БГ Лекари

БГ Лекари

ДЕЦАТА И АГРЕСИЯТА – ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХОМЕОПАТА

От ежедневната ни практика най-вероятно, както от никой друг лекар, ни е известно, че за да излекуваш пациента само според симптомите на тялото е твърде сложно, а понякога дори и невъзможно. Човекът е единство на душа и тяло. Този постулат е известен от стари времена.

В днешно време на въпросите за телесното здраве се отделя твърде много внимание. Хората се опитват да разберат с какво е полезно да се хранят, как да си осигурят здрав сън с помощта на ортопедични възглавници и матраци, колко време е необходимо да бъдат в спортната зала, за да могат да направят чудесна фигура… Това обръщане към външното датира от 60-те години на XX век. Процъфтяват салоните за красота, гланцираните списания бълват изопачени снимки на идеални жени и гламурни дами. И така - акцентите са обърнати към красотата и здравето на тялото. Ако животът е изпепелил човека по начин - пелената на депресията да закрива очите и съществуването да губи своя смисъл - тук на помощ, в най-добрия случай, идва психотерапевтът. Тогава започва частична работа с отделно взетата душа в опит да се измъкне от ада на заблужденията и вкоренените стереотипи на нехармонично поведение.


Ето един пример от практиката ми (не е измислена история). При мен като хомеопат доведоха седемгодишно момче с молба да го излекувам от вечните сополи и хроничната кашлица. Първият половин час слушах разказа на майката, която обясняваше как лекарите измъчили сина й с безконечните си лечения без никакъв ефект. Общувайки с майката, аз с крайчеца на окото си наблюдавах детето, което седеше близко до нея и беше изцяло погълнато от компютърната игра на таблета си. Помолих момчето да остави за момент играта, за да пообщуваме, но той игнорира и мен, и моята молба. Майката ядосано грабна таблета от ръцете на детето и естествено в отговор получи злобно подритване в крака. Тя заплашително вдигна ръка към сина си, като заучен жест за справяне с непослушанието. Момчето с голямо усилие разбираше въпросите, които му задавах, защото бе твърде разгневено, че го отвличам от хубавата му игра. Опитвайки се да разчупя атмосферата, го попитах какво обича да яде и така то полека-лека, с въодушевление, започна да разказва кои са любимите му храни. Внимателно продължих с въпросите си: има ли много приятели, от какво се бои в живота, кои са любимите му игри… Така в процеса на разговора се изясниха доста интересни факти. Оказа се, че неговите съученици не го обичат и няколко пъти са го игнорирали от игрите и са му спретвали различни номера. В отговор на това той е реагирал буйно и гневно. Детето се намираше в състояние на постоянна борба не само със съучениците си, но и вкъщи. Единственият авторитет за него бе доминиращият и строг баща, когото слуша безпрекословно.

В хода на разговора стана ясно, че по отношение на по-слабите си съученици момчето демонстрира диктаторско поведение. Не дай Боже някой да застане на пътя му! Когато по-големият му брат без да иска го засяга, в отговор прозвучава: „Животно, сега ще те убия!“. Попитах момчето какъв мечтае да стане. Оказа се, че иска да стане войник, защото може да стреля. Любимата му игра е GTA. Мен ме побиха тръпки, защото знам що за игра е това и ми остана да изясня – знае ли мама. Майката, разбира се, не знаеше. Тъй като има много напрегната работа, няма възможност да вниква в подобни детайли. За съжаление, в нашата страна няма списък със забранените игри, които са вредни за психиката на подрастващите. Наложи се да обясня на майката, че играта GTA разрешава на играча да извършва престъпления, даже го поощрява за това. Нейният седемгодишен син, както стана ясно, по няколко часа на ден изпълнява виртуални задачи с престъпни групировки, като им става член. Той убива, ограбва банки, стреля по хора и т. н. Ето така, с такива тихи занимания, пред погледа на вечно заетите родители, се възпитава жестоко чудовище, готово да убива и граби в името на по-високото ниво. Детето свиква с жестоките картини и то вече не се впечатлява от гледката на кръв. Просто свиква с нея. Вие ще кажете, че това не е действителност, а виртуална реалност. Но всъщност емоциите, които детето изпитва, покачването на адреналина, са истински. Това ще остане в него от детството, ще повлияе върху крехката му психика и в бъдеще ще доведе до психо-емоционални проблеми.

По този начин подрастващите привикват към насилие, учейки се по законите на джунглата, където побеждава най-силният, най-хитрият и най-безжалостният. В играта човек прави това, което никога в живота не би си позволил. Агресивното поведение започва да се струва на децата нормален начин на поведение, човек става безчувствен и неспособен да преживява чуждата болка. Той бяга във виртуалния свят, за да се скрие от проблемите в реалния живот. Там може да бъде всякакъв, какъвто си поиска, там няма нужда да се ограничава. За да преживее поредната смърт, е достатъчно просто да пусне играта наново.

На детето му се присънват различни страшни картини от играта и се събужда в ужас. Как се държи момчето със своите връстници? Точно така, както е свикнал във виртуалната игра. То е готово да убие само защото е било блъснато, например. Как мислите, какъв човек ще стане като порасне това дете, каква ще бъде неговата съдба? Ще бъде ли способен да съпреживява, да обича? Ще може ли да създаде семейство, ще може ли да дарява на хората доброта и да бъде хармонична личност? Уви… това момче е само на седем години и неговата душа е травмирана и трябва спешно да се вземат мерки.


Доколкото това дете може да бъде заинтересовано за своето здраве, аз отворих на компютъра една презентация за вредата от игрите в училищата и детските градини, която бяхме разработили съвместно с мои колеги. В нея се разказваше за това какво може да се случи, ако не престане да играе. Момченцето се впечатли. Не минаха и десет минути и той помоли майка си да изхвърли тази игра. Майката беше готова да съдейства, разбирайки колко сериозен е проблемът, много по-голям от този, с който доведе сина си при мен - вечните сополи. Назначавайки хомеопатичен препарат, заедно с препоръката да се махнат тези игри, аз предупредих, че акцентът в лечението няма да е хремата, а неадекватното поведение на детето.

Два месеца след започване на лечението то вече не беше толкова нервно, агресивно и беше престанало с побоищата в училище. На фона на тази картина се бяха увеличили проблемите с кожата – екземи, които са били отшумели преди три години и хремата значително се беше засилила. Майката беше готова да изтърпи всичко това, защото виждаше положителната промяна на ниво психика. Лечението продължаваше и стъпка по стъпка с назначаване на подходящото лекарство всеки път, постепенно си заминаха и обривите, и хремата. И най-важното - детето вече не приличаше на злобен войник.

В нашата практика ние, хомеопатите, сме принудени да обръщаме постоянно внимание на родителите за това колко важно е да помогнат на детето да се развива като хармонична личност, а не само да му набавят екологично чиста храна.

Автор: Клементина Вълканова - Консултант по класическа хомеопатия, терапия с Шуслерови соли, Бахова терапия, психолог

Повече информация за Клементина Вълканова тук.