Наскоро ситуацията наложи да си припомня информацията за системния подход и всъщност това ме накара да се замисля по – сериозно върху процесите, които протичат в семейството. Реших, въпреки факта, че това не са генерално нови неща, навярно ще бъде полезно и на другите хора. Ще се опитам, доколкото това е възможно, да предам информацията със съкращения. Желая ви приятно четене !
Системният подход се базира върху общата теория за системите, за която пръв започва да говори Лудвиг фон Берталанфи през 19 век. Дотогава схващането е било, че всяка система е равна на сумата на нейните части и тя може да бъде изследвана на база прилежащите компоненти. Най – общо казано Берталанфи разбива това схващане с идеята, че системата всъщност е набор от елементи, които си взаимодействат и анализа на отделните части всъщност не представя системата, като цяло. Едни от основните свойства на системата е стремежът към хомеостаза – т.е. към равновесие, баланс, както и фактът че всеки елемент се влияе от другите, но и на свой ред оказва влияние на останалите.
И понеже ние говорим за семейство, нека да разгледаме заедно един пример, за да проверим, дали това е така на практика. За целта нека си представим една ситуация в семейство, което ще си измислим – примерно Иван и Жана Иванови и тяхната 10 год. дъщеря Мария.
Г-н Иванов е трудолюбив мъж, отдаден на семейството си, грижовен съпруг и баща. Обикновено се връща от работа в 19.00, време, в което Жана привършва с подготовката на вечерята, а момичето – със своите домашни работи.
Жана Иванова е счетоводител с гъвкаво работно време и обикновено се прибира първа у дома, взимайки детето от училище. Тя е не само успешен служител в своята професия, но и добра домакиня, грижеща се за семейния уют .
Мария е 10 г. дете, ученичка, занимаваща се с типични за възрастта и дейности.
Една вечер обаче Иван се прибира в 22.00 – вечерята е изстинала и той дояжда не особено щастлив леко загорената манджа или това, което е останало от нея. Жана е недоволна от факта, че съпругът и не е предупредил за отсъствието си и я е оставил сама да се справя с всичко, включително и с помощта в домашните на Мария, която не е успяла да реши задачите си по математика, в резултат на което Жана не е имала достатъчно време за храната, която е загоряла в печката.
След като приключва с храната Иван изразява неодобрението си, че след цял ден работа получава не особено голяма порция изгоряла храна, а Мария ядосано блъска съдовете в мивката, които накрая оставя недоизмити с обявлението, че тази къща не е само нейна и всеки има ангажимент към къщната работа и тя не е прислужница на мъжа и дъщеря си.
Мария – все още се чудейки се върху задачата, моли за помощ баща си, който и казва, че е много изморен и ядосано я пита, защо въпреки цялото време до сега дъщеря му не е проявила малко повече старание, вместо да чака някой да и помогне. Мария уплашено се прибира в стаята си, в резултат на което отива без домашна работа по математика.
На следващият ден г-н Иванов се прибира с букет за жена си, на която се извинява за лошото държание и заедно с Жана решават да обърнат по – голямо внимание на дъщеря им, като и помагат да разбере материала по математика от миналия път, в резултат на което момичето решава с лекота задачата .
Както може би забелязахте в описанието ние маркирахме по нещо за всеки един от „елементите“ , което в края на краищата обаче не е достатъчно да опише самата система или процесите в нея – нещо, до което е достигнал и г-н Бертаналфи няколко века по – рано. Забелязахме и че системата се стреми към равновесие, което в нашия случай завърши с щастлив край, но е повече от ясно, че това не винаги се случва по този начин. Нека да продължим нататък.
Както вече стана известно всяка система се стреми към баланс, равновесие, запазване на своите същностни свойства – към хомеостаза. И понеже ние говорим за семейството, всичко това би могло да се случва по функционален път. Но е възможно и обратното – да имаме симптом на патология, дисфункционалност, която често се проявява в „най – слабото звено“, което в семейството обикновено е детето. Ще разгледаме още един пример.
Нека си представим, че сем. Иванови този път функционира по различен начин – жената е изтласкана в периферията на семейната система – тя е лишена от правото на глас, задължена от своя властен съпруг да изпълнява безропотно всякакви негови прищевки; тя не участва в разпределяне на семейния бюджет, в планирането на лятната почивка и др. Между родителите има твърде голямо разстояние. Много е вероятно някой от семейството да развие симтоматично поведение, което изисква повече усилия за да участва в семейния живот, отколкото ако се намира в периферията му. Обикновено и за съжаление тази роля е достатъчна за началото на цикъл от семейни конфликти. Забележете какво се случва тогава – дистанцията се съкращава (системата се стреми към равновесие). В някои сценарии това е достатъчно. Но да приемем, че това не е така, какво би могло да се случи после? Всеки от членовете се концентрира върху другия ( едно кратко отклонение – забелязали ли сте, че в семейството с проблеми обикновено мъжа и жената говорят за другия – взаимно се обвиняват, подчертават недостатъците на партньора и т.н. но рядко някой говори за себе си?). Оказва се, че това семейство навлиза в цикъл на сътресения и възможността за разпад.
Но помним още нещо – системата се стреми към равновесие, което може би обяснява защо въпреки скандалите семейството се стреми да запази целостта си, понякога много дълго време. И да, понякога разпадът е единственото възможно решение, което, както знаем също се случва. Но да разгледаме ситуацията, преди този последен изход.
Появява се симптома в поведението на някои от членовете на семейната система, както вече казахме това обикновено са децата. Системата се стреми да удължи единството си и да не допусне разпадане. Какъв по – добър повод от това, за появата на симптом при детето – болест, ниски оценки в училище, нежелание за учене, престъпно поведение, бягство от дома? При който и да е от тези симптоми родителите със сигурност ще активират комуникацията помежду си, ще се сближат (под някаква форма) и това ще възстанови равновесието в системата.
Патерни в семейството
Патерните (моделите) по отношение на семейната система могат да бъдат различни, като тук ще разгледам само някои от тях. Комуникацията, както навярно сами се досещате, често съставлява определен модел, например: „винаги когато мама и татко не са на работа играем на различни игри и си говорим за весели неща“ или „когато татко е ядосан от работа той не си говори много с мен“ и разбира се тези примери далеч не изчерпват всички варианти. Те са показателни за това, че обикновено, когато се случи дадено нещо (както е в примера „татко е ядосан“) най – често след него се случва нещо друго ( „ не си говори много с мен“ ).
Всъщност, макар често да визираме реч, диалог, комуникация може да е липсата на отговор, обръщането на гръб, признаците на раздразнение и т.н.
Патерни можем да наблюдаваме и в границите на системата (семейството) – дали те са ясни или размити. Нека разгледаме няколко примера
1. „У дома почти всеки ден идват различни хора, гости – те са ни много близки и всеки се чувства като у дома си“. „Понякога, когато се прибираме от магазина заварваме баба и дядо, които са започнали да правят нещо на двора, в нашата къща“.
2. „У дома рядко идват гости. Когато това се случва обикновено ги приемаме в хола, а мама и татко казват, че на втория етаж не трябва да се ходи“. „Когато се връщаме от магазина понякога баба и дядо искат да дойдат при нас, за да поработят на двора. Мама и татко винаги държат те да се обадят предварително“.
Примери 1 и 2 касаят „пропускливостта“ на семейството, по отношение на външните хора. Сами можете да забележите разликите, както и моделите.
Интересен момент представляват т.нар. „семейни митове“. Наричат се така, понеже споделят определена тематика (история, която се поддържа, вярване) и заедно с това е носител на някакъв модел. Нека разгледаме отново някои примери:
„Ние сме семейство на герои – за нас честта е по – важна от всичко“.
„В нашата къща редът и чистотата винаги са на първо място – славим се с нея в целия квартал и така е било четири поколения назад“.
„ За нас думата „не мога“ не съществува – ние трябва да се справяме със всичко – такава е била повелята на нашия пра-пра дядо, който е загинал за Родината“.
„Ние сме потомствени зъболекари – дядо ти беше зъболекар, аз наследих професията от него и ти също ще бъдеш зъболекар“
Митовете могат да заемат централна роля в някакъв патерн и е възможно да доминират „посоката“ по функционален, така и в дисфункционален път. Навярно забелязвате, как в примера за зъболекарите на детето се обяснява, че то вече „е определено“ за тази професия, защото така повелява семейната традиция. Това, което не е предадено с думи, но е ясно видим е фактът, че неговите лични желания и амбиции нямат значение, защото „всички ние сме зъболекари и ти ще бъдеш такъв“.
В края на този материал ми се иска да се спрем на жизнения цикъл на семейството. Това са малко или много познати неща, но въпреки всичко те имат своето място тук. Краят на всеки стадий е своеобразна „криза“, в която семейството трябва да внесе известни промени, във своето функциониране.
Първи стадий – самостоятелен живот на младия човек; време на експериментиране, образоване ,търсене на „посоката“ в живота и т.н.
Втори стадий – започва в момента на среща с бъдещия брачен партньор. Ако стадият протича успешно, то на партньорите се отдава да обменят очакванията си от бъдещи съвместен живот и да ги съгласуват. При тях се формира представа (картина) за благоприятно бъдеще на тяхното семейство – формират надежда, търсят индикатори за увереност и стабилност.
Трети стадий – сключване на брак, обединяване под един покрив, начало на воденето на съвместно домакинство, възникване на общ живот или „времето на диадата”. Това е времето на първата семейна криза. Младите хора трябва да сключат договор за това, как да живеят заедно. Това е много сериозен въпрос, защото волно или неволно за организиране на съвместния живот е необходимо да решат как да разпределят функциите си в семейството; как да обсъждат и организират развлечения; кой да взима решения и по кои въпроси; по кои проблеми може да се спори и по кои е недопустимо; кой ще взима решение затова как да се харчат парите; кой ще поеме тежестта на домакинството; кой ще поеме основната отговорност за финансовата издръжка; кой ще работи и кой – не; кои ще бъдат хората, които ще бъдат допускани (недопускани) до семейството; какви да бъдат границите (твърди и непропускливи или меки и пропускливи) с най-близкото обкръжение на двамата (родителските семейства); кое се явява сексуално привлекателно поведение; какви да бъдат границите между самите партньори и кой каква индивидуална свобода ще получи; кога да се появи детето; какво да бъде поведението на двамата пред външния свят и много други подобни въпроси.
Трудностите и сблъсъците произхождат преди всичко от моделите на поведение (интереси, нагласи, убеждения, стереотипи и пр.), които всеки един от партньорите носи със себе си от родителското си семейство в новото. И двамата нямат опит в подобен съвместно организиран и рамкиран с правила живот и по тази причина и двамата експериментират. Обикновено правят това, което им е познато, което са виждали или чували или още моделът на собственото им семейство.
Четвърти стадий –бракът се е запазил и най-главното – появило се е първото дете. Възникващата на този етап криза е още по-сериозна. Появата на трети член в семейството променя цялата структура на диадата. От една страна семейната система става по-устойчива и стабилна, но от друга страна двамата партньори стават по-дистантни един към друг. Сега възниква необходимостта от нов договор, т.е. потребност от преразпределение на ролите, времето, парите и други ресурси. На дневен ред излизат такива теми, като: Кой ще става през нощта и ще се грижи за детето? Ще стоят ли и двамата в къщи или поред ще ходят на гости и на срещи с приятели? Ще се допусне ли, в каква степен в по-голяма близост и кой от най-близките роднини по-близо до семейството (баби, дядовци), за да оказва помощ по отглеждането на детето? Ако детето не доведе до драстично отчуждение между партньорите, то семейството ще се сплоти още повече и този стадий ще премине успешно. Това е време и на големи – чисто личностни промени и може би не е чудно, че някои семейства се разделят именно през този период.
Пети стадий – характеризира се с появата на второто дете. Той протича по-елементарно, тъй като не е необходимо да бъде сключван договор за това, как да се живее с детето и кой за какво ще отговаря, както при предишния стадий. Счита се, че съперничество между децата възниква неизбежно. Родителите се сблъскват с проблема на детската ревнивост и трябва по някакъв начин да го разрешат. Този пункт е свързан с времето и опита на самите родители. С появата на децата възниква нова субсистема. При наличие на функционално семейство, то в нейната структура ясно ще се разграничат съпружеската субсистема и детската субсистема. В дисфункционалното семейство могат да се установят „неправилни” субсистеми – коалиции, например: майката и едното дете срещу бащата и другото; майката с детето от една страна и бащата от другата и пр.
Шести стадий – включва ученическите години на детето (децата). Това е период, в който семейството се сблъсква с правилата и нормите на външния свят, които са различни от правилата на вътрешносемейната система. На този етап възникват множество проблеми в рамките на семейството, при наличие на сериозни различия между стила на възпитание на детето и средата, особено училището. Ако родителите не са успели да постигнат достатъчно социализиране на наследника си, то от момента на включването му в училищната среда, детето ежедневно въвлича родителите си в сблъсъци със социалните норми. При наличие на асоциални родители, протектиращи абнормността на детето си, то рано или късно става асоциално. На този етап се решават въпроси за това, какво се приема за успех и какво за неуспех; как да бъде успешно детето; как да се справя и преодолява трудностите; каква цена е готово семейството да заплати за постигане на външни успехи в съответствие с обществените норми и стандарти. Взаимоотношенията между членовете на семейството са аспонтанни и се регулират на основа норми, правила, традиции, които много трудно могат да бъдат променени. Дисидентското семейство, т.е. това, което стои в опозиция на външните норми и правила, има закрити външни граници и често много проницаеми вътрешни. При този тип семейство възникват сблъсъци с учители, възпитатели, социални работници, по-възрастни хора, правоохранителните органи, тъй като детето се придържа към вътрешносемейните правила и норми и получава подкрепата на родителите си в това отношение. Родителите не съдействат на обществените институции и организации, в които детето пребивава и в които отношенията са подчинени изцяло на общоприетите социални правила. Те на всяка цена защитават детето си, дори да е виновно, разглеждат света навън като враждебен, стремящ се да ги ощети, набеди, обвини, лиши от нещо. В тези семейства може да възникне проблем с верността, не толкова със съпружеската, колкото с верността към нормите и ценностите, възприети в семейството, рода, фамилията.
Седми стадий – той е свързан с времето на полово съзряване на детето. Етапа започва от началото на полово съзряване (пубертет) на първото дете. Водеща потребност на детето в този етап е да изгради и формира своята идентичност и да отговори на въпросите: „Кой съм аз?” и „Къде отивам аз?” Отговор от типа: „Аз съм дете на своите родители” е недостатъчен за постигане на идентичност. Тогава детето започва да търси отговора във външната среда – по-възрастни и връстници. Семейството в този период следва да реши важна задача: да подготви детето си за сепарация, за отделяне в условия на самостоятелен живот. Именно тук се намира точката, в която се проверява жизнеспособността и ефективността във функционирането на семейството. Колкото и високи успехи да е постигнало детето в училището (отлична диплома; гаранции за продължаване обучението в престижно ВУЗ), ако бащата и майката не освободят детето си, а го оставят безуспешно да се бори за независимостта и отделянето си от тях, то със сигурност ще му навредят не само в бъдещата професионална кариера, но най-вече в периода на търсене на партньор и брачен живот. Детето им ще остане инфантилно и патологично привързано към родителите си. Ако обаче семейството се справи успешно със задачата по сепариране на детето, то семейството успешно би преминало по-нататък в своето развитие.
Заслужава си да разгледаме този период на семейството по-подробно. Обикновено периода на полово съзряване при детето съвпада с кризата на средната възраст при родителите. Това означава, че във времето когато детето се опитва да излезе извън родителското влияние, когато иска да промени съдбата си, то разклаща семейната „ладия“ и точно в това време родителите се нуждаят най-много от стабилност. Кризата на средната възраст означава, че задачите и целите, които са били поставени в младостта следва да са решени: избрана е професия; в кариерата са достигнати постижения и развитие или обратно; създадено е семейство, децата в значителна степен са отгледани. Същевременно постепенно родителите осъзнават, че не е останало много време за компенсиране на пропуснатото в живота, силите намаляват, а наличието на самопризнания за неуспехи се превръщат във фатални и нетърпими. Ако децата се окажат неуспешни – това е голям крах за родителите.
Много неудовлетвореност и сблъсъци, които са били отлагани във времето, превърнали се в „паметници”, сега оживяват. Родителите са намирали години наред оправдание за бягство от тези трудности в името на децата си и сега те се изправят срещу тях. Ако не намерят сили да ги разрешат конструктивно, те биха застрашили сериозно функционирането на системата.
Осми стадий – той практически е повторение на третия стадий, но членовете на диадата се намират в друга възраст. Децата вече са пораснали и живеят самостоятелен живот, а родителите са останали двамата. Този стадий много често се нарича „стадий на пустото гнездо”. Добре е, ако до този стадий семейството е достигнало без големи загуби и родителите с удоволствие прекарват времето заедно, запазват радостта от взаимното си общуване. Това е стадий на диадата, в който двамата вече напреднали във възраст съпруг и съпруга могат да се обърнат отново към себе си, да изпитат отново любовта и близостта си, нуждата един от друг, да се радват на внуците и собствените си постижения. В този стадий обикновено и двамата са постигнали житейска зрялост, която ги е довела до вечните и истински човешки ценности, те имат и достатъчно житейски опит, в който са тествали грешките си, заедно са преодолявали трудности, разполагат с огромен емоционален ресурс от положителни спомени, които ги сближават.
Девети стадий – това е период на водене живот в монада. Обикновено единият съпруг си е отишъл от този свят. Така или иначе единият ще бъде винаги първи, а другият ще доживее своя живот сам, така както е бил в младостта си, когато все още не е бил създал семейство. Разликата сега е в това, че този човек е възрастен, върху чийто плещи са протекли всички житейски стадии.
Това, както вече казахме са добре проучени и известни фактори, през които неиминуемо минава всяко едно семейство. За мен лично бе полезно да направя тази систематизация, която идва да ни напомни за важността на редица фактори, които имат отношение, към едно съвместно съжителство.
Искрено се надявам това да е било полезно и за вас!
Психолог Станимир Стойков, гр. Ямбол