Това е формулата, чрез която много деца се приучват да потискат емоциите си и се превръщат в бъдещи стресирани, неудовлетворени или болни възрастни хора. Потискането на емоциите е механизъм за справяне/ поведенчески модел, а не вродена черта от характера. Неподлежащите на промяна качества са просто първични защитни техники, несъзнателно възприети от индивида. В действителност човек няма вродена склонност към контрола. Налице е просто дълбока тревожност, породена от стресовото влияние на заобикалящата човека среда, което формира контролираща реакция, като механизъм за справяне с напрежението.
Много деца не са научени да разпознават емоциите си или е нямало с кого да споделят за гнева, тъгата, страхът от отхвърляне или самотата, които изпитват. И това не е защото родителите им са имали "лоши" намерения, а защото самите възрастни не са научени да се справят с тревожността, гнева и тъгата си. Или пък са твърде заети с правенето на кариерите си, изтормозени от ежедневието си или емоционално неразпознаващи и неоткликващи на нуждите на детето си.
При хората, които не са имали възможност да се научат как да изразяват ефективно чувствата си, емоционалните преживявания се преобразуват в потенциално вредни биологични събития. А научаването или пък пропускането на това се случва през детството.
Статията е вдъхновена от книгата на д-р Габор Мате "Когато тялото казва Не".
Автор: Любомира Иванова