Търсене

БГ Лекари

БГ Лекари

Психотерапевт Ани Дюлгерска: За психичната болест

Създадох този текст за психичната болест с разбиране и приемане, от личен и професионален опит, за хора които не се занимават професионално, а ще прочетат за лична информираност, превенция и в помощ и подкрепа на близки и познати хора с такъв тип заболяване. 
 
Понякога, не рядко психично болните хора, са образовани, възпитани, учтиви. Някой имат по едно висше образование, а някой дори и по две. Като изключим тежките случаи и тези, които не пият предписаните им от лекар-психиатър медикаменти, ако ги срещнете може да не предположите, че имат такова заболяване. 
 
Психичната болест е болест на душата. Не на ума, не на тялото. И съответно през тях минаваме в психотерапия с такива пациенти, за да се хванем за стабилното и да стигнем здравото. Изследванията сочат само за 4 % наследственост(близък роднина с психично заболяване). 96% от разболелите се нямат роднини с тази болест. Разбира се тук , в тези 4% не се има предвид обстоятелствата, в които израстваме, трудности, през които семейството преминава, възпитанието и вътрешните неразрешени конфликти, които се пренасят от поколение на поколение, междуличностните конфликти в разширеното семейство и първопричини, които биха могли да се търсят в поколенията назад. Всички тези обстоятелства могат да имат значение и да са свързани с развитието на една психоза. Отключва се по-принцип между 20 и 30, когато човек търси себе си. А напоследък и в по-късна възраст. Свързвам го с това, че в последните години сякаш тази част от еволюционното развитие, като цяло се случва в по-късна възраст и от там и по-късното създаване на семейство и раждане на деца. 
 
Предпоставки за отключване на психоза са например когато дълго време, човек се е чувствал зле, душата му се е чувствала зле и не се е погрижил за себе си. Когато е поставял преди себе си родители, семейство, деца, работа и се е пренебрегвал. Когато е имал вътрешни конфликти да комуникира с хора, да създаде семейство, да има приятели и т.н. и е избягвал да върви към жадувани нужди, с различни удобни аргументи и тези нужди са оставали неудовлетворени с години. Също, ако е уплашен и спрял да живее... Ако тези или други състояния са довели, но не е задължително, до тревожни разстройства, депресия (не клинична), и още други, които не са психотични и отново не е потърсена помощ. Притеснителното е, че в последно време тези състояния сякаш са норма, сякаш са модерни. Те създават една основа, която е много нестабилна и в критична ситуация съзнанието не може да се справи и бива завладяно от несъзнаваните процеси на душата. 
 
Предвестник на психотична криза може да бъде липсата на сън в няколко поредни дни, усещане на странни миризми, силна разсеяност, неспокойство, загуба на апетит или твърде силен апетит, загуба на интерес към живота, силно главоболие, стомашни проблеми, силна подозрителност, силна раздразнителност и други. Не всички заедно и не само тези. Това са примери за ориентация. 
 
Най-честите симптоми при психотичните кризи са налудностите и халюцинациите.
Налудностите представляват идеи, разсъждения, при които въображаеми факти се считат за действителни. Забелязала съм, че често става дума за собствени нужди, емоции, чувства, които човек отрича и дълго е пренебрегвал и през налудността пак добива права върху тях, но защото някой му нарежда отвън (слухови халюцинации). Понякога всичко започва с едно безпокойство. После постепенно човек намира много логично, за него си обяснение, поради което живота му е такъв и се фокусира изцяло върху него, като постоянно набавя още аргументи и реципрочно на силата, на незадоволените и непризнати нужди, за които има някаква невъзможност да задоволи, е и енергията, която влага да се самоаргументира. Всичко това, обаче както може би усещате не стъпва на здрава основа и в ситуация, която не може да избяга и реалността стане очеизвадна, къщичката бива срутена.
 
Освен слухови, халюцинациите могат да бъдат и например зрителни, вкусови, обонятелни. Всъщност както и нормалността, така и лудостта е построена при логични правила. Логиката не се проследява в детайла, а в цялостната картина. Детайлите са много, колкото и хората. Всеки от тях, води до друг(причина, следствие). Съответно всяка постановка на живота води до различна нужда на психиката, при невъзможност за здраво еволюиране, то да се достигне чрез психозата и съответно от конкретната нужда коя да бъде психозата, каква точно да е налудността или вида на халюцинацията. 
 
В психотерапевтичната работа с тези болести тръгваме да проследяваме целият този механизъм с много уважение и зачитане на всички тези зависимости и аргументи. Не може да се помогне на човека без да се зачете неговата логика. Там е здравата му част(ума). Навлизаме дълбоко в неговия изграден свят и през неговите ценности и възприятия заедно проверяваме реалността и търсим ресурсите му, които да използва, за да обърне процеса към здравото и удовлетворяващо за него съществуване. Аз лично, тъй като прилагам методите на психотелесната психотерапия работя много и с тялото. Напоследък все повече изследвания се правят върху взаимовръзките между ума, душата и тялото, психосиматиката. Тялото заземява, тялото е реалността, с която душата не може да се справи при психичната болест. 
 
Изключително важно е да се каже, че винаги и задължително се работи успоредно с психиатричното лечение, колкото и когато е нужно, по преценка на лекар-психиатър. 
 
Ще завърша с нещо, което ме вдъхновява да работя с хора с психични заболявания. Всички знаем примери на гениални хора, с биполярно афективно разстройство, с шизофрения и т.н. Те имат уникални усещания, силно емоционални са, те усещат у вас, това, което вие не можете да усетите у себе си. Проницателни са, креативни, с невероятно чувствителни възприятия. Най-големите открития в света са плод на такива хора. Комуникацията с тях е много обогатяваща, стига човек да е заземен и да не се страхува да ги чуе. Губим много от световно известните и ценни личности точно, поради невъзможността им да удържат силната енергия на своята гениалност. Струва си да им отдадем заслуженото уважение и да им помогнем, а не да ги изключваме от обществото. Лудостта е някаква част от всеки от нас. Колкото е по-голяма, толкова повече я потискаме, но там има смисъл и цвят. Важно е просто да се научим да я контролираме и използваме.
 
Автор: Ани Дюлгерска - психотерапевт
Повече за Ани Дюлгерска прочетете тук.