И най-консервативният човек (в това число и аз) в днешно време ще си признае, че онлайн общуването е факт. Колкото и да ни се иска да избягаме от тази действителност, тя съществува и е превзела целия ни свят – пазаруване, пътуване, рисуване, спорт и др.
Онлайн комуникацията завладя и полето на чисто човешкото, психичното, личното – психотерапията. Терапевтичният процес се осъществява под различни форми – индивидуална и групова, обучителна и специализирана. Как екранът може да ни съпътства в процеса на вътрешното ни преоткриване? Срещу нас не е човек – с всичката си емпатия, дишане и топлота, а една студена пластмаса, на която виждаме и чуваме човека. Можем ли да видим отвъд екрана?
Това ми напомня за случка, която прочетох неотдавна. На хора от ме` ен, една народност в Етиопия са дали да разгледат снимки на хора и животни. Те ги взели в ръка, огледали ги, помирисали ги, потъркали ги, но не успели да видят никакво изображение. В техния свят не съществували двуизмерни хора и животни. Всяко време и пространство си има своите (р)еволюционни мигове. Нещо, което вчера е било неясно, днес става възможно, става необходимост, както стана с онлайн комуникацията в нашето времепространство.
Възможно ли онлайн общуването да замени реалното? Веднъж едно дете ми сподели следното: „По телефона да си говоря с тати ( който е в чужбина – бел.моя) не е същото. Не мога да го гушна, а и връзката все прекъсва…”. Това са недостатъците на общуването от дистанция с помощта на техническите средства – прекъсната връзка и липсата на физическия контакт.
Онлайн консултирането е различно от живото общуване в кабинет и все пак е възможно. Редица терапевти работят така, всеки със своите методи и начини на справяне. Моята опитност в тази сфера ми подсказва, че е възможно екранът да оживее и да се получи свързаността терапевт-клиент. На първо място е необходимо силно желание за общуване от двете страни. Следва смелостта на клиента да заяви своето търсене, питане, искане. Нуждите на клиента е необходимо да бъдат „прегърнати” от опитността и вдъхновението на терапевта. Какво означава това? Изслушвайки казаното от клиента, терапевтът да си изгради образна представа за стъпките, които ще извървят заедно и да я сподели. Накрая, но не и по важност стои начинът на изпълнение на терапевтичния процес. Той е различен, в зависимост от избраното направление или школа, в които работи специалистът.
Моите наблюдения в онлайн консултирането показват, че за да е ефективно това общуване е необходимо да има визуална или слухова стимулация. Така екранът може да оживее, да не е само правоъгълник от пластмаса, издаващ шум.
Какво имам в предвид? Когато общуваме онлайн, връзката с другия става по-силна, ако използваме картинни образи: карти, картини, предмети, презентации, чертежи, скици и т.н. Така човешкото внимание се фокусира върху дадения обект и диалогът не е скучен, а придобива конкретни очертания.
Другият елемент, който спомага за „оживяването” на екрана е звуковата стимулация. Когато за фон на разговора има някаква мелодия, рефрен, дори просто почукване, това настройва сетивата ни в режим дразнене и запаметяване. В една онлайн среща, обучителката често използваше един музикален рефрен, свързан с темата на занятието. След като приключи обучението рефренът продължаваше да звучи в главата ми и да акцентира на чутото по време на онлайн срещата. Към музикалния фон имаше и действие – движение с ръце, което беше като естествено продължение и допълнително ми даваше информация в синтезиран вид за чутото по време на срещата.
Движението е движеща сила (ако мога да си позволя тази тавтология). Именно чрез движението на хората от двете страни на екрана се получава „оживяването”. Сигурна съм, че много от вас (както и самата аз) предпочитат да гледат повече видеа, отколкото да четат текстове в интернет. Това не е случайно. В забързаното ни време видеото е идеалният „коктейл” за раздвижване на екрана. В него има картина, музика, движение – всички изброени по-горе стимули за „живо” онлайн общуване.
Най-вероятно има още стимули за ефективно общуване в интернет пространството. Важното е да ги открием и използваме единствено и в полза на клиента.
П.П. „Няма начин да няма начин” е моя любима реплика. Тя получи реално измерение в участието ми в онлайн формат в един метод като психодрамата, изискващ човешка близост и движение. Следователно, оживяването на екрана е възможно.
© Айтен Мустафова - психолог