Скъпи приятели, ето го очакваното продължение на статията „Агресията и децата - гледната точка на хомеопата“. Както разбирате тези статии са плод на вътрешния ми непримирим глас, който се надигна все повече в последните няколко месеца в процеса на писане на дипломната ми работа. Желанието ми е ние родителите да станем по-бдителни към ежедневието на нашите деца, защото ако днес не го направим утре ще е твърде късно. Споделяйте вашите впечатления от реалния живот в коментарите, както и можете да шервате за да стигне до повече будни хора като нас. Приятно четене.
Човешките болести често се формират на психическо ниво. От това дали психиката е хармонична зависи не само телесното здраве на човек, но и бъдещето му. За да има здраво тяло, е необходимо хубава храна. За формиращата се душа за храна служат тези впечатления, които душата получава още от детството и от семейството. Ако на детето му провърви, това ще бъдат спомени за нежните и любящи ръце на мама, здравата подкрепа на бащата в трудни моменти, за великолепните мигове по време на пикник със семейството с разбиране за това, че само то е способно да даде незабравими минути на спокойствие, радост, сплотеност, безопасност. Ако на детето не му провърви, това ще бъдат спомени за самотност и отхвърленост, за вечните кавги на родителите, за това че татко и мама са винаги на работа или седят и пият бутилка вино, за сцените на жестокост по телевизията и на компютъра с увереност за това, че всичко в живота се решава с насилие. Природата не търпи празно пространство, съзнанието и мозъкът на детето се заемат с това, което му се предлага, и ако родителите нямат време за нещо по-добро, то винаги ще избяга във виртуалната реалност, където душата му ще бъде направена по образ и подобие на компютърните герои.
Аз съм безкрайно благодарна на своя учител Витулкас (когато прочетох първата му книга) за преврата в моето съзнание, когато тръгнах да се уча за хомеопат. Тогава разбрах, че да лекуваш човека на части е безсмислено и глупаво. Завръщането към здравето е възможно само като въздействаме на целия организъм. Затова в класическата хомеопатия няма разделение на хомеопат-пулмолог, хомеопат-педиатър, хомеопат –невролог и т. н.
Витулкас е единственият хомеопат, който е удостоен с Алтернативна нобелова награда и утвърждава, че човек е здрав само ако няма патологии нито на физическо, нито не ментално, нито на емоционално ниво. Според него здравето на физическото тяло означава свобода от болката, доколкото всяка болка прави човека роб и той не може да мисли за нищо друго освен за нея. Здравето на емоционалното тяло е свобода от страстите. Емоционално здравият човек към нищо не се привързва крайно и при това той не е лишен от чувствителност и емоционалност. Здравето на ментално ниво е свобода от егоизма и мъдростта и ако човек живее с идеята „Аз съм най-добрият”, то той не е здрав. Витулкас предполага, че човек е здрав, ако може да има творческа мисъл в името на своето духовно развитие и в името на обществото. И така човек се смята здрав, ако е физически, емоционално и ментално такъв.
Тези три нива на здраве се разглеждат от хомеопата, затова разговорът при терапевта не е 15 минути, както при алопатичния лекар, а е с продължителност от 1 до 3 часа. За това време се изясняват не само болезнените симптоми, но и мислите, типа реакция и основните уязвими места на човек. Само подробен преглед би могъл да даде цялостната картина, а не отделните й пъзели. С това хомеопатията ясно се отличава от алопатичната медицина. При анализа на случая хомеопатът винаги е ориентиран към строга йерархия на симптомите. Най-високо ниво заемат менталните болести. По-надолу идват разстройствата на емоционалните сфери. Болестите на физическо ниво се намират най-долу в тази класация.
Организмът е устроен много мъдро, той винаги се опитва да изцели първо болестите, които са най-високо в йерархичната система, за да може да се съхрани животът. Всъщност излекуването става от най–тежките, към по-леките болести, отгоре - надолу, от центъра към периферията. Като пример, трудната концентрация, която е много често срещана в детска възраст, е много по- леко разстройство в сравнение с бълнуването и делириума. Те са от най-висока степен в йерархията. В емоционалната сфера раздразнителността е по–малък по тежест симптом от суицидните мисли. Във физически план най-леки се смятат болестите по кожата, а най-сериозни - разстройствата на нервната система.
Интересното е, че колкото по-тежка е болестта, толкова повече жизнени сили има детето, за да може да се справи с нея. Общоизвестен факт е, че болните от шизофрения не боледуват на физическо ниво. Например една майка казва: „Удивително, но моят син никога не изстива, даже температура не е вдигал.“ Какво означава това? Организмът е засегнат на толкова дълбоко ниво, че няма време да забележи вирусите и бактериите. Когато при такива болни настъпва ремисия или временно положението им се подобрява, то може да възникнат болести на физическото тяло. Това се смята за добър знак до толкова, че болестите не са толкова опасни както тези на психическо ниво. Организмът винаги изхвърля патологията на по-маловажно ниво. Например след смърт на близък се предизвиква много дълбока депресия и нежелание за живот. Това е много дълбоко разстройство в емоционалната сфера. За да спаси живота, организмът ще прехвърли патологията например към корема и тогава възниква язва. Така той се справя с проблема и нашата задача е да не потискаме симптомите. Всъщност те са само опит да се компенсира процесът и да може човек да оживее. На нас ни е необходимо да изясним причината за възникналото разстройство. В горния случай причината за разстройството е болезнената скръб и давайки лекарство за това, а не за язвата, тя ще си отиде като ненужен симптом за компенсация. Така човекът ще успее да премине през това, оставяйки само светъл спомен за мъртвия скъп човек.
В съвременния свят, наблъскан с агресия, все повече страдат нашите деца. Незрялата им психика е подложена на постоянни атаки от екрана на телевизията и компютърните игри. Затова на преглед все по-често идват дечица с високо ниво на разстройство в менталната и емоционалната сфера, но родителите често не си дават сметка за това. Както в описания по-горе случай: майката моли да излекуваме сополите на нейното дете. Това е единственото, което трябва според нея да се лекува, а детето не може да заспи заради кошмарните сънища. То е наблъскано с какви ли не страхове, агресивно е към другите деца, но майката като че ли вече е свикнала с това. Просто я безпокоят сополите, защото синът й не може да спи, хърка и с това безпокои цялото семейство. На такива майки се налага отново и отново да обяснявам, че трябва да се лекуват не сополите, а неуравновесената психика на детенцето. Без да се хармонизира психиката, не е възможно да се излекува детето.
Родители, имайте смелост да се поинтересувате какво играят вашите деца!
Списък на някой от най - вредните игри за деца САЩ:
1. Grand Theft Auto (GTA) – Позволяват на играча да извършва престъпления и даже го поощрява за това.
Manhunt — играча е длъжен с всякакви способи да убива хората, които среща по пътя си.
2. Scarface — позволява да се продават наркотици и даже да убива невини хора.
3. 50 Cent: Bulletproof — известният певец 50 Cent пътешества по най-долнопробните места в Ню Йорк и участва в разпределението на наркотици и незаконен бизнес.
4. 300: The Video Game — гладиатори отсичат крайниците на противника и буквално заливат екрана с кръв.
5. The Godfather – в началото на играта пред очите на детето убиват неговия баща.
6. Killer-7 — един от най- жестоките и безумни проекти.
7. Resident Evil 4 — масови убийства: на финала числото на жертвите е на 9 степен.
8. God of War — море от извращения и убийства.
9. Hitman: Blood Money — играта „рекаламира“ убийства с особенна жестокост.
Списък на най- жестоките игри в (Европа):
1. ATF.
2. Warcraft 2.
3. Daggerfall.
4. Doom.
5. Duke Nukern.
6. Mech Warrior 2.
7. Mortal Kombat.
8. Pray for Death.
9. Quake.
10. Crusader No Regret.
Автор: Клементина Вълканова - Консултант по класическа хомеопатия, терапия с Шуслерови соли, Бахова терапия, психолог