ани Дюлгерска

Работя в гр. Варна

тел: 0889333168

еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Фейсбук страница: https://www.facebook.com/Psihoterapevt.Varna/