Много често срещан въпрос, който получавам е „Как да се освободя от страха?“
Истината е, че никой не може да се отърве от реакцията на страха, без значение кой е или какво прави. Тази реакция е здраво свързана с мозъка ни и е необходима за оцеляването ни. Проблемът възниква само когато тази реакция възникне, когато не е необходима. Когато започне да ограничава живота ви и свободата ви. Целта е да не се страхувате повече от чувството на страх, той да няма влияние върху начина, по който живеете живота си. Целта не е да премахнете страха изцяло.
Така, че днес няма да говоря за премахване на страха, а повече за това да се науча да се чувствам по-добре със страха. Често наричам страха „енергиен прилив“, тъй като това е прилив на енергия. Чувствате ли този енергиен прилив неудобно и страшно? Да. Вреден ли е по някакъв начин? Не.
Запознаване със страха
Как преодолях страха? Като го разбрах истински и го опознах. Всички сме създадени перфектно. Имаме сърце, което изпомпва кръвта, стомах, който смила храната, зъби за дъвченето й, крака, за да можем да се изправим и вървим. Всичко това говори колко перфектно сме създадени за всички наши нужди и потребности.
Една от тези нужди е реакцията борба или бягство, която е жизненоважна за нашето оцеляване. В противен случай, ако някой ни нападне с намерението да ни нарани, ние просто щяхме да стоим и е възможно да имаме проблеми, отколкото ако се бием или бягаме.
Причината, поради която това чувство е страшно е, за да ви накара да се биете или да избягате. Реакцията на борбата или бягството изпомпва определени химикали в тялото ви, които ви помагат да сте по-бдителни, ускорява сърдечната ви честота, изпомпва адреналина във вашата система. Тези процеси се случват, за да ви се предоставят допълнителна сила или скорост, за да избягате или да отвърнете на удара, ако е необходимо.
В един момент разбрах, че когато изпитвам този страх това всъщност е нормална телесна реакция. Никога този страх не е имал за цел да е вреден по какъвто и да е начин, това е просто още една перфектна част от нашето вътрешно инженерство. Да, това е неудобно усещане, но ако не беше, нямаше да имаме желание да се бием или да бягаме, но въпреки това неудобство, със сигурност не беше вредно за мен.
Като се образовах и го наблюдавах, наистина започнах да опознавам страха и неговите граници и стигнах до извода, че не е голямата работа, за която да се притеснявам. Всъщност страхът не беше проблемът. Проблемът беше моят страх от този страх. Страхът ми от това създаде толкова много избягване и причината непрекъснато да се опитвам да избягам, да го избегна или да го потисна.
Страхът от страха ме спря да живея живота, който исках, а не самият живот да ме е спрял; отказът да го преживея запази цялата тази страшна енергия в капан в мен. Винаги съм смятала, че трябва да намеря начин да не го изпитвам повече, да търся метод, който да го накара да изчезне и тогава най-накрая да бъда свободна и да живея живота си.
Но истината беше, че никога не бих могла да бъда свободна, освен ако не освободях тази натрупана енергия и това можеше да се случи само като си позволях да я усетя. Голяма част от това беше загубата на страха ми от самата реакция на страха.
Откъде дойде цялата тази тревожна и страшна енергия, която държах в себе си?
От години на преосмисляне, притеснение, стрес, избягване и изтласкване на всички тези неудобни емоции.
Най-накрая разбрах, че никога няма да мога да преодолея страха, като избягвам живота; свободата също нямаше да дойде чрез знание или планиране на живота ми, без да си позволя да усетя този страх. По този начин животът ми ставаше все по-ограничен, не живеех, а се опитвах да подредя света, така че да не чувствам този страх и това беше големият проблем, осъзнаването, което ми липсваше.
Ако не си позволявах да го почувствам, тогава къде щеше да отиде цялата тази страшна енергия?
Освен това, ако непрекъснато избягвах живота, тогава мозъкът ми щеше да заключи, че трябва да се избягват определени ситуации, които представляват опасност за мен, така че реакцията на страха щеше да се засили. И така, колкото по-малко избягвах, толкова повече натрупана енергия се освобождаваше и толкова повече реакцията на страха щеше да бъде намалена. Знанието можеше да ме отведе само дотук. Истинският напредък беше да започна да живея така, че вече да не пренареждам живота си по начин, само и само за да не влизам в плашещи ситуации.
Първите стъпки към освобождаване от страха. Преодоляване на страха
Първата стъпка трябваше да бъде повече да не избягвам ситуации и след това да си позволя да усетя тази енергия, за да мога да се освободя от нея.
Разбрах, че външният свят изобщо не е причината за страха ми, ако това беше така, тогава всички щяха да се страхуват от едно и също нещо. Разбрах, че външното само задейства това, което беше вътре в мен и че миналото ми избягване е създало свръхактивната реакция на страха. Мозъкът ми просто правеше това, за което е проектиран, опитвайки се да ме пази чрез информацията, представена му от моите минали действия на избягване.
Ако вместо това му изпратех обратното съобщение и вече не се криех, не избягвах, щях да му изпратя правилния сигнал, че съм в пълна безопасност и така реакцията на страха можеше да бъде отхвърлена и страшната енергия, съхранена в мен да бъде освободена, не веднага, а след време. Точно това се случи.
Миналите ситуации, които бях избягвала, всъщност бяха моят учител тук, сега те задействаха това, което трябваше да почувствам и освободя. И все пак преди това ги обвинявах, че са причината за моя страх и затова автоматичният ми отговор беше да продължа да ги избягвам.
Поради това погрешно виждане избягвах външното. Така умът ми в него момент се страхуваше от живота. Мислейки, че ако избягвам конкретна ситуация, в която усещам опасност той трябва да продължи да ме пази, като непрекъснато предизвиква реакцията на страх.
Не можех да повярвам, че не бях забелязала това преди. Избягването на живота беше най-глупавото нещо, което можех да направя.
Разбрах, че мозъкът ми не е дефектен по никакъв начин, той непрекъснато засилва реакцията на страха поради миналото ми избягване, методи за бягство в тези ситуации. Той само си вършеше работата, като се опитваше да ме пази, предпазва от заплахи, които не съществуват, но чрез миналите ми действия как би могъл да знае това? Това беше само информацията, представена му чрез моите действия, това са единствените данни, с които той разполагаше.
Разбиране на страха и осъзнаване на неговите граници
Започнах наистина да разбирам страха като нищо повече от система за защита на тялото ми. Какво прекрасно създание наистина беше, винаги се опитваше да ме пази и държи в безопасност.
Сега моята работа беше да науча мозъка си, че съм напълно добре и в безопасност в ситуации, които някога съм избягвала. Трябваше да го науча, че съм добре, докато осъзнавах, че реакцията ще продължи още известно време, докато той не се увери, че съм добре. Трябваше да разбера, че имаше и много минала енергия, която бях потиснала, и сега трябваше да я освободя. Това беше истинско откровение за мен, тъй като по-рано си мислех, че ако все още изпитвам страх, значи правя нещо нередно.
Лесен ли беше този нов подход? Бих казала, че понякога беше предизвикателство, но предизвикателство, в което процъфтявах дълбоко в себе си. Чувството на страх е неудобно, няма как да се измъкнем от това леко, не обичаме да се чувстваме неудобно, но ако това води до връщане на живота ни, тогава цената си струва повече от всичко.
Реших, че искам живота си обратно и няколко неудобни чувства вече няма да ме спрат. Беше вълнуващо и опияняващо, знаейки, че мога да направя всичко, независимо от това как се чувствам вътре, че мога да действам независимо от страховете на ума си и енергийния прилив и осъзнаването как той вече няма да ме контролира какво правя.
Всеки път, когато преминавах границите си, всеки път, когато правех нещо, което преди това бях избягвала, имаше връх на тези чувства. След това те изчезваха. Тялото не е в състояние да произвежда безкрайно тези усещания.
Виждайки страха и неговите граници по този начин, виждайки, че нищо освен това чувство на неудобство никога не се е случвало, наистина започнах да губя страха си от самия страх. Стигнах дотам, че чувствах тази емоция като всяка друга, която изпитвах, стана много обикновена, а не нещо, от което отчаяно да искам да избягам.
С течение на времето тази енергия започна да се освобождава и реакцията на страха започна да се отклонява. Изпадах в същите ситуации, които преди избягвах и нищо не се случваше. Първоначално беше странно да не изпитвам нужда да избягам, да не изпитвам вече чувствата, с които бях свикнала.
Преминаването през чувството на страх е неудобно, но напълно безвредно.
Да се изправиш срещу страховете си
Ето защо толкова много хора зациклят, тъй като искат да бъдат свободни, без да се налага да се чувстват неудобно. Поглеждам назад и всеки специалист, който отидох да видя, всяка книга, която прочетох, всяко хапче, което взех, всеки метод или техника, които се опитах да приложа, всичко беше изградено около опитите да накарам чувството да изчезне или да излекувам незабавно страховете си. Това е причината да не стигна до никъде в продължение на много години, докато най-накрая осъзнах, че това не е начинът. Липсата на желание да изпитат затворените си емоции е причината хората да преминават от едно средство/ лечение към друго, като не стигат до никъде. Те обикалят и си мислят: „Просто трябва да намеря тази информация или техника, която да ме излекува незабавно. Може би съм пропуснал нещо и следващата книга, хапче, метод, специалист най-накрая ще може да ми каже как да се отърва от тези чувства или незабавно да излекувам страховете си “.
В моя случай бях опитала всичко и осъзнах, че отговорът няма да дойде, като се опитам да се отърва от нещо. За да се освободя от нещо, трябваше да премина през процеса на усещане. Вярвам, че лабиринтът, в който бях толкова години, беше нещо добро, тъй като ме научи да спра да търся. Че отговорът се крие в мен, а не в някой или нещо извън мен.
Къде съм сега?
Живея живота си както си искам, ангажирам се с всички неща, на които се наслаждавам и не изпитвам безпокойство или никаква реакция на страх, освен ако не е наистина необходимо. Така или иначе изобщо не се притеснявам от това чувство, вече съм разбрала и разбирам страха/тревожността и едва ли бих се интересувала дали е налице или не.
Сега най-накрая съм свободна да отида навсякъде и да правя всичко. Истината е, че винаги съм била, но сега мога да го направя без никакъв вътрешен дискомфорт. Поглеждайки назад винаги се страхувах да не изпитам страх. Това в крайна сметка се промени. Това се случи главно като най-накрая си позволих да го изживея и осъзнах, че това не е някакво огромно чудовище, както си мислех, че е.
За да завърша, не казвам, че това е лесно; Не казвам, че не се нуждаете от доверие, търпение и смелост или, че нещата ще се променят за една нощ. Моето разбиране ми помогна, но все пак понякога се изискваше смелост.
Просто се ангажирах да остана безстрашна и приемаща в отношението си, без значение какъв вътрешен хаос се случваше. Имах страхотни дни, последвани от такива, които ме изтискваха. Отказвах, обаче да се върна назад в моя малък ад, който сама си бях създала. Бях вдъхновена от напредъка, който виждах и не позволявах на нищо да ме спре, дори ако един ден не успеех, веднага вземах решение да продължа.
Някои хора може да намерят всичко това за непосилно и да им е трудно да направят такива промени първоначално. Така че дори и първо да правите малки крачки напред, все още напредвате. Просто останете отдадени на целта си, вземете решение от дъното на душата си, че ще направите всичко необходимо, за да си върнете живота.
Свободата да живееш живота си както искаш, да се наслаждаваш на нещата, които си правил преди, е далеч по-важна от това да изпитваш някакви неудобни чувства, чувства, които в крайна сметка ще затихнат и ще изчезнат напълно.
Никога не се отчайвайте от това как се чувствате първоначално, гледайте на неудобните чувства като на знак, че променяте живота си, че растете, а не като знак за провал. Всичко, което първоначално чувствате, е напълно нормално при тези обстоятелства, но не е за постоянно. Колкото повече си позволявате да ги изживеете, толкова повече те ще умират, колкото повече правите, толкова повече реакцията на страх в мозъка ви ще бъде отхвърлена.
За да си върнем живота, трябва да имаме смелостта да го изживеем. Желая ти всичко хубаво и воля да живееш живота си.
Автор: Андреана Тодорова